2015-01-26 14:46:00
За такива като Кирил Домусчиев мъдрият български народ е казал – намерил село без кучета. Като влязат в такова село, забират всичко за себе си. А тази постановка никога не води на добро. Особено когато се отнася до футбол, чието качество изключително много зависи от конкурентната среда. Няма ли силно и качествено съперничество, футболът е обречен на мизерстване. Там, където има най-силен футбол, дори най-мощните и най-богатите съзнават, че не могат да се задържат безкрайно дълго на върха.
Но има и кой да ги спре. У нас съпротивителните сили, готови да застанат срещу хегемонията, облечена като национална кауза, бездействат. Те дори доволстват на остатъците от трапезата на единствения преуспял сред тях. През тази седмица им бяха подхвърлени
някакви оглозгани огризки от богатото на протеини меню в Шампионската лига.
По-рано от предвиденото клубовете от елитния футбол ще получат телевизионните си пари. Снизходително им бе казано, че видите ли – могат да се подпомогнат в тези трудни времена с някакви парици, които всъщност доникъде няма да им стигнат. Нещо като това, което се пуска в паницата на просяка. Малко радост, но мизерията си остава същата.
Пред очите ни се осъществява монопол. При това по всички хоризонтали и вертикали. Един човек концентрира в себе си цялата възможна власт в българския футбол. Този човек концентрира всички лостове на влияние. И това не са празни приказки. Фактите го доказват по безспорен начин.
През последните 25 години в българския клубен футбол преминаха мнозина, за които не може да се каже, че бяха ангели небесни. Но дори най-арогантните и безскрупулните сред тях не стигнаха толкова далеч. Съществували са всякакви въздействия върху околната среда, но силата на влиянието им бе ограничена в кратък времеви порядък. Колкото и да бяха зле нещата, те търпяха промяна. Една година един, на следващата друг, след това трети. Това, което сега се прави с адрес Разград, е без аналог. Изцяло под контрол са поставени всички, които осъществяват жизнените функции на системата. Дори енергията на малцината, които протестират и се борят, се преобразува в нови ядрени мощности на каузата.
Не е редно жизненоважните за системата пари от телевизионни права да са монопол само на един собственик на клуб. По идея фирмата, която притежава правата, трябваше да бъде на всички професионални клубове. След редица бързи преобразувания вече е собственост само на Лудогорец и сега всички останали се нареждат на опашка, за да се „подпомогнат”. Безочливостта е толкова неприкрита, че дори на Тодор Батков му се направи жест, като му бе платен делът във фирмата. Дори бе представено като жест към великия стогодишен Левски, за да бъде унижението по-пълно. А всъщност половината от дяловете в тази просперираща фирма вероятно струват много повече от половин милион лева. Така излиза, след като месец по-късно се предлага многомилионен договор за телевизионните права.
Не е редно един наскоро попаднал в Изпълкома на БФС собственик на клуб да „уволнява” треньора на националния отбор. И дори да го прави по демонстративен начин, като отива на мач на националите уж за подкрепа, а всъщност го прави, за да поиска оставката на треньора. Напълно ясно е, че „ четвъртите в света” вече само формално управляват футболния съюз и Боби Михайлов е президент по волята на властелина от Делиормана. При тези демонстрации на сила всяка една комисия и всеки един чиновник на "Иван Асен ІІ" си е дал добре сметка за реалностите и знае с кого първо трябва да се съобразява.
Било е всичко, но това, което се произведе с медиите, не е било никога. „Тема Спорт” комай е сред малкото медии, които не са се вкарали доброволно или добронадзорно в задължение да леят дитирамби за разградското чудо. Дори в Казахстан медиите по-свободно критикуват по футболни въпроси Назарбаев, отколкото у нас Домусчиев. Извратеността на ситуацията е стигнала дотам, че едни и същи шутове на една и съща клавиатура пишат правилно за националната кауза с имената си и след това под „личност различна” и „страст Не безразлична” наричат благодетеля си Домуз ага и деребея от Разград. Читателю, представяш ли си за каква лична трагедия иде реч!
И всичко това рефлектира върху естествената футболна среда, където хегемонията става все по-отблъскваща.
А най-противното е, че малкото дръзнали да се противопоставят, всъщност цепят въздуха пред Домусчиев. В ски бягането и колоезденето този, който е отпред, всъщност работи за този, който стои отзад. Това направиха единствените двама, дръзнали през последните четири години да тръгнат срещу течението. Стойчо Младенов през 2012-а и Иво Тонев през 2013 година. Сега Стойчо отново със същата изначална безнадеждност повтаря упражнението. Получава се нещо като сполучлива имитация на конкуренция. Но изходът винаги е един и същ.
И наистина е село без кучета. Заплашените не осъзнават, че имат един и същи противник и затова трябва да се обединят. Водени от историческата си непоносимост, те правят точно обратното. През 2012-а, когато Миньор излезе срещу Лудогорец с децата на стадиона на мира, от „Герена” си направиха пас, все едно че това е най-нормалното нещо на света. На следващата година, когато към „Овча купел” тръгна тлъст бонус за точка срещу Левски, на „Армията” им бе напълно безразлично. Тогава кой знае защо нито един от червените не се сети, че даването на премии на трети отбор противоречи на правилата на УЕФА и се смята за подкуп. Някак всички бяха доволни, че директивата и Тонев са победени. Но кой бе реалният победител!?
Сега пак е същото, но този път сините пасуват. И някой си разиграва коня! Истината е, че вече сме в такава ситуация, спрямо която 50-те години на миналия век изглеждат като приказка. Капанът е щракнал, как може да се очаква някой да плюе в паницата, от която се храни.
Преди 4 години в българския футбол се пръкна нещо прекрасно. На място, където никога не се бе играл сериозен футбол, се роди явлението Лудогорец. Тогава бях първият, който оцени това прекрасно нещо. Направил съм го в десетки текстове с удоволствие, защото винаги е приятно да пишеш за нещо хубаво. Всичко, което направи Лудогорец на терена през тези години, е с положителен знак. Треньори, футболисти, скаути, публика трябва да бъдат поздравени и техният труд и отдаденост оценени. В това число и на самия Кирил Домусчиев, който, без да разбира почти нищо от футбол, вземаше винаги правилните решения за клуба.
Лудогорец е прекрасен футболен клуб, който днес е сред европейския елит и дано да се задържи там дълго време. По това две мнения няма и не може да има. Оттам нататък инвазията и насаждането на една правилна линия са отблъскващи. И емоциите вече съвсем не са положителни. Огромната част от футболната общественост вече е настроена против Лудогорец заради действията на собственика. Тези гласове се заглушават от медийното ембарго, но както добре се знае – народното недоволство винаги си намира пролука, откъдето да се излее.
Жаклин Михайлов/Тема Спорт