2018-05-27 15:00:00
Пеп Гуардиола не беше далеч от истината, когато описа представянето на отбора си във Висшата лига през 2017 – 2018 г. Мениджърът на Манчестър Сити използва една-единствена дума след поредния шампионски сезон: величествено. Той има много аргументи, за да се изкаже така. Мнозина ще запомнят достигането на границата от 100 точки в един сезон, което "гражданите" постигнаха, за да триумфират, но неговият тим разби още няколко забележителни рекорда на Висшата лига през това първенство.
Сити записа 32 победи през сезона, изпреварвайки с две предишното най-добро постижение, което беше на сметката на Челси (30 през миналия сезон). Забележителното е, че половината от тях бяха постигнати далеч от дома, което подобрява следващото най-добро постижение – за най-много победи като гост. "Гражданите" вкараха и най-много голове, откакто Лигата съществува – 106, което в крайна сметка доведе и до още един рекорд – за най-голяма положителна голова разлика (79). А финиширайки на 19 точки от Манчестър Юнайтед, Сити записа и най-голямата разлика пред втория във Висшата лига. Ако се заровим в статистиката от сезона, ще намерим и още подобрени показатели, като преминаването на границата от 1000 паса в един мач, което шампионите направиха миналия месец при победата с 5:0 над Суонзи. В същата среща бяха отчетени и смазващите 82,95% притежание на топката, което никога досега не бе записвано във Висшата лига.
Египетското чудо и останалите
Манчестър Юнайтед в нито един момент от сезона не бе близо до шампионската битка, но пък за първи път се завърна в топ 3 след ерата "Фъргюсън". С едва две точки повече от Ливърпул, Тотнъм взе бронзовите медали, но на практика те му бяха поднесени от съперника, който в последните си мачове не успя да победи два от изпадащите клубове. За феновете на Ливърпул назначението на Юрген Клоп подсказваше шампионски амбиции и в началото на сезона това изглеждаше възможно. Но непостоянството и най-вече загубите от непретенциозни отбори отново отдалечиха титлата от Анфийлд. Но какво да кажем за египетското чудо на тима Мохамед Салах. 25-годишният футболист отбеляза 32 гола през кампанията и стана голмайстор на първенството с две попадения пред втория Хари Кейн (Тотнъм). Мо, както го наричат галено в Ливърпул, подобри рекорда за отбелязани голове в едно първенство с едно попадение. Той бе определен за най-добър играч в класациите на спортните журналисти и на Асоциацията на професионалните футболисти. По-късно Салах получи приза за най-добър футболист за сезона и на Висшата лига. На фона на тоталната доминация на Манчестър Сити“ по всички показатели това показва колко голям в действителност е талантът на египтянина. Много специалисти смятат, че тази сила е и слабост за Ливърпул, защото отборът е прекалено зависим от Салах. Но това няма да има никакво значение, ако утре грабнат трофея в Шампионската лига, който ще трябва да измъкнат от ръцете на титулувания „Реал Мадрид“. Поглеждайки финалното класиране в най-високото ниво на английския футбол, не може да не отбележим регреса на миналогодишния шампион Челси, който приключи на пето място и ще играе в Лига Европа. Някои ще кажат, че сезонът на "сините" бе спасен миналата събота с победата с 1:0 над Манчестър Юнайтед във финала за ФА Къп, но нека признаем, че това стана малко случайно.
Корави новаци
За трети път в историята на Висшата лига и трите отбора, които се изкачиха от Чемпиъншип във Висшата лига, запазиха мястото си в елита. Нюкасъл завърши на 10-о място, Брайтън 15-и, а Хъдърсфийлд 16-и. Последно това се случи през 2011 – 2012 година с Норич, КПР и Суонзи. От гледна точка на индивидуалното представяне 10 души играха всяка минута този сезон, включително петима полеви играчи: Джак Корк (Бърнли), Луис Дънк (Брайтън), Матиас Йоргенсен (Хъдърсфийлд), Хари Магуайър (Лестър) и Алфи Маусън (Суонзи). Другите петима с над 3420 минути са вратари: Асмир Бегович (Борнемут), Лукаш Фабиански (Суонзи), Джонас Лосл (Хъдърсфийлд), Джордан Пикфорд (Евертън) и Мат Райън (Брайтън).
За изпадащите три отбора ще остане утехата, че са прибрали по близо 100 млн. паунда от телевизионни права. Суонзи, който си тръгва, макар и регистрирал повече победи от спасилия се Саутхемптън, усвои 98,5 млн. лири. Стоук Сити, който в един момент имаше най-много носители на трофеи от Шампионската лига в състава си (не в първа младост, разбира се), отива към Чемпиъншип с 98,8 млн. паунда по-богат. Последният във Висшата лига Уест Бромич Албиън заработи през това първенство и най-малко – 94,4 млн. лири.
Може ли някой да се опълчи на "гражданите" догодина
Много специалисти от Острова твърдят, че Висшата лига никога досега не е виждала толкова доминиращ отбор като Манчестър Сити през този сезон. Но историята показва, че за последното десетилетие нито един шампион на Англия не е успявал да защити титлата си. Ливърпул на няколко пъти показва шампионско лице и с правилно дозиране на усилията и точни летни попълнения може спокойно да заяви претенция за първото място. Амбициозният треньор на Юнайтед Жозе Моуриньо ще започне трети сезон начело на отбора, а той не е свикнал да остава с празни ръце за толкова дълго време. Не трябва да се подценява Тотнъм, който показва постоянство и може би е достигнал пика си в тази формация. Не може да се отписва и Челси, който може да поднася както негативни, така и позитивни изненади. Във всеки случай най-силното футболно първенство ще е интересно и догодина.
Сбогом на една легенда
1235 мача, от които 707 победи. Арсен Венгер е нещо повече от обикновен треньор на добър отбор. Той е визионер, креативен новатор, лидерът, който въпреки някои свои особености е фигура, на която можеш само да се възхищаваш. Няма как да му се сърдим за това, че невинаги успяваше да се движи в крак с времето. Че докрай в Арсенал вярваше на системата, според която сам обработваш диамантите, и отричаше подхода с купуването на големи звезди за много пари. И двете са възможни в света на футбола, но в различно време. За странния французин в Арсенал то изтече. Сезонът бе сред най-неуспешните за "топчиите", които завършиха на шеста позиция. Болезнено неприятни загуби, моменти на проява на пълна безпомощност срещу класни тимове в Европа и далеч от всеки един от четирите трофея, за които се бори през годината. Плюс недоволството на феновете, които все пак победиха в задочния спор. Арсен Венгер е последната дълголетна треньорска легенда, която слага оръжие. 22 години са ера, чиято следа ще личи поне няколко сезона (справка Манчестър Юнайтед). Това, което видяхме на изпращането на мениджъра, е още едно доказателство, че нещата са вече различни. Шоуто превзема футбола, но Венгер винаги е предпочитал то да е на терена.
Текстът е публикуван в брой 21/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.