2011-01-31 02:54:00
Навръх 30-ят рожден ден на Димитър Бербатов bTV излъчи втората част от интервюто с бългаската звезда на Манчестър Юнайтед.
– Голмайстор си на Манчестър Юнайтед в момента, какво се случи тази година? Заигра по-добре…
– Нищо не се е случило, просто… Нищо фундаментално не се е случило, нещата са си били както преди. Може би сега играя на по-предни позиции, всичко се развива отлично за мен, поне до момента нямаме загуба. Борим се пак за титлата, ти каза – аз съм голмайстор до момента, така че всичко е окей. Най-важното е да няма контузия.
– Чувстваш ли подкрепа от съотборниците, за да спечелиш голмайсторския приз?
– Винаги съм я чувствал тази подкрепа, откакто съм дошъл, аз нямам проблеми с никой, играем, говорим си, забавляваме се заедно. Дали ще го спечеля… Това, честно казано, е една от целите този сезон, надявам се с помощта на момчетата да се случи. Една от другите цели е да продължим този непобедим марш, който сме направили. Знам, че ще е трудно, само Арсенал е успял да го направи, но защо пък не, защо не?
– Пет гола срещу Блекбърн, феноменално постижение. Как продължи тази луда вечер?
– Можеше да са шест!
– Можеше и седем…
– Да, обаче Алън Шиърър и Анди Коул щяха да ми се разсърдят, ако бяха шест, и аз затова спрях. Защото щяха да се разсърдят. Но Блекбърн наистина беше… Честно казано, когато човек направи нещо такова, не осъзнава какво е направил, докато не минат 2-3 дни.
– Човек се прибира в съблекалнята с топката…
– …Прибира се с топката, момчетата я разписват с пожелания, честитят ти и така нататък. Прибираш се вкъщи и… си лягаш! Поне аз така съм направил. Но наистина е хубаво, беше много хубаво – незабравимо преживяване – да се присъединиш към този отбор с Алън Шиърър и Анди Коул, които са вкарали по 5 гола в мач. Наистина ме накара да се чувствам горд, разбира се.
– Чувстваш ли се лидер в тима на "червените дяволи"?
– Честно да ти кажа, ако влезеш в съблекалнята, трябва да си силен психически, за да устоиш, защото всеки е лидер. Всеки има своето его, всеки се чувства като лидер, като много добър футболист, като успял футболист, така че, като излезем на терена, всички сме лидери. Всеки е лидер на позицията, на която играе, и на базата на това, когато играем заедно като отбор, тогава вече изпъкват 2-3 човека, на базата на труда на другите момчета. Но като цяло, пак казвам, трябва да си много силен психически, за да оцелееш в съблекалнята. Винаги има такива шеги, закачки, някой път по-черни от нормалното, защото доста играчи са с черен хумор. Но това пък е много хубаво, защото те кара да ставаш още по-силен.
– Кои са тези с черния хумор?
– Гледате в момента единия (смее се)! Но имаме много, като започнеш от Уейн Руни, през Рио, през Патрис Евра, Гари Невил – всеки по някакъв начин е отговорен за атмосферата в отбора и знае кога да се шегува, кога да е сериозен. Но разбира се, всичко това прекъсва в момента, в който влезе Съра в съблекалнята. Забелязал съм, че дори и най-опитните футболисти, дори Райън Гигс, и Скоулс, и Гари Невил, които са тук повече време от мене и знаят как е, когато Съра влезе, свиват се малко. Което е нормално според мене. Забелязвам тези неща, защото са ми интересни реакциите на хората.
– Има ли някой да не издържа на шегите?
– Има, има, случвало се е някога някой да се пречупи и да се стигне до малки конфронтации, but (поправя се бързо)…, но това са нормални неща, така става по-забавно. А човекът, който се пречупи, не разбира, че по този начин още повече ще продължаваме да го закачаме. Случвало ми се е и на мен, разбира се, нормално.
– Какво е за теб да чувстваш непрекъснато подкрепата на сър Алекс?
– Тя не е само към мене, тя е към всеки един играч, дори човекът да не играе толкова редовно в мачовете, аз виждам на тренировките отношението на сър Алекс към дадения играч. Той разговаря с него, шегува се с него, поощрява го в действията му. Дори някой футболист да не е играл 4-5 мача поред, няма отчужденост на сър Алекс към него. Напротив – говори се с играча, обяснява му се, казва му се "Ето това искам от теб в момента". И това е наистина много добре, защото по този начин даденият играч не губи своята привързаност към отбора, продължава да се чувства част от него.
– Интересно е, когато говорите с него и той има някакви критики към теб, оставя ли ти възможност – не да се оправдаеш, а да изкажеш своето мнение? Или държи да бъде каквото каже той?
– Различни моменти са. Когато, да речем, имаме тежък мач, свърши полувремето, не сме играли както трябва, разбира се, че в съблекалнята ще има малко повишаване на тона от страна на сър Алекс. Той влиза, казва къде са грешките и къде всеки трябва да се поправи. И тогава може би нямаш време, а и не трябва да се опълчваш и да казваш мнението си. Слушаш, приемаш и се опитваш второто полувреме да го поправиш. Вече след това, когато сме на тренировъчната база, ако имаме разбор и си говорим, тогава вече напълно нормално е да се търси мнението на играча, на треньора, на помощник-треньорите също и тогава вече се стига до някакво решение.
– Къде са били забележките му към теб?
– Забележките… Имало е мачове или моменти, или тренировки, когато е искал да играя малко по-бързо с топката, малко повече на скорост. На моменти малко да се дърпам назад, за да поемам топката, тъй като в мене той вижда качествата на играч, който да я поеме и след това да я разпредели най-добре на играчите. Нормалните неща, които всеки играч получава, но като човек вече свикнах с тези неща. Лошото е, когато някой път видиш, че е нервиран, и тогава наистина има моменти, в които седиш и просто мълчиш.
– С Руни ли се чувстваш най-добре в атака?
– С него просто се разбираме много добре, защото, когато говориш езика на футбола, няма смисъл да задаваш този въпрос, тогава се разбираш с човека на терена просто с поглед.
– Смяташ ли, че липсва нещо на Юнайтед? Като класа…
– Повече победи навън, това е за момента. Иначе какво може да липсва на отбор, който няма загуба в първенството вече толкова време!
– Дразниш ли се от тенденциозните статии и коментари в местните медии?
– Е, на моменти се дразниш, обаче като се издразниш, виждаш, че няма смисъл, защото на другия ден си го забравил вече. След това пък вкараш 5 гола и си най-големият. И така нататък. Виждаш, че няма смисъл, всичко е част от играта, пък и аз вече скоро ще стана на 30 години (Бербо ги навърши вчера) и има ли смисъл да се нервирам… Аз съм постигнал всичко, което искам, така че се чувствам щастлив човек.
– Удивляваш ли се на дълголетието на Райън Гигс?
– Има ли някой, който да не се удивлява? Днес тренирахме от 10, а той в 9,30 правеше йога. Това е тайната според мен за неговото дълголетие – той вече 7 г. прави йога. Което наистина е много добре. Аз също правех йога по едно време, но честно казано, с моите колена и стави малко трудно ми беше!
– Сър Алекс ли реши най-добрият ти приятел Неманя Видич да е капитан?
– Трябва да го питаш него. Може би се избра капитанът по няколко показателя: трябва да играе всеки мач, да не се контузва, да не отсъства; да е играч, който се изявява постоянно и е един от най-силните във всички мачове; играч, който е от доста време тука и има авторитет пред всички. Предполагам, че до това решение се е стигнало, но подробностите знаят само хората, които са го взели.
– Как оценяваш борбата за титлата в Премиершип?
– Отворена е борбата, има 4 отбора, които могат да я спечелят. Да се надяваме, че накрая ще сме ние, а няма да е някой друг. Знам, че ще е тежко – имаме гостувания на Челси, на Арсенал. Всички са трудни, няма слаб отбор. Можеш ли да подцениш Челси, като отидеш там? Или да подцениш Ливърпул, като отидеш там, въпреки че отборът им е в незавидна позиция. Всеки знае, че ще е трудно, в английската Висша лига няма мачове, които ще са лесни, затова тренираме, играем и се готвим. Тежка ни е програмата, всички смятат, че сме фаворити за титлата, имаме тежки гостувания, но аз съм оптимист.
– Доколко са верни информациите, че интерес към теб има Реал М?
– В днешно време всеки може да си пише каквото иска, явно свободата на словото е много важна. Всеки може да си публикува статия. Аз не обръщам внимание, нещата се развиват супер за мене.
– Имал ли си покана да участваш във филм?
– Още нямам, чакам!
– Би ли приел?
– Като свърша да играя футбол.
– Рио Фърдинанд каза, че си като бос от мафиотски филм.
– Много неща е казал… Не, аз обичам филмите, аз съм човек, който е киноман.
– Двойник на Анди Гарсия ли си или просто Димитър Бербатов?
– Глупости, не знам защо хората смятат, че аз съм приличал на Анди Гарсия. Аз съм си… аз.
– Какво означава за теб Деа?
– Какво мислиш, че ще кажа? Дъщеря ми е, може ли да не е нещо хубаво?! Нещо, което ме прави много щастлив в момента. Но и много ме уморява!
– Тя променя ли по някакъв начин характера ти?
– Аз се харесвам какъвто съм.
– Ще ти цитирам едно твое интервю, когато играеше в Тотнъм, в което казваш как самият ти трудно се търпиш, когато се затвориш в себе си.
– Трудно е да се провери, но може би има малка, лека промяна, но не толкова голяма. Но като се прибера вкъщи и като ми се ухили детето, може ли да си мрачен или сърдит?! Просто е невъзможно!
– Тя ли ти запълва сега свободното време?
– Тичам, тичам като луд!
Можех да вкарам и 6 срещу Блекбърн, но Шиърър и Коул щяха да ми се разсърдят