2018-12-07 12:55:00
ЦСКА – Лудогорец завърши без изненади. Равният резултат е нещото, което беше най-очаквано на фона на уменията на отборите и тактиката на отговорните фактори около тях. За статията преди мача BGfootball.com избра заглавие "Дерби без смисъл" и то горе-долу се оказа такова.
Нещата на повърхността. По един или друг начин Лудогорец получи възможността да е с шест точки аванс пред ЦСКА преди мача. Без особен блясък, без шум, с няколко героични "завръщания" и един наказан съдия. Целта (шампионска титла => участие в Шампионска лига => възможности за големи приходи, които са жизнено важни за клуба) е далеч по-сериозна и важна от това в българското първенство най-добрият отбор (категорично Лудогорец) да спечели в равна битка с останалите.
Ако ЦСКА беше победил, нещата нямаше да са кой знае колко по-различни. Три точки разлика, но по това време на годината преди време "червените" са имали и по-хубав аванс, който знаем как изпуснаха. Титлата е решена и това е ясно.
За ЦСКА отдавна Лудогорец е по-голям дразнител от Левски и успехът е въпрос на нещо повече от обикновена чест. Победите са редки, но отзвукът в червената публика е голям и достатъчен, за да зареди отбора. Равният резултат обаче е нещо напълно закономерно и до голяма степен очаквано. Статуквото се запазва, остават надеждите за титла на всеки от претендентите. Последното ще го чуваме много пъти през зимните месеци.
И все пак – най-голямата новина е, че с Нестор Йевтич ЦСКА най-сетне не загуби в голям мач. Досега нямаше аргументи в мачовете с основните съперници. Беше съвсем близо до поредна загуба, но за негово щастие, има играчи, които могат да го измъкнат. Сърбинът, на когото много му се иска да е "Маестро" обаче все още е далеч от това, което искат феновете. ЦСКА е без облик, без стил, разчитащ на стихийни атаки, безкрай еднообразни центрирания и епизодични фойерверки. Срещу грамотен отбор изнася трудно топката, а да установи тактическо надмощие е сложна задача дори срещу средняците.
Човекът си има стил и търкалянето по терена може да е част от него, но е крайно време да обърне внимание и на чистите спортно-технически подробности. Не отричам, че има известна доза "гениалност" в това да не разчиташ на дербитата и да се надяваш на победи в "сигурните" мачове, а ако вземеш нещо от конкурентите да е нещо като бонус, но Йевтич би трябвало да е разбрал, че и този план си има пропуски. И то далеч преди издънката със Славия.
Но точката срещу Лудогорец опредлеено е "червена" за него в CV-то му.
В съдийството е както на всички други места. Трябва да си умен, да си политик и да жонглираш успешно между футболните и нефутболните правила. Николай Йорданов може и да е правил поразии в миналото, от които са пропищявали на Армията, но вчера умело успя да уравновеси нещата. Всички да са наясно – Лудогорец няма как да загуби при него, а в случая ЦСКА няма как и да спечели. Чудесен рефер за "боево реми", в което ще изгони играч на Разград, но пък няма да постави в опасност гостите в последните минути с пряк свободен удар на метър от пеналта и с Десподов на терена. Ще "рискува" да не даде дузпа за едните, после и за другите. Накрая никой не е паднал и всички са доволни. Е, това с двете минути продължение беше лек гаф, който замаза с реални близо пет, но и той е човек.
Стабилното съдийство обаче е част от един малко по-сериозен план. Развитието му се видя в отработените и заучени изказвания, които дойдоха от страна на Лудогорец. Равенството, липсата на реални скандали на терена, а и изгонването на играч от Разград е прекрасна възможност силните на деня да си разкъсат ризата, да паднат на колене и да се обявят за най-големите жертви. Същите, които чинно си мълчаха след четирите им подарени точки от Чинков през миналия сезон (за тях се сещаме веднага) и за шестте от последните дни.
Любопитно бе изказването на силния човек в Лудогорец Ангел Петричев за формата на шампионата. Вече няколко пъти е доказвано, колко безумен е начинът за игра след редовния сезон. Петричев е прав, че най-добрият става шампион, но пък нещо се обърка с математиката. Просто е пропуснал да забележи, че в миналия шампионат Верея нямаше шанс да бъде първи още в началото на плейофа (ето защо). И Дунав нямаше шанс година по-рано. В горната част на класирането проблемът е само един – това, че остават точките от редовния сезон, вместо да се разделят на две например, както е на други места. Тогава вече шансове ще имат всички.
И за пореден път – Лудогорец е най-силният отбор в България. Заради години наред добра работа и заради отличните си играчи. Опитите да се прехвърли някаква отговорност за непризнаването на това върху обективните медии, ще минат при необективните. Аз лично поне не се сещам в някой вестник, сайт или телевизия да е оспорено абсолютното превъзходство в качеството на Лудогорец в сравнение с другите отбори в България. В Европа нещата са различни, но това е друга тема.
И все пак има победител в мача и това е публиката на ЦСКА. Клиширано е, но е факт. След разочарованието преди няколко дни, тя се стегна и осигури прилично присъствие на "Армията". Да, залогът беше голям, но всичко казано досега е ясно и на привържениците на ЦСКА. Те също добре разбират деликатността на ситуацията. И въпреки всичко бяха там, което е за поздравление. В българския футбол се стигна до там – публиката да не върви след победите, а след дразнителите. Не е особено весело, но умните ръководители ще вземат позитив и от това.
Какво следва? "Играйкане", какво друго? Левски и ЦСКА ще се боричкат за второ-трето място, докато Лудогорец ще покаже отново страхотният си финален спринт. Ще си осигури титлата няколко кръга преди края, а това е много важно, за да могат уморените играчи да си отпочинат. В клуб като разградския и това е с огромно значение.