2012-06-23 16:11:00
В Левски се изградих като човек, твърди бившият халф на тима Дарко Тасевски
След 5 години на Герена Дарко Тасевски премина в шампиона на израел Ирони Кирят Шмона. Халфът влезе в Топ 3 на чужденците с най-много мачове и голове за сините в А група (със 1008 двубоя, повече от него има само Лусио Вагнер; вкарал е и 21 попадения – Гара Дембеле е с 26, а Седрик Бардон с 24).
От началото на седмицата той вече тренира с новия си клуб. Намерихме го между две тренировки. "В момента съм в хотел, но от клуба ми осигуриха къща и сега чакам да ми я обзаведат. Изненадан съм много от клуба. Градчето е малко, но много хубаво и подредено". Така започна разговора на "Тема Спорт" с Дарко.
– Дарко, как те приеха в Ирони?
– Изненадан съм от приятното посрещане. Иначе вече проведохме сериозен разговор с треньора. Каза ми, че има големи очаквания от мен и иска да си повиша още повече нивото. Вече ми направиха нещо като официално представяне. Не бе като това в Левски, да ми връчат фланелка и шал, но…
– Кой беше в основата на трансфера ти, който беше малко изненадващ?
– Треньорът Гили Ландо. Гледал ме е няколко пъти наживо.
– Наистина ли ти бе време да напуснеш Левски?
– Да. Но искам да кажа, че не прекъсвам връзката си с отбора. В свободното си време винаги се интересувам какво се случва в Левски. Постоянно чета в интернет за отбора. Чувам се и с момчетата. Наистина исках да си тръгна, но не мога да забравя какво беше толкова време с лека ръка. Аз съм си левскар. Този клуб винаги ще ми е на сърце…
– Дойде на Герена, за да играеш в Шампионската лига, но не успя. Сега ти излиза тази възможност с Ирони Кирят Шмона.
– Дано да успея. Но няма да е лесно да се класираме. Вярно е, че с Левски не участвах в този турнир, но имам незабравими мачове в Лига Европа. Доволен съм от тях. Бихме големи отбори, мога да кажа, че поизпълних целите си що се касае до участие в евротурнири.
– Кои са най-хубавите ти спомени в Левски?
– Всичките тези 5 години, всичко ще остане в съзнанието ми. Казах ти, че ще продължа да преживявам и вълнувам за случващото се на Герена. Винаги ще помня победите над ЦСКА. Като биеш този отбор ти е най-хубаво. Затова ме е яд, че не си тргнах с успех над ЦСКА, че не взех участие в последния двубой, а имах огромно желание да играя. Няма да забравя и спечелената титла през 2009 година, както и евродвубоите с Гент, Лил, Спортинг Лисабон, АИК… Като се сетя за пълния стадион, радостта на феновете… Това няма как да се забрави.
– За кой мач в евротурнирте те е най-много яд?
– Можем много да съжаляваме за двубоите с БАТЕ Борисов и Дебрецен. Имахме уникален шанс за влизане в Шампионската лига, който едва ли скоро ще се открие пред български отбор. Липсваше ни малко късмет, взехме и грешни решения. Но нека не говорим за тези мачове, да ги забравя. А да помня пълния стадион, подкрепата на феновете от първата до последната минута.
– Струваше ли си да не играеш половин година футбол (б.а. – бе изваден от първия отбор на Металург Запорожие, след като подписа предварителен догвор със сините), за да дойдеш в Левски?
– Да. Не съжалявам за избора си. Просто защото в Левски се изградих като човек. Не бива да забравяме, че това е много голям отбор, който не се задоволява с малко. Няма начин да не си изградиш характер на победител. А нещата от терена се пренасят и в живота. А оставям и толкова приятели в София.
– При кой треньор се чувстваше най-добре в Левски?
– Благодарен съм на Станимир Стоилов, че ме взе в Левски, че видя нещо в мен и ми даде шанс. Но най-добре като че ли се чувствах при Емил Велев. Той успя да ми намери точното място на терена. Паснах на схемата, станахме шампиони. Най-добре играхме при първия полусезон на Ясен Петров. С Гонзо пак имахме хубави моменти. Преди всичко с него съм приятел, играхме заедно. Помагал ми е в много неща.
– Пречеше ли му на Георги Иванов това, че е бил приятел с повечето футболисти, а след това изведнъж стана шеф и треньор?
– Може би. Защото той искаше да помогне на всеки. И го прваше. Няма човек в отбора, който да питате и да отрече това нещо. Винаги искаше най-доброто и понякога взимаше нещата прекалено навътре. Може би и затова не се получаваха така, както му се искаше, което бе жалко. Когато е бил в Левски е помагал на всичките играчи по един или друг начин. Сигурен съм, че един ден ще се върне в клуба и ще има успехи.
– Кога ти беше най-трудно в Левски? Футболистите винаги казвате, че напрежението в клуба е ставало непосилно, кога бе най-голямо то?
– В последните две години когато не успявахме да станем шампиони. Имаше атаки от медиите. Опитваш се да не мислиш за нещата, но те тежат. В началото не взимаш писянията навътре, но след като се привържеш към клуба и феновете, когато разбереш какво е Левски, започваш да се напрягаш. Това е една от причините да взема решение за трансфер. Исках да започна да играя малко по-спокойно, а не да те е страх, че ще объркаш всеки пас.
– През 2009 година ситуацията бе същата – отборът и треньорът Емил Велев бяха много критикувани, но стигнахте до титлата? Как тогава успявахте да преборите напрежението, а в последните години не?
– През 2009 година Велев успяваше да ни сплоти, да съсредоточи критиките върху себе си. Атмосферата в тима бе невероятна. Знаеш, че паднахме с 0:3 на Герена от Локомотив София и вече изпускахме титлата. Велев влезе най-спокойно в съблекалнята, видя ни омърлушените погледи и ни каза – И сега какво? Ще умираме ли? Какво толкова е станало – бием ЦСКА и Литекс и сме шампиони". Така се е случи. Винаги правеше така, че напрежението да е върху него, а ние да играем спокойно. Другото важно нещо е, че тогава имахме много здрав отбор, а съставът бе пълен с лидери. В тима имаше характери като Георги Иванов, Живко Миланов, Веселин Минев, Юсеф Рабех. Всички бяхме много сплотени и затова нещата се получиха.
– А защо и другите момчета, които напуснаха Левски това лято казват, че колективът в тима не е бил на ниво? Какво стана?
– Е, не може той да остане същият когато идват много нови хора. Имаше куп чужденци, млади момчета. От стария отбор бяхме останали само аз, Йовов и Гаджев. Нещата се обърнаха на 180 градуса.
– Питал ли си се защо феновете на Левски не те обикнаха докрай? Обвинаваха те, че си бил мързелив.
– Не може всеки да те обича. Който ме познава добре, знае, че съм давал всичко, на което съм способен. Искал съм най-доброто за отбора. А колко се е получавало друг ще каже. А освен това и играта ми е малко по-различна, но както и да е.
– Ще има ли Левски скоро тандем, какъвто бяхте с Гара Дембеле?
– Надявам се. Тогава ни вървеше, но не забравяйте, че на терена не сме били само аз и Гара. Искам да пожелая на новото ръководство късмет и успех. А аз ще продължа да стискам палци на отбора където и да съм. Ще преживям успехите и неуспехте с тях. А и да ме чакат на Герена. Когато имам време ще ходя дори на тренировки, не само на мачовете.
––