Джон Ленън на футбола на 80

Начало » Джон Ленън на футбола на 80
Сър Алекс Арсен Венгер
Gulliver photos/Getty images

Любомир Изов/Тема Спорт
Подобно на края на света, за тези, които следят отблизо английския футбол, пенсионирането на сър Алекс Фъргюсън винаги е било едно от онези неща, които е най-добре да си представим, че изобщо не се е случвало. В звездната официална биография на шотландеца моментът на раждането му през 1941-ва е погълнат от историческа сила.

„В навечерието на Нова година премиерът Чърчил уверено заявява, че „приливът се обръща“. На същия този ден – 31 декември, е роден сър Алекс“, пише в нея.

И така, 80 години след началото на краха на Адолф Хилтер, празнуваме забележителния юбилей на може би най-великия мениджър в историята на футбола. Най-добрите в занаята винаги са олицетворявали определени добродетели и пороци. През 60-те години сър Мат Бъзби управлява Манчестър Юнайтед с политика, която позволи на гении като Джордж Бест да процъфтят. Легендата на Ливърпул Бил Шенкли отстояваше солидарността и страстта на работническата класа. Брайън Клъф пък превърна арогантността и псувнята в начин за победа.

Ами сър Алекс Фъргюсън? Той беше по малко от всички. Подобно на Шенкли, превърна играчите си в общност. Тормозеше и размахваше пръст като Клъф, гледаше втренчено съдиите и дразнеше противниковите мениджъри. И когато се пенсионира в средата на май 2013-а след 2154 професионални мача от 39-годишното пътуване, започнало от Ийст Стърлингшър и завършило с величие във Висшата лига, дори старите врагове като Арсен Венгер не пропуснаха да отдадат почит. Това беше денят, в който сър Алекс обяви примирие с останалия свят.

Кралят не е мъртъв, просто нямаше какво още да доказва! Някога представяли ли сте си какъв ще бъде животът без дъвчещия дъвка на тъчлинията сър Алекс Фъргюсън? 8 години по-късно е ясно – това беше краят на една ера в Манчестър Юнайтед. А освен това беше ново начало за останалата част от Висшата лига.

Феновете на червените дяволи в онези дни се чувстваха вцепенени, тъжни, неспособни да работят и в някои доста екстремни случаи сравняваха решението на Фъргюсън да се оттегли със смъртен случай в семейството – неща, които те карат да настръхнеш и днес от аурата на шотландеца. А собствениците, мениджърите и привържениците на другите водещи клубове в страната въздъхваха с облекчение.

Сър Алекс посрещна и изпрати 51 различни мениджъри на Арсенал, Челси, Ливърпул, Сити и Тотнъм, откакто беше назначен през ноември 1986-а. Много по-значителното – той беше доста напред в броя на трофеите, управлявайки период на вътрешна доминация, която помогна за превръщането на Юнайтед в световна футболна сила и задуши амбициите на другите. И го направи без олигарси, шейхове, милиардери и огромни сделки за телевизионни права.

Фъргюсън, без значение дали го обичате или мразите, беше гений, способен да конструира, разглобява и възстановява отбори отново и отново в продължение на четвърт век. Шотландецът остави след себе си и богат лексикон от фрази. Можем да му благодарим за „Фърги тайм“ и „Футбол – кървав ад“. Той „събори Ливърпул от шибания връх“, омаловажи „шумните съседи“ и нарече италианците „изобретателите на димната завеса“.

За да разберем величието на Фъргюсън, може би трябва да си припомним думите на Юрген Клоп: „За мен винаги е голяма чест да говоря с него. Само трябва да стоите и да го слушате. Може би сър Алекс е най-великият за всички времена. Той е Джон Ленън на футбола. Не вярвам някой да повтори постиженията му“.

Един от многото банери на пропития от чувства „Олд Трафорд“ в последния му домакински мач казваше: „Сър Алекс – безсмъртен“. През цялото това дълго празнично сбогуване Фъргюсън за първи път изглеждаше човек, дори малко уязвим (б.р. – вторият случай бе няколко години по-късно, когато получи мозъчен кръвоизлив). Той беше в центъра на тази огромна червена империя, за изграждането на която работи безмилостно 27 години. Речта, която изнесе на терена, не беше написана по сценарий. Вместо това, сам пред 76 000 души, той запази нещата прости, както в известен смисъл е правил през цялото време в Юнайтед. Благодари на публиката, напомни им със смирение, че можеше отдавна да е изчезнал, ако Марк Робинс (днес носен на ръце от феновете на Ковънтри – бел. bgfootball.com) не бе отбелязал победния гол срещу Нотингам през 1990 г., когато сър Алекс беше на ръба на уволнението.

Последваха 38 трофея в Юнайтед, включително 13 титли в лигата, 2 Шампионски лиги, 5 ФА къп и 4 Купи на лигата. Общо в треньорската си кариера спечели 48 отличия и е номер едно по този показател в цялата история на футбола!

В дните след като сър Алекс претърпя мозъчен кръвоизлив през 2018-а, синът му Джейсън си спомни как баща му държеше главата си с ръце и изразяваше един от най-дълбоките си страхове. „Надявам се, че няма нищо лошо с паметта ми“, казваше Фъргюсън, докато се опитваше да се примири с това, което го беше сполетяло. В първите дни на неговото възстановяване той беше принуждаван да пише колекция от думи. Една от тях се повтаряше най-често – „помня“. Помнете, настоя той. Спомнете си всички подробности от живота му във футбола, който го превърна в номер едно на планетата. Ако е във вашата сила, пазете тези спомени ревниво и никога не ги пускайте. Никога не ги забравяйте, особено ако сте фен на Юнайтед. Днес сър Алекс навършва 80 и крайъгълният камък означава, че спомените за този завладяващ, влиятелен и плашещ мениджър отново ще нахлуят при нас. И си струва да ги ценим, докато той все още е сред нас… и винаги след това!