Ексклузивна среща със сър Дейвид Атънбъроу

2016-07-17 08:23:00

– Сър Атънбъроу, веднъж бяхте казали, че работата ви е да се "мотаете наоколо". На екрана определено изглежда, сякаш се забавлявате…
– Да се забавлявам не е трудно. Това е един от малкото ми таланти. Така че е очевидно защо го правя – прекарвам си страхотно! Хората ме питат: „Толкова сте стар. Защо още работите?“. Ами, бих плащал да продължа да правя това, което правя!

– Коя е любимата ви вещ?
– Любимият ми предмет е скелетът на миниатюрно ракообразно, наречено Kiwa tyleri – стои на бюрото ми. Взет е от хидротермална пукнатина на дъното на Атлантическия океан, близо до Южна Джорджия. Човек не може да оцелее в средата на този чуден мъник.

– Има ли животни, които не харесвате?
– Плъховете. Хората може би си ви представят в огромно имение в провинцията, подобно на Чарлз Дарвин и Гилбърт Уайт. Но вие живеете в Лондон от години. Свикнал съм да съм в големия град. Лондон е най-чудесното място, ако търсите обучение, знание, музика… Тук са най-добрите библиотеки в света, най-добрият музей за естествена история, а музиката е несравнима. Но не съм закотвен тук. За три седмици мога да отскоча до Борнео.

– Ако имахте суперсила, каква щеше да е тя?
– Да летя. Но не просто да се нося – говоря за истински полет. Не искам да отивам накъдето ме издуха вятърът. Искам да разперя криле и да излетя. Най-близкото преживяване е гмуркането. И под водата имате възможността да се движите в три измерения. Но да го направите в небето – да можете да полетите и да погледнете Котсуолдс отгоре, това би било фантастично.

– Кое е най-неприятното ви преживяване сред природата?
– Спомням си, че бях блокиран на връх Рорайма във Венецуела – той е вдъхновил Конан Дойл да напише „Изгубеният свят“. Снимахме на върха (за „Тайният живот на растенията“) и постъпихме разумно – качихме се до горе с хеликоптер, вместо да носим сами багажа си. Но там времето е много динамично и бързо се заоблачава. И тогава разбрахме, че сме взели само една палатка, а сме осем човека. Започна да вали като из ведро. Наоколо имаше само скали, а водата се стичаше по тях. Ние се бяхме струпали един върху друг в палатката. Спомням си много добре тази нощ – проливният дъжд и ние, осмината, в двуместната палатка. Но поне заснехме сегмента. Въпросът е дали той влезе в епизода? Отговорът е не!

– Кое изчезнало животно най-много бихте искали да срещнете?
– Кетцалкоатълът. Това е вид птерозавър – разновидност на динозаврите, но с криле, големи колкото тези на самолет. Правим филми за него, но в действителност все още не знаем как се е развил и живял. Лично аз смятам, че е бил мършояд. Имал е много интересен врат – прешлените му са се сраснали и съответно той е бил твърд, с дълга челюст в края. И мисля, че го е използвал, за да се храни с бронтозавърски вътрешности. Ако погледнете лешоядите днес и техните дълги и голи вратове, които вкарват в трупа, за да късат месо… Казано по друг начин, ако се храните с вътрешностите на огромен динозавър, вратът ви ще трябва да е доста дълъг.

– Кое ви държи буден нощем?
– Да седя и чета… сега сме в златната ера на научното книгоиздаване.

Прочетете цялото интервю със сър Дейвид Атънъбъроу единствено на страниците на новия брой на ВВС ЗНАНИЕ  – списанието за интересната наука!

Вашият коментар