2018-05-27 16:00:00
Дунав Русе спечели категорично и заслужено баража с Царско село и си осигури трети поред сезон в елита на българския футбол. В историята на този сериозен клуб вероятно е имало и по-дълги елитни периоди, но сегашният също заслужава специално внимание.
Дори поради причината, че русенци с героичното си поведение след Нова година избягнаха определението – асансьор. Да, има такива отбори, за които не е трудно да направят бум при първия си сезон, но във втория истината блясва и приземяването е най-логичният процес. Признавам, че точно такава съдба предричах за русенци след незаслужените дитирамби през миналата година, когато дори служебно стигнаха до излаз в Европа. И естествено всичко завърши като фарс.
Розовите сънища през миналия сезон закономерно се превърнаха в кошмари през настоящия. И естественият край на кошмара щеше да е изпадане от елитната лига, но в този случай треньорската смяна беше не само навременна, но и направена със сполучлив заместник. Дунав Русе случи на треньор и с Веселин Великов, който ги постави на картата отново, но и с Малин Орачев, който направи не по-малко трудното – да ги задържи. И дори нещо повече, Малин Орачев е с основната заслуга Дунав да чака с голямо спокойствие следващото първенство. Защото "сините" от Русе разполагат с играчи и отбор, които могат да тръгнат смело към шестото място. Този Дунав, който едва оцеля, е по-надежден от предишния, който поради много субективни фактори надскочи реалната си стойност. Високата оценка за Малин Орачев идва и по двете най-важни направления. Селекция и игрови облик. И в двата най-важни за футбола компонента сегашният Дунав стои по-добре от предишния.
Футболът е проста игра, но я разбират само умните хора. А точно умните хора казват – като са били толкова добри едни футболисти, къде играят сега и какво показват. Всичките така наречени големи звезди на Дунав, които сега не са в отбора, не виждам да са направили някакъв шеметен възход. Докато новите Иса, Ндайе, Васев, Карагерен, Станоев, Ковачев, паснаха чудесно и дават много по-голяма класа на тима. Те не бяха в онзи първи отбор, който тръгна страхотно в А група, но пък сега са с основна заслуга клубът вече да е твърд участник в елита. А защо дават по-голяма класа – защото Дунав играе непредвидим и агресивен футбол. В отбора има повече бързина и повече опити за атаки. Далеч по-добре стоят нещата и в защитата, където ролята на Ковачев е огромна. Проблем обаче ще е, ако напуснат наведнъж трима-четирима.
В Русе заслужават да гледа елитен футбол, защото за втора поредна година показаха, че Дунав е отбор с вярна публика. Имат мачове с 1500 човека на стадиона и такива с 4-5 хиляди публика, но реалния зрителският интерес е налице. А противно на някои насоки в последно време, футболът все още се играе заради зрителите. Русенските зрители са много важен сегмент от изтънялата връзка между игра и потребител. Защото, както е тръгнало, в А група могат да се играят само мачове пред служебни лица. Затова успехът на Дунав е успех и на футбола. И трябва да му се радваме искрено.
Жалкин Михайлов/Тема Спорт