Денят, в който Франция стана световен шампион

Начало » Денят, в който Франция стана световен шампион

Емил КостадиновBgfootball.com повтаря това всяка година. Може би дори и със същото или подобно заглавие. За онова голямо нещо, което си мислехме че ще е началото на светлите бъднини, но заради което днес дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко футболните дълбини.

На днешния ден ще ви побъркат от сълзливи напомняния за великата победа на България с 2:1 над Франция през 1993 г., която ни класира на Мондиал 1994, на който пък направихме фурор. И тя разбира се е велика, а емоциите през 1994 г. – безценни. Радостта беше огромна, но… историята показа че един пиров успех може да е в полза на загубилия.

Франция загуби в последната минута, поплака си, ожали Кантона и Жинола, които в последствие така и не стъпиха на Мондиал и запретна ръкави. Направи обстоен и задълбочен анализ и очевидно си даде отговор на въпроса „Защо след полуфинал в Мексико, пропускаме следващите две Световни първенства?“. Секунди преди гола на Костадинов „петлите“ се бяха класирали и от това нямаше нужда. В САЩ вероятно нямаше да станат шампиони и още дълго време щаха да се лутат в търсене на правилния подход.

И тогава Съдбата им се усмихна. Върна ги малко назад, за да ги засили. Франция нямаше да пропусне трети пореден Мондиал, защото беше домакин на следващия. Отличната организация на футболните дела, разбира се родните „стени“ и безпорната класа ги направиха световни шампиони. И всичко това можеше да мине в графата „случайности“, ако две години по-късно тимът не стана Европейски шампион.

Да, провали имаше. Още в ЮАР Франция каза чао рано рано, но колелото беше завъртяно, страната бълваше играчи и създаде футболна марка, която днес стои в най-челните редици. Някак друго си мислиш, когато скаутваш бразилец, португалец, нидерландец и разбира се французин.

За тези 28 години Франция стана два пъти световен шампион, веднъж европейски, а още на два пъти остана на второ място. Франция от 2021 г. съвсем не е Франция от 1986, макар че в онази беше Платини. Хората се развиват.

Тези, които на крактика направиха Франция световен шампион тогава се опияниха от радост. Направиха фурор в САЩ, пак се разходиха до Франция за следващия Мондиал, написаха история с първо класиране за Евро, после и за второ, и… десет години след онзи паметен 17 ноември 1993 г. с тяхното угасване на футболния небосклон, угасна и бъдещето на играта у нас.

Факт е, че тези 10 години бяха пропиляни, както е факт, че виновни за това не бяха днешните ръководители. Те бяха герои и с този ореол застанаха начело на БФС. С обещанието футболните празници да продължат.

16 години по-късно, някъде около същата дата, националният отбор на България изигра втори пореден жалък мач. в 180-200 минути тях ги нападаха общо над 50 пъти, а съперниците им можеха да играят без вратари. Всичко, до което онзи фантастичен Боби се докосна като шеф, от злато стана на пиринч, а Лечков служи за замазване на положението в медиите, разнасяйки шарената си ризка. Емил Костадинов няма идея какво става, защото постоянно спи.

Скоро ще си отидат и те, но времето което бяха част от футболното ежедневие е тотално изгубено. Благодарим им все пак за онези емоции. Тогава обединиха България, която се радваше с тях. Днес футболна България пак е обединена в ненавистта си към бившите си любимци.

Честито Франция, показа че го заслужаваш! Пет финала за 23 години е малко по-добре от едно едномесечно лято. Нищо, че Кантона не участваше в тях.