2018-03-03 20:04:00
Последователстта е ключова за успеха и в този ред на мисли вторият митичен обект на внимание ще бъде отново свързан с темата за вътрешните и външни фактори, съставящи непредвидимата природа на футбола. И защото те най-често водят до заблуда, и защото има силна връзка между общоприетото отношение към пропуските и гола, и това към крайния резултат.
Става дума за любима теория на всички нас, поколения привърженици, неуморни зрители и специалисти, а именно особено съмнителното твърдение, че резултатът изразява кой е бил по-добрият отбор на терена.
Всички усилия, които ще бъдат вложени в защита на противното, в сумати редове по-долу, могат да бъдат смазани със заветните пет думи: това е игра на голове. Така е, головете определят победителя, но не и по-добрият отбор генерално. Защото футболът освен игра на голове и точки, е и битка на умове и противопоставяне на идеи, на моменти гениалност и откровен хазарт, и слава Богу, защото точно това го прави вълнуващ.
Превъзходството в резултата не е правопропорционално на превъзходството в играта. На първо място футболът е спорт, в който се бележи малко и разликата между двамата опоненти може да даде един единствен момент на гениалност, случайност, глупост довел до един единствен гол. Логично е един момент, а съответно и един гол, да не бъдат винаги обективно отражение на 90 минути, нали?
Освен това, буквалното „попадане на топката във вратата“ е продукт на голяма доза късмет и обстоятелства, по-голямата част от които не зависят от човека с топката. Достигането до чисти положения обаче е резултат от колективен труд или големи индивидуални усилия, но във всеки случай е в стечение на вътрешни (зависими от футболистите) фактори и е онова, което дефинира по-добрата игра.
В големия брой чисти положения няма късмет и случайност, но в това колко от тях ще се превърнат в гол съдбата има не пръст, а цяла ръка. Темата за зависимите и независимите фактори около гола бе обект на внимание в миналия текст и тук само ще припомним тезата, че истинските умения са в основата на създаването на положения, докато реализирането им е въпрос и на късмет, и на други фактори извън качествата на изпълнителя.
В този ред на мисли, добрата игра означава добро изпълнение на зависимите от футболистите и треньора елементи – създаване на чисти положения, контролиране на противника, добра дефанзивна игра и прочие.
В заблуждението ни, че резултатът казва всичко, стои естествената ни склонност да забелязваме и запомняме по-лесно по-атрактивните елементи от играта. Скоростните контраатаки, чутовните изстрели, които валят през броени минути, доминиращото владеене и тем подобни са хляб за очите. Разбира се, че един изненадващ опит за задна ножица от воле прави повечко впечатление от три постепенно изградени атаки, приключили с праволинеен шут от 10 м. в страни от вратата. Второто обаче изразява поредица от много добри действия, успех на избраната стратегия, добра отборна игра. Атрактивността не е подвеждаща само що се касае до положения. Недостатъчното разбиране на подхода на един отбор към мача също може да се окаже заблуждаващо, просто защото някои хора разбират играта повече от нас и идеите им за успех им не винаги включват зрелище.
Ювентус и Макс Алегри. Стратегията на вечно-крещящия-нещо-от-тъча италианец често е подобна на „карта капан“. На пръв поглед „чернобелите“ често оставят празни пространства за атака на своя опонент, в следствие на което получават доста изстрели, и не присъстват адски настоятелно в противниковата половина. Ювентус обаче често побеждават с този маниер, също така често и са играли по-добре. Е, как… Ами, така: хората на Алегри оставят впечатление на доминирани, оставящи инициативата на противника, втори по-сила на терена, но действията, водещи до това, са напълно преднамерени тактически решения. Едно от тях е контролирането на пространствата.
Отборът умишлено оставя непокрити зони, които са стратегически незначими или по-малко опасни източници на противникови атаки, например крилата, за сметка на повече компактност в центъра. Опонентът може да атакува по страничните линии и го прави, но благодарение на добрата преценка, то изстрелите идват от неудобни и по-незастрашителни позици или биват лесно предотвратени. Този подход плюс Бонучи, Барзали и Киелини води до едва 3 допуснати гола по пътя към финала на Шампионската лига през миналия сезон.
Та, планираната стратегия на някои отбори позволява допускането на много изстрели, но те основно идват от тъпи позиции и имат изначало малък процент на успевамост. В крайна сметка противникът превъзхожда в броя на атаките, изстрелите и владеенето на топката, направил ни е повече впечатление с действията си, развълнувал е коментатора на моменти излишно, но това не го прави по-добрия отбор на терена. На първо място, защото „постиженията“ му са били умишлено допуснати, и на второ – основно количествени, но не особено качествени. Точно такъв бе случаят и в четвъртфинала срещу Барселона през миналия април когато почти всички цифри след мача бяха в полза на каталунците, с изключение на резултата от 3:0 за Ювентус.
Пристрастията са друг фактор, който лесно може да ни подведе в преценката ни. Тук няма много за обясняване – виждаме и запомняме по-лесно положенията на „нашите“, умът ни естествено преувеличава и отчита всяко второ изпуснато положение като 100%-ово. И тъй като и във футбола любовта е сляпа, често оставаме откровено заблудени за качествата на любимците си. По същата тази причина дори и да не сме се заблудили особено, трудно признаваме моралното поражение. Ако пък и резултатът е в „наша“ полза, със зъби и нокти защитаваме настоящия мит, че щом сме били, нема кво да ми обясняваш, Георги, той резултатът сам говори. Been there, said that.
Понякога обаче не е въпрос на пристрастия, а на чисто и просто лоша оценка за това колко лесно е да се вкара дадено положение или казано иначе – колко възможен гол е то. Всички сме сравнително недобри в преценката си по отношение на тези сложни изчисления зад гола. Заблудата може да подсили дори и реакията на коментатора, който в опит да представи мача по-вълнуващ отколкото е, надценява дадени ситуации, по различни причини се случва и подценяване на други, и така. Грешната ни преценка обаче е нещо нормално. За да можем да изчислим подобно нещо, са необходими въоръжено око, софтуери и известни непонятни на обикновен зрител опит и компетенция. Непонятни са и за разни хора с реноме и буквален опит в спорта, което доказва следната случка с Тио Уолкът:
![""]("https://bendtnerfan.files.wordpress.com/2018/02/d0b3d0b8d184d187d0b5.gif?w=620")
Това е положението, превърнало се в пропуск. Фил Невил от Match of the Day обаче казва "He’s GOT to score. It’s a simple chance."
Обаче някой си е направил труда да приведе коректно в цифра колко точно симпъл е положението на Уолкът, защото тея неща могат да бъдат изчислени точно. Разстоянието от 7 ярда в комбинация с това, че стреля с крак, се равняват на около 40-50% шанс за гол. Уолкът поема топката идваща странично от воле, което редуцира шанса до порядъка на 20-40%. И най-сетне, Уолкът стреля с по-слабия си, ляв крак…познайте колко стана вероятността на положението да се превърне в гол. He`s GOT to score, а?
Темата за оценката на изстрелите е супер интересна и вероятно ще стане обект на по-специално внимание друг път. Тук, този факт само маркира, че това, което виждаме често не е достатъчно, за да разберем какво се е случило всъщност. И, подвеждайки се относно отделни моменти от играта, често се подвеждаме и за случилото се напрактика в 90-те минути.
Съществуват и външни фактори, които предопределят резултата в ущърб на по-добрия отбор на терена и те нямат общо със заблудата на зрителя или труднодоловими компоненти от играта. Основният от тях е късметът. Футболът е игра, и като всяка игра, в чиято основа стои хазартът, в нея независимо от всичко, случайността има последната дума. Късметът има дотолкова голям ефект, че може да предопредели не само мач, но и развоя на цял сезон.
За да се аргументирам, ще ви върна през май 2016-а, по което време в Шампионската лига Байерн гостуваха на Атлетико с цел да отбележат два чисти гола в полуфиналите на най-страхотното риалити по bTV. Страшно добър мач, футбол at its finest. Байерн победи с 2-1, но Атлетико продължи напред по правилото за гол на чужд терен. Отборът на Диего Симеоне изглеждаше като спечелил битката при Ватерло, всички бяхме във възхита от подвига на Гризман и компания, абе, жестока работа. Обаче…Байерн бяха по-добрият отбор на терена.
Целта на германците бяха два безответни гола на „Калдерон“. Макар и два гола за цял мач да са повече от проста задача за Байерн, защитата на Атлетико и начинът, по който отборът играеше през този сезон, правеха 2 чисти гола като гост обективно трудни. Баварците буквално разбиха отбраната на атлети, 33 изстрела срещу едва 7 от опонента, 11 от тях в целта срещу 4. Освен всичко това, Мюлер пропусна дузпа. Целта беше постигната, но частично, Байерн отбеляза два гола, но получи един.
Последвалите най-прости статистики от мача потвърждаваха усещането, че Атлетико може би са били „леко“ докоснати от съдбата във вълнуващия си успех, но по-качествен и прецизен анализ в последстие доказа, че онова, довело до продължаването им напред в турнира, всъщност направо е граничило с чудото.
Ден по-късно, говорейки по темата за ESPN, Габриеле Маркоти отбеляза, че Байерн всъщност са постигнали с играта си резултат, класиращ ги напред в турнира. В страни от буквалния краен резултат, xG коефициентът от двата мача за тимът на Гуардиола е бил 4,2 гола срещу 1,7 за Атлетико. Цитирам ви реакцията на водещия на предаването и бивш халф на Челси Крейг Бърли:
"Говориш ми за expected goals (xG) когато тъкмо са загубили полуфинал в Шампионска лига? Що за безсмислица! Погледни резултата! Независимо дали на теб или някой друг му харесва, тази игра се определя от него!"
Но статистиките също са резултат. По-скучен, непроменящ събитията в действителност и затова ужасно омаловажаван, но далеч по-обективен и имащ реално значение що се касае до перспективата. В този случай, статистиките ни помагат да отсеем късмета от постигнатото на база действие и качества. Статистиката от мача не отнема победата на Атлетико, но чертае реалните мащаби на свършеното от единия и другия отбор. В онази майска вечер Байерн са направили повече и по-добри неща на терена, обективно, записано и лесно за доказване, обаче sometimes win, sometimes люн.
Късметът може да скапе и много повече от 90 минути и Реал Мадрид сякаш пишат научен труд по темата с настоящия си сезон.
Преди някой да скочи на ура, че оправдавам случващото се в Мадрид с „липса на късмет“, не, със сигурност не е само това. Обективно формата на 2/3 от състава на Зидан е далеч от оптималните си нива, ненормалността на подобна серия от неуспехи очевидно травмира крехката природа на футболистите в бяло, всичко това се трансформира в психологическа тежест и води до апатия и непрофесионални изяви и така нататък, и така нататък
…ама айде по-сериозно
Колкото и под нивото си да играе Реал е практически невъзможно да игре с по-ниско качество от Хетафе, Реал Бетис, Леганес и Лас Палмас. Това е твърдение не само теоретично вярно, Реал е играл по-добре от опонентите си в почти всеки мач, който не е спечелил.
Понеже е трудно да онагледя колективните усилия, ще ползвам само Кристиано Роналдо, който по принцип е достатъчно представителна извадка.
Don′t let Ronaldo′s statpad sessions when the league is already over distract you from the fact that when the title race was on it took him 55 shots to score ONE goal with the worst conversion rate ever, 2.5%, which is why RM are 11 points behind Barca.
Liability. Not my GOAT pic.twitter.com/Am3IC5fXp3
— R (@MessiZone10) February 24, 2018
55 изстрела преди португалецът да отбележи един гол. Отнесено към почти всеки друг нападател това би означавало просто, че не е нападател, а отговорник на строеж. Но понеже не можем наистина да спорим дали Роналдо е добър голаджия или не, тези числа ни говорят само за почти магическа липса на късмет и стечение на обстоятелства. Каквато се е пропила в почти целия състав на отбора. Роналдо е отбелязвал десетки голове от всяка позиция, която видеото показва, защото може, но не и в тези случаи, защото…така.
Срещу Виляреал столичани са произвели 29 изстрела към целта. Точно толкова на брой са записали и срещу Лас Палмас и Реал Бетис. Единият от трита мача е спечелен с 3-0, другите два са загубени с няма значение колко. Изводът тук е следният: отборът демонстрира съществено постояноство в това, което зависи от него, а именно създаването на положения. Освен това то е особено високо число. Различните резултати в трита мача за пореден път доказват обаче, че головете са въпрос на късмет и обстоятелства. И Реал няма такъв особено дълъг период от време, което доведе до космическа дистанция от първото място, поне 6 микроинфаркта на "Бернабеу" и голямо довиждане на идеята за защита на титлата. Но въпреки това, Реал е бил по-добрият отбор на терена почти винаги.
Същата съдба за известен дълъг период от време имаше и Ливърпул. Отборът на Клоп произвеждаше един куп чисти положения, атакуваше по учебник, и впрочем доста атрактивно, но въпреки това неведнъж губеше от опоненти направили по два точни изстрела. Не обобщавам сезона и представянето на Ливърпул с липсата на късмет, напротив, причините са много повече…цели две – кофти защита и кофти късмет. Но подобно на Реал, отборът и видимо, и черно на бяло, е бил по-добрият отбор на терена, просто резултатът изразява няколко кратки секунди от 90-те минути. И понякога те съвпадат с реалността, понякога я малтретират.
Ще оставя заключението на един по-интелигентен човек в сферата, и това личи предвид, че той е казал в 5 реда това, което аз съумях в 5 страници.
"Единственото нещо, което треньорът не може да контролира, е резултатът. Всичко друго, но не и това. Футболът е непредвидим спорт, в който се бележи малко, в който един единствен момент може да имат неимоверен ефект върху целия мач. Всичко, което можеш да направиш, е да си създадеш по-добър шанс да успееш, и това става когато играеш добре и вършиш работата си на терена правилно. Разбира се, добрата игра означава и добри резултати, но това е сигурно само в дългосрочен план"
Карло Анчелоти