2012-10-19 09:54:00
Мачовете между България и Португалия са истински епос в периода 1962-1973 година
2 май 1973 година е необикновен ден за привържениците на футбола в България. Силно обновеният и подмладен държавен тим се изправя в решителна битка срещу познатия до болка съперник – Португалия, който се явява като основен фаворит за първото място в квалификационната група.
Шансът на българите е да спечелят домакинството си и да си осигурят три точки безценна преднина, която впоследствие се оказва и решителна. А мачовете между България и Португалия са истински епос в периода 1962-1973 година.
Двата отбора се срещат цели 8 пъти в сблъсъци с огромно значение за европейско и световно първенство. От този период историческа остава победата на България на 23 януари 1963 година в допълнителния трети мач, проведен в Рим. Португалците пък си връщат тъпкано на световното първенство в Англия през 1966 година, когато смазват “трикольорите“ с 3:0, като две от попаденията са автоголове на Иван Вуцов и Борис Гаганелов.
През 1973 година много от големите звезди вече не са на терена, някои, като Гунди и Котков, са се преселили в отвъдното. Все пак при португалците все още са старите кучета Еузебио и Симоеш, докато българите разчитат на по-млади футболисти.
Българите обаче буквално помитат наперените португалци и не им оставят абсолютно никакви шансове на 2 май 1973 година. Отборът в изцяло бели екипи играе вдъхновено, а над всички блестят трите перли в нападението – Христо Бонев, Атанас Михайлов и изгряващата мегазвезда Георги Денев. Португалците са сащисани от импровизациите на триото и не намират никакво противодействие. Защитата на България пък действа изключително сигурно и Еузебио не запомня с добро последната си визита на българска земя като футболист.
Изключително важната среща преминава под режисурата на един велик футболист и той се нарича Христо Бонев. На 27 години Зума е в стихията си и вече е излязъл от етапа, в който е “носил вода” на великите Аспарухов и Якимов. Вече той е голямата звезда и точно срещу Португалия прави един от най-запомнящите си мачове с националната фланелка. В 38- ата минута негов бижутерен пас извежда пред опразнената врата Георги Денев и играчът с номер 10 бележи първия гол в срещата.
Шедьовърът на мача обаче се сътворява в 60-ата минута, когато Христо Бонев и Начко Михайлов си разменят няколко паса пред слисаните португалци. Начко бие в гредата и Бонев съобразително довкара топката в мрежата. Резултатът е 2:0, а според клишето Португалия е на колене. Неразчетено действие в защитата води до случаен гол на гостите четвърт час преди края на мача, но по-силният отбор побеждава.
“С радостта от победата дойде името на сина ми Радостин, който се роди на 28 април, четири дни преди мача с Португалия – започва спомените си за двубоя Христо Бонев. – Треньорът Христо Младенов ме помоли да не напускам лагера и ги видях с жена ми чак след мача. А огромната радост от победата предопредели името на детето – Радостин. Какво съм запомнил от двубоя? Бяхме по-силният състав и много уверени в победата. С Начко и Денев се разбирахме и със затворени очи. Стадионът беше пълен до дупка. Хората се радваха. Няма да забравя как ми устройваха шпалир до завоя на “Орлов мост”, преди да си тръгна за Пловдив. Ако нещо днес ме умилява от всичките тези спомени, то това са щастливите лица на футболните фенове след нашите победи. Това бе най-големият стимул да излизаме и да побеждаваме. Специално от този мач ми остана и още един “незабравим спомен”. При един сблъсък на терена Еузебио жестоко ме одра и след мача констатирах четири дълбоки кървави резки на врата ми. Но и това се случва във футбола, едва ли е било умишлено.
Вторият мач в Лисабон бе от ключово значение за класирането ни. Бяхме направили грешна стъпка в Северна Ирландия и задължително не трябваше да губим в Португалия. Онзи мач на 13 октомври 1973 бе нещо като прелюдия на това, което се случи 20 години по-късно на Парк дьо Пренс. Португалия поведе, но с два мои гола обърнахме резултата. В края на мача те изравниха, но и равенството ни класираше за световното в Германия. Помня, че след мача Иван Славков устрои пищен банкет, подобаващо се отчетохме за успеха. Само на Кирил Ивков му бе малко криво, защото направи грешка за изравнителния гол на Португалия. Даже ми каза – Бона, яд ме е че ти отнех радостта от двата вкарани гола. Много деликатен и интелигентен човек е Кирил Ивков.
Световното също ми е незабравим спомен. Очаквах да играя поне още на едно, но това в Германия се оказа последното за мен. Все пак мисля, че се представихме на ниво, вкарах гол на Уругвай (б.а. – 1:1).”
В началото на 70 -те години Христо Бонев е сред най-впечатляващите футболисти в света на позицията на атакуващия полузащитник. Като класически разиграващ халф той може да бъде поставен редом до такива знаменитости като Йохан Кройф, Джани Ривера, Казимеж Дейна, Ривелиньо, Оверат.
Като качества, движение по терена, поглед върху играта, финес при работата с топката Бонев не отстъпва по нищо на споменатите колоси. И при всичките си качества той остава единствено и само футболист на “Локомотив” (Пловдив). Но затова днес е със статут на икона и легенда на “Лаута”.
В националния отбор на България от 1973 година блестят и други ярки фигури. Начко Михайлов изиграва най-силните си мачове с националната фланелка, преди да бъде пренебрегнат в следващите години. Денев заявява претенциите си на виртуоз с топката. Божил Колев прави впечатление с интелигентността си. Защитата е на изключително ниво в състав – вратар Стоян Йорданов, крайни защитници Зафиров и Аладжов, централни Ивков и Димитър Пенев. Треньорът Христо Младенов дава шанс на поне още дузина млади и талантливи футболисти, някои от които като Войн Войнов блестят на световното първенство през 1974 година. Изборът е голям и на треньора Младенов му е трудно да подбере най-подходящите изпълнители за световното първенство, заради което впоследствие е упрекван и губи поста си.
Победата в квалификационната група за световното през 1974 година е паметна и поради още една причина. След този триумф цели 12 години България не успява да направи нищо значимо и отстъпва от позициите си на традиционна футболна сила. Една след друга се зареждат неуспешни квалификации и няколко поколения играчи така и не успяват да се изявят на голям футболен форум. По ирония на съдбата почти същото сполетява и съперниците от Португалия.
А по друга ирония на съдбата тези два отбора никога повече не играят официален мач в следващите вече почти 40 години. Има няколко контроли, но те нямат нищо общо с епичните сблъсъци между поколението на Еузебио и Аспарухов. Така историята на това велико съперничество на практика приключва с квалификациите през 1973 година.
Жаклин Михайлов/в. Труд
В следващата част на поредицата – спомен за погрома над Атлетик (Билбао) под Аязмото в Стара Загора през 1973 година.
––