2013-11-18 13:23:00
Тишина на Герена. Разказват, че такава е царяла на "Маракана" през 1950 г., когато суперфаворитът Бразилия губи световната титла на свой терен от Уругвай. Последният сезон засега в А група влиза в историята с една от най-невероятните развръзки. Касите с шампанско на стадиона на Левски чакат само да бъдат отворени, препълненият с възторжени фенове сектор Б изписва със страхотна хореография огромно "Шампиони".
Има едно единствено, малко досадно задължение – да се изиграят 90 минути срещу Славия в последния кръг, за да избухне синята радост, увенчаваща противоречиво първенство за тима, люшкащ се от отчаянието до триумфа и обратно. Всичко тръгва като по ноти и голмайсторът на сезона Базил де Карвальо вкарва дежурния си гол във вратата на уж лесния съперник, който не играе за нищо друго, освен за честта си.
Домакините са толкова сигурни в успеха, че дори използват част от двубоя за нещо като бенефис на прекратяващия състезателната си кариера Христо Йовов. Четвърт час преди края обаче от идилията не остава и помен. Нелеп автогол изравнява резултата, а бившият титулярен страж Георги Петков, обвиняван в продажничество от Тодор Батков, се мята като лъв, за да не допусне топката отново в мрежата си. След последния съдийски сигнал Гошо Вратарчето долепя показалец до горната си устна, за да иронизира мускакатия бос и… получава охрана заради смъртни заплахи.
Сладко отмъщение за един, горест и покруса за милиони. Немислимото е факт – за първи път лидер в А група преди последния кръг губи титлата срещу средняк, а не в директен спор с преследвач.
Трофеят идва като неочакван божи дар за Лудогорец, който пада нещастно в решителния сблъсък с Левски на Герена в 28-ия кръг с полугол на Станислав Ангелов, полуавтогол на Мичел Бургзорг във втората минута на продължението. Новината за трагедията в синьо заварва зелените в Монтана, където не е дори благодетелят Кирил Домусчиев, предпочел да посети финала на Шампионската лига. Лудогорец обаче печели първенството някак по инерция, без фойерверките в играта си от своя дебютен сезон в А група. Отборът изглежда изчерпан откъм страст. Получава и някои съдийски реверанси като в мача с Ботев в Пловдив, но същото се отнася и за конкурента Левски, особено в двубоя му в Ловеч.
Вода в мелницата на зложелателите на Лудогорец наливат и тв кадри как съдията на скандален мач с Черноморец в края на предишния сезон със сладкия прякор Пастата (б.а. – Стефан Спасов) похапва сладко в ресторант след двубоя с хора от ръководството на ръзградчани.
Двата конкурента за титлата се вкопчват в люта битка още от началото и заедно вървят без грешка до 7-ия кръг, когато идва първата засечка за сините – 1:1 срещу Локо Сф. Зелените пък се препъват за първи път в 9-ия кръг – 1:1 срещу аутсайдера Ботев Вр, воден от сегашния наставник на сините Антони Здравков, който по-късно влиза в световните новини, след като накъсва картоните на рефера на мача на врачани с ЦСКА. Шампионатът тръгва с безпрецедентно телевизионно затъмнение, на което първи не издържа собственикът на Левски. Батков нарежда двубоят с Литекс на Герена да бъде излъчван от клубния сайт с аргумента „срещу нас се води мръсна война от продажниците от БФС в полза на анонимен отбор, дошъл от нищото, който ще отиде в нищото“. От Разград не му остават длъжни и на официалната си страница в интернет го оприличават на "Бай Ганьо, който може да е истинският Поп Кръстьо за Левски".
"Милите слова" обаче не пречат на общия интерес и епопеята с медийните права стига до авангардно решение. Батков и Домусчиев правят обща фирма – "Футбол Про Медиа" ООД, която купува продукта от притежателя БФС. Първият излъчван директно двубой е катастрофа за сините – 0:1 срещу ЦСКА в 9-ия кръг, след който стрелите на пишещия на стената си във фейсбук Наско Сираков се насочват безпощадно към треньора Илиан Илиев: "Момче, разбери, че вече не си треньор на Берое!"
Самият Илиев прахосва силите си в безконечни обяснения и сръдни с медиите, а предпазливата му, на моменти страхлива тактика хвърля в потрес всички на Герена. По-късно изригва и Батков, който не проумява защо най-скъпоплатените играчи в лятната селекция на Илиан – Жоао Силва, Марсиньо и Прохазка остават на пейката а в Разград във фаталния 13-и кръг след който Лудогорец, преодолял някои колебания, се връща на върха.
Шамарът, зашлевен от ЦСКА, плющи още по-силно, защото идва точно от "мъчениците в червено", както ги определя подигравателно самият Батков. На официалното предсезонно представяне на "Армията" се появява и голямата звезда Жуниор Мораес, но часове по-късно бразилецът е продаден в Украйна зад гърба на треньора Стойчо Младенов. Заради спора с Черноморец за правата на мадагаскареца с невероятното име Анисе Абел Андрианантенайна БФС спира картотеките на новите в клуба за началните кръгове и Стойчо едва скалъпва единайсеторка.
Последен с права се урежда Мишел Платини, който сърцераздирателно моли шефовете на футболната ни централа в открито писмо: "Позволете ми да танцувам, аз останах единственият, който не може да участва в партито".
С билет за "партито" на "Българска армия" не се уреждат и кандидатите за нови собственици на клуба от инициативния комитет "Възраждане". Започва и дългата сага "Гриша Ганчев в ЦСКА или не", а междувременно под ръководството на Христо Стоичков "детската градина" на ловчанлии събира адмирации от всечки страни с искрящия си като шампанско футбол.
Което не пречи на шефовете на ГДБОП да разлютят Златната топка с подозрения (и съвсем реални разпити) за "черно тото". Ловчанлии изтръгват въздишка на възхищение и у Домусчиев: „Гледам момчетата от Литекс и им се радвам. И ние от новия сезон ще залагаме повече на младите“. Да, ама не…
Първата оставка на Илиан Илиев става факт след 18-ия кръг – последният в класирането Монтана прави шокиращо 0:0 на „Герена“ под ръководството на бъдещия наставник на Лудогорец Стойчо Стоев, който малко по-късно сам хвърля кърпата с образното сравнение, че и Шумахер не може да подкара обърнатата кола на монтанци. Оставката на Илиев първоначално не е приета, като клубните шефове дори му осигуряват искания от него Даниел Боримиров като спортен директор. Агонията продължава още 3 кръга и своя неочакван шанс да излезе под прожекторите получава „втората цигулка“ Николай Митов-Жадното. Жаден за признание, нисичкият специалист първоначално е погледнат благосклонно от Фортуна, а картите му се нареждат неочаквано добре до злополучния финал за купата срещу Берое, последван след десетина дни от фиаското срещу Славия. Въпреки това той е награден с втора възможност за доказване, която впоследствие също е пропиляна. Намерил своето „Ферари“ в Разград, Стойчо Стоев-Шумахер пък повежда Лудогорец към европейската легитимация.
Край