2019-06-04 08:55:00
Много рядко някой от футболните костюмари публично изказва мнение, което се вписва напълно с усещането, по който се управлява от тях този спорт. Например това на президента на УЕФА Александър Чеферин: "Понякога забравяме колко мръсна е тази индустрия". Той го каза в отговор на предполагаемото финансово допингиране на Манчестър Сити, но без да иска обобщи и как се чувстват феновете на четирите английски отбора, които ще играят финали в европейските клубни турнири.
В Арсенал бяха бесни, че са принудени да пътуват за Баку. Според мнозина изборът на този стадион е резултат от мътно политиканстване. Дори има нещо диктаторско в самата държава. Азербайджан отказва визи на арменски граждани заради политическия спор между двете страни, а заради опасения за сигурността си халфът на топчиите Хенрик Мхитарян няма да пътува за този голям мач.
Футболните срещи с политически последици не са нещо ново. През 1936-а близо 85 000 души помогнаха да се разпространи положителен образ на хитлеристка Германия по света. През 1978-а се счете уместно да се проведе Мондиал в страна (б.р. – Аржентина), която се управлява от военна хунта, отговорна за изчезването на десетки хиляди свои граждани. Има и още. В съвременната епоха обаче футболът е придобил социално-политически статут, който е много по-голям от този, който е имал в миналото.
В днешно време, особено на елитно ниво, е все по-трудно да се намери събитие, което няма политически подтекст. Уулвс срещу Борнемът? Китайският пояс срещу руските пари в чужбина? Ливърпул срещу Нюкасъл? Международният синергичен конгломерат срещу търговеца на основата на изгодни сделки. Сити срещу Юнайтед? Един град, разделен от два поляризирани принципа за натрупване на дълг. А и да не забравяме, че в Азербайджан – богатата на петрол страна, ще се изиграят и четири мача от Евро 2020.
Но Мхитарян поне не беше сам в това. На стадиона феновете на артилеристите бяха малко, защото пътуването в двете посоки е 8000 км, цените започват от 1000 паунда за полетите и 400 паунда на ден за хотел. При привържениците на Челси не е по-различно, така че Мхитарян не беше единственият, който се чувстваше самотен миналата сряда вечер.
УЕФА се защитава с тезата, че мястото за провеждане на финала е избрано две години предварително. Нямало как да предвидят от коя част на Европа ще пътуват запалянковците. Фактът, че само един финалист в последните 10 години в ЛЕ и ШЛ е от Източна Европа, трябваше малко да им подскаже. И като се знае това, защо УЕФА посочи
полския град Гданск за домакин на следващия финал в ЛЕ и обмисля да даде този през 2021-ва на грузинската столица Тбилиси?
Решаващият мач за Шампионската лига в Мадрид беше по-логичен избор. Но феновете на Ливърпул и Тотнъм бяха изправени пред същите проблеми. Съдират им кожата, плюс малка наличност на билети. Цените на чартърите скочиха със 100% от обичайните 350 паунда двупосочно. Хотелите в Мадрид пък получиха зелена светлина и безпардонно вдигнаха цената за едно пренощуване от 500 на 1000 паунда.
Ценните хартийки за финала на "Уанда Метрополитано" бяха много по-скъпи от този в Киев преди година. Освен това феновете получиха и доста по-малко билети. А в същото време над 23 000 отидоха в ръцете на УЕФА, партньорите, ефирните медии и корпоративните ложи. Хиляди от тях минаха през черния пазар, където цената за един пропуск варираше между 5000 и 35 000 паунда. Истински рай!!!
Логично феновете на Ливърпул и Тотнъм поискаха спонсорите на ШЛ да се откажат от билетите си. Но ще е нужна синхронизирана общоевропейска кампания от привържениците на много топклубове, за да се променят всички изброени неща. Но нека си признаем, това е малко вероятно да се случи скоро.
А дори и да стане, това едва ли ще наклони шапката на костюмарите от Нион.
За тях нуждите на привържениците далеч от Швейцария никога не са били важни. Те са по-загрижени за могъщите шефове на федерации, спонсорите и сановниците, ходещи по червени килими. За какво са ти безвластните хорица, които изпадат в дългове, за да пропътуват половината континент с надеждата да видят как любимият им отбор печели трофей.
Нито пък им пука за някакъв арменски футболист, който отписва себе си от възможността да бъде част от звездния миг на своя отбор, защото се страхува за живота си. Докато има достатъчно плащащи си клиенти, тези бездушни костюмари ще киснат в петзвездни хотели и ще мислят само за засягащите ги въпроси – печалбата и оцеляването им. Чеферин е прав – понякога наистина забравяме колко мръсна е тази индустрия. Благодарение на неговата мафия от Швейцария обаче феновете получават брутално напомняне за това всяка година преди финалите в евротурнирите…
Браян Рийд/Mirror/превод Тема Спорт