2015-09-05 11:15:00
Не видях нищо прогресивно и позитивно от България в мача срещу Норвегия. Предполагах, че нашите ще бъдат много по-агресивни и атакуващи, дори на ръба на риска. Оказа се, че прекалено боязливо и несигурно, и почти нищо в творчески план не се получи с играта им. Не мога да си обясня защо играха толкова плахо.
Едната причина е, че болшинството от тези футболисти се имат за незаменими въпреки възможностите и състоянието им в този момент. Струва ми се, че витае една консервативна идея, че те са футболистите, които могат да защитят България и други няма. Значи, ако това са нашите играчи и потенциал, сме много зле. Стигнали сме не дъното, а вече копаем още. Ако това е качеството в българския футбол, значи трябва сериозно да се замислят хората, които се занимават с това у нас. По-голямата част от състезателите са резерви в чуждестранните си клубове или не се намират в отлична форма. Това би трябвало да предизвика в треньорския щаб опит за един по-различен избор. Да бъдат повикани футболисти, които играят повече в клубните си отбори, независимо че не са в чуждестранни тимове, а ритат у нас. Тогава съм сигурен, че нямаше да има риск.
От гледна точка на тактически изисквания съм далече от мисълта, че трябваше така да се подходи на собствен терен. По-добре да бяхме загубили мача с чест, отколкото с този страх и примирение. Особено след гола ми стана неприятно да гледам. В един момент си помислих, че ние водим в резултата. Толкова несигурни, пасивни, безидейни отдавна не ги бях виждал момчетата от националния отбор. Не знаех каква идея бе вложена в играта ми. Като разположение се знаеше кой е в атака, кой в средата и кои са защитниците, но само това. Може би е била идеята да чакаме да се стъмни. Да се получи някакъв ефект и норвежците сами да се бият. Това е решаващ мач срещу директен противник за третото място. Двубоят в Осло домакините го спечелиха с малко повече късмет. Там България се представи много по-добре. Определено не ни е розова ситуацията около футбола.
Спомням си 80-те години, когато в редиците на Барселона бе Бернд Шустер играха много слабо и на стадиона имаше по 2-3 хиляди души. Представяте ли си на "Камп Ноу" 2 хиляди зрители. Всичко зависи от играта и успехите. Ако националният ни отбор иска стадионът отново да е пълен, трябва да започне да печели, а не предварително да моли феновете за подкрепа. На хората им дойде до гуша с това слабо представяне. Българинът, когато отива на стадиона, иска да почувства успеха, да е горд с това. А как да отиде един запалянко, когато знае че ще се срамува. Не трябва да се акцентира върху това, че едва ли не има някакво по-специално негативно отношение към националния. Това е смешно. Просто трябва да печелят, това е първата крачка, която ще накара хората отново да се върнат на трибуните.
Ние сме оптимистичен народ и живеем с днешния и утрешния ден. Използваме миналото, за да си вдигаме самочувствието, защото сега няма нищо. Двама-трима млади и много перспективни наши момчета отидоха да играят в чужбина, но стоят резерви. Не ги броят за нищо, които играха срещу Норвегия. А ние живеехме с идеята, че те са бъдещето на българския футбол. Визирам Тодор Неделев, Тонев и Славчев. Тези футболисти бяха определяни като бъдещето, като заместниците на Стилиян, Мартин, Бербатов и Стоичков, но засега с нищо не показват, че са тръгнали натам.