2013-06-26 21:03:00
Какво би станало, ако учителката зададе на децата въпрос: "Кажете думи, които започват с буквичката "Г". Почти сигурно е, че голяма част от отговорите ще са "Гриша” и "Ганчев". Няма как иначе да е, при положение, че в последния месец роденият в село Микре бизнесмен не слизаше от новинарските емисии, а името му се асоциираше с това на Спасителя на ЦСКА. Той бе в устите, душите и умовете на малки и големи. С него бяха свързани надежди, блянове, очаквания, мечти.
Но в класната стая "отличен 6" ще получи това дете, което каже четири думи, които започват с "Г" и могат да се се използват в едно и също изречение. Лесно е! "Гриша", "Ганчев", "голяма", "гавра"…
Да, именно това извърши настоящият собственик на Литекс спрямо “червената” общност. И не защото отказа да стане собственик на “армейците”, а защото излъга и се подигра с чувствата на феновете. А с оглед предателството му спрямо Ангел Бончев, това можеше да се очаква, но…
За никой не е тайна, че Ганчев винаги е искал да седне в господарския трон на "Българска армия". На няколко пъти бе близо до изпълнение на заветната цел, но нещо все не му стигаше. И всеки път намирахме оправдание. Първо еди-кой си го е прецакал, заради еди-кой. След това му е попречил “килърът на Илия Павлов”. После виновникът бе Бойко Борисов. За да се стигне до четвърти опит, при който подводни камъни нямаше. И по всичко личеше, че сделка ще има. Настоящите собственици опростиха вътрешен дълг в размер на 35 милиона и не искаха дори стотинка за акциите. Подаряваха му ги.
“Червена” България се изправи на крака и скандираше името му. Той пожела да види настроенията. Е, видя ги. На първата тренировка на отбора, в работен ден и по "никакво" време имаше толкова публика, колкото в Ловеч събират на европейски мач, а само за една седмица в Централния фенклуб се получиха 3-4 хиляди запитвания и заявки за абонаментни карти.
Зад Ганчев застана и Христо Стоичков, който всъщност му служеше за параван, щит, копие и меч. “Мецената” имаше всички предпоставки да положи основите на нещо голямо. Да влезе в историята. И той го обеща. Стигна до там, че дори се "заигра" със запалянковците, като започна да говори, че никога няма да допуска ексцесии, като онези в Разград. Започна да строи пясъчни кули и замъци и всички му вярваха, защото знаеха, че вече е построил "къщичка за кученце и пиленце". Приказката за "армейците" продължаваше или тепърва започваше. Ганчев убеди изстрадалите привърженици дори да го подкрепят в идеята му да се създаде "нов ЦСКА". Те бяха готови да отворят нов фронт срещу опонентите си, в който да бранят историята и титлите си.
И в един момент всичко пропадна. Ганчев би отбой. Скри се. Не намери дори смелост да обясни на запалянковците защо се изгаври с чувствата им. Последваха само предположения. Ама защото имало протести, ама правителството можело да падне, ама Бойко Борисов щял да се върне.
Който има желание, намира начин, който няма сърце, намира оправдание и хралупа, в която да се свре. Ганчев се оказа от вторите. Или просто ЦСКА бе инструментът, с който той опитваше да извива ръцете на властта. Върнете ми 95-те процента от квотите за внос на захар, върнете ми ВЕЦ-овете, дайте ми това, дайте ми онова… Е, така всеки може. Но последствията ги знаем.
"Червените" вече 7-8 години страдат от подобни политически и икономически зависимости. Все още стои открит въпроса дали мераците на бизнесмена не бяха охладени по време на онази среща в "Бялка", на която се очакваше премиера Орешарски, но той не дойде.
Пясъчната кула се сгромоляса. А, днес, когато Гришата най-сетне проговори, го направи по-възможно най-детинския, наивен и страхлив начин. Искал ЦСКА начисто. Всъщност това зависеше от него. Той имаше подадена ръка и не я пое. Уплаши се.
Причините сега нямат значение. По-важното е, че Ганчев още преди да е стъпил в Борисовата градина показа, че няма кураж, достойнство, сърце, смелост и "топки" да бъде собственик на ЦСКА. А сега той окончателно си затвори вратите към "Българска армия". Завинаги! Защото се изгаври с феновете, излъга Христо Стоичков.
Всъщност Камата бе подлъган и от други, които търсеха път към славата, но се страхуваха да минат през трудностите, а бяха готови да стъпват само по застлани с рози алеи. Но ЦСКА няма нужда и от тях. А колко прави са запалянковците, които не спират да скандират "Един е Христо Стоичков". Наивен е, но е идеалист и е единственият, който е на "Армията", заради идеята, историята, харизмата. Той стъпи в Борисовата градина с ръка на сърцето, а не на джоба и точно поради тази причина "червените" имат нужда единствено от него. Той може. Просто му трябват верни и до полуда влюбени в отбора си привърженици и момчета с големи сърца, които да излизат на терена. Такива има. Ако Саша, Платини, Присо, Бандаловски и Черни не искат, то Гришо Долапчиев, Грънчов и останалите деца израснали на сгурията на "Маракана" са там. Те знаят какво е ЦСКА. А ние знаем, че дали след две, три или пет години, но "армейците" отново ще бъдат на мястото, където сме свикнали да ги виждаме.
PS: Апропо, Иво Иванов и Димитър Борисов се оказаха много по-големи мъже от Гриша Ганчев!