Журналистика на Принципа на Питър

2011-02-18 11:36:00

Обвинявайте БФС, но го правете компетентно и обективно. Иначе само вие ще си вярвате

През последната една седмица Арабският свят – от Техеран до Танжер, се тресе от улични вълнения. Младата образована генерация излезе по площадите и поиска сметка от диктатори, генерали и управляващи партии за бедността, липсата на демокрация и работни места, отклонените в лични банкови сметки милиарди долари национален продукт.

През последната една седмица в България също върви някакъв протест. Той е футболен, но за разлика от арабския не е нито масов, нито на новата образована генерация. Протестът е срещу Българския футболен съюз, който опетнил чисто бялата национална чест с пръски от черно тото. Ропотът обаче идва от представители на старата генерация, която много често е не само футболно, но и генерално необразована. Няма лошо: не може всички да сме висшисти и да сме чели класиците. Не е необходим обаче европейски мониторинг, за да ти направи впечатление, че нападките към БФС и неговия президент Борислав Михайлов в някои точно определени, и съвсем неслучайни медии отдавна са преминали добрия тон. Водят се на плебейския език на популизма, лични са и далеч отвъд границите на доброто възпитание, а да не говорим, че нямат и нищо общо с фактите.

Не че фактите някога са били важни на нашите географски ширини. За съжаление не само в българската журналистика, но и в цялото ни изтерзано и сублимирано общество все повече властва Принципа на Питър. А той безпощадно гласи: В една организация всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност. Какво означава това? Ето ви един от блестящите примери от изключително забавната и поучителна книга на Лорънс Питър и Реймънд Хул: страхотен учител се издига стремглаво в йерархията, докато накрая го назначават за училищен съветник; за този пост обаче се изисква не педагогически, а управленски опит; съответно даскалът се проваля с гръм и трясък, защото не може да си свърши работата, т. е. достигнал е своето ниво на некомпетентност.

Това се случва във всяка организация, общо взето. Хората, в България особено подлите и безпринципните, се издигат бързо и в един момент достигат своето ниво на некомпетентност. Как изобщо функционира всичко тогава? Много е просто – нещо се случва благодарение само и единствено на онези, които все още не са се издигнали. Те движат процесите напред. Когато в една йерархия или цяла индустрия всички са достигнали своето ниво на некомпетентност едновременно, това е ужасно, защото колапсът е неизбежен.

Нещо подобно наблюдаваме на живо в зле организираните критики, които се изсипват върху Българския футболен съюз през последната седмица. Формалният повод е приятелският мач на националния отбор срещу Естония, завършил 2:2 с четири дузпи. Че не е често срещано в една среща да се изпълнят 4 наказателни удара от бялата точка, не е. Дали е имало дузпи, или не, това оставям на други да коментират. По-важното е какво последва след последния съдийски сигнал на унгареца Колош Ленгел. Започна се с очевидните подозрения, че реферът нещо не е в час и е обслужвал някакви букмейкърски интереси. Дотук добре. Ден след мача естонската федерация обяви официално, че ще сезира УЕФА за поведението на съдията. За обвинения към БФС нито дума освен в някакъв естонски сайт, който не се различава като сериозност на информацията от някои български такива. Обаче точно тези същите подемат нотата и я развиват до ария със заглавие: "Естония ни топи в УЕФА". Междувременно в същия този ден след мача БФС излиза с официална позиция, че също ще сезира УЕФА и е готов да съдейства за разнищването на случая. На следващия ден хронологичен доклад по случая е изпратен до Нион. Топката обаче вече е във въздуха, удобно повдигната от задкулисните играчи и подета на воле от обслужващите ги конкретни медии. Следва нещо, което не се вписва дори в Принципа на Питър. Защото освен за некомпетентност, става дума и за очевидна пристрастност и личен интерес. Вземам за пример десетте въпроса, зададени от уважавания от мен Томислав Русев в ефира на Дарик радио преди няколко дни, които звучат в унисон с поведението само на една друга печатна медия: "7 дни спорт". Дали това е случайно или не, пак ще оставя на други да коментират:

1. Защо БФС ни убеждава, че никой не е знаел имената на съдиите минути преди началото на мача с Естония? Отговор: Защото е така. Абсолютна глупост е, че и за най-мижавата официална контрола под егидата на ФИФА и УЕФА реферите с кратки визитки пристигали във федерацията по официален път две седмици преди двубоя. Няма такова правило, особено когато става дума за контрола с домакинство в трета страна. Тогава бригадата се осигурява или от домакините, или от организатора на мача, какъвто беше нашият случай. И тъй като имейлите са официален документ, който вече служи като доказателство и в съда, БФС ще предостави където трябва електронната кореспонденция с фирмата-организатор, от която е очевидно, че имената на съдиите не се знаеха до деня на мача – 9 февруари.

2. Как, кога и с кого е подписан договорът за приятелския мач? Отговор: Тази документация вече е изпратена на ФИФА и УЕФА, същото са сторили и от естонската федерация, както и от Латвия и Боливия. Защо никой не праща документите в Дарик радио, това не знам. Но нито една от тези федерации не е разследвана от ФИФА и УЕФА, както се твърди. Заподозрени са организаторите и съдиите, но у нас на някои им е по-удобно това да е БФС. Между другото, тези дни няколко пъти обяснявахме, че става дума за четиристранен договор, в който фигурират лицензиран мениджър на ФИФА, двете федерации и организаторът. От всички тях обаче само БФС е разследван. Как така? Не е важно. Важното е да обслужим интересите на когото трябва.

3. Някой в БФС да е чувал митовете и легендите за влиянието на върху световния футбол на Царете на черното тото от… Тайланд? Отговор: Колеги, препоръчвам ви да прочетете книгата на Андрю Дженингс "Foul! The secret world of FIFA: bribes vote rigging and ticket scandals", това ще ви даде по-смислен материал за коментари. Само че, както личи от заглавието, четивото е на английски, извинявайте. А що се отнася до БФС, седалището е в София на ул. "Цар Иван-Асен II", а не в Тайланд. Пък и въпросната фирма-организатор има head office в Лондон, а футболната федерация не разполага с ресурс да разследва коя агенция в коя офшорка е регистрирана и с какво всъщност се занимава. Изискването за лицензиран агент на ФИФА е спазено и от България, и от Естония.

Има и други въпроси от този тип, повече коментарни, отколкото по същество. От тях става ясно, общо взето, че всеки работодател е длъжен да знае по всяко време къде се намират неговите подчинени. Дори и в извънработно време. Както в случая с българските съдии, които по допирателната са се докоснали до въпросния унгарски колега Колош Ленгел. Работата малко намирисва на едни порядки отпреди 10 ноември, когато всеки следеше всеки и пишеше доноси. Само дето тези времена отдавна са отминали и живеем в свободен свят, където всеки може по всяко време и навсякъде да работи извънредно, стига това да не пречи на основните му служебни задължения. Когато сгафи, ще си понесе последствията. Простичко. Ама, трябвало и шефовете му да си подадат оставките. Защото не знаели. Или защото знаели. Все едно. Важното е да обслужим интересите на когото трябва.

Абсурдите не спират дотук. ФИФА ни забрани да играем контрола с Боливия, бодро обявиха някои. Мачът бил в календара на официалния сайт на световната централа, пък после изчезнал. Ама, това е станало по молба на БФС и то седмици преди да се подпише договорът с Естония?! Няма значение, все едно. Важното е да обслужим интересите на когото трябва. Ама ФИФА нищо на никого не е забранявала, липсва официален документ за това, има само вестникарски дописки в България от медии, очевидно "добре свързани" с ФИФА?! Все едно, да обслужим интересите на когото трябва, пък да става каквото ще!

По отношение на нивото на некомпетентност и Принципа на Питър имаме и следният пример: журналист от старата, уж образована генерация, твърди, че в сайта на ФИФА не се публикува мач, ако няма подписан договор между двете федерации за такъв мач. Отваряме сайта на ФИФА и там хората са написали, че ползват информация от медии и частни лица и не носят отговорност за неточности, особено когато става дума за приятелски срещи. Само че бележката е на английски. Колеги, извинявайте. От Боливийската футболна федерация продължават да твърдят, че щели да играят с нас, ама сега вече не искали. Нищо че в БФС никой никога не е преговарял с тях и дори сме сезирали ФИФА преди месец, че нямаме такава контрола на 29 март и търсим съперник.

Хайде сега да зададем ние няколко въпроса: Какво пречи на въпросната "Фути медия" да подаде информация до ФИФА за приятелски мач България – Боливия на 29 март? ФИФА го слага в календара, после от БФС се обаждат, че няма такъв мач и от Цюрих го свалят от сайта много преди да избухне скандалът в Анталия. Някой зададе ли си въпроса как така Боливия пътува 30 часа до Анталия за контрола с Латвия и си тръгва на следващия ден за Ла Пас? Това логично ли е? И как така точно боливийците твърдят, че са имали контрола с нас, уредена от същата фирма, а в БФС никой никога не е преговарял за такъв мач?! Опа, а не беше ли Аржентина – Боливия скандалният мач на юношеския турнир в Латинска Америка през декември миналата година с главно действащо лице Колош Ленгел?! Все логични въпроси, но у нас боливийците не са интересни. Да си стреляме по Българския футболен съюз, че е по-лесно и удобно. Пък и нали за обслужването на интереси говорим все пак.

Преди два дни Асоциацията по спортна сигурност, която обединява най-големите букмейкъри в света, излезе с официално съобщение, че няма съмнително движение на парични потоци около мачовете Естония – България и Латвия – Боливия. Новината намери скромно място в родните медии. Защо ли? Вярно, че има и азиатски нелегални пазари за залагания, но това не е оправдание да не публикуваш нещо официално. Или пък е, ако не се вписва в интересите за обслужване?

А какво да кажем за съобщението, че Министерството на спорта "подхващало" БФС? Дори председателят на Комисията по младежта и спорта към парламента Огнян Стоичков се изказа неподготвен, че Боливия отказала да играе с нас! Принципът на Питър е навсякъде, нали ви казах! Някой запита ли се какво точно ще разследват "инспекторите" на министър Нейков? За БФС не е проблем да изпрати документацията по приятелския мач с Естония до Министерски съвет, както го стори до ФИФА и УЕФА. Ангажиментът вече беше поет от президента Михайлов на среща с министър Нейков. Но за какво разследване става дума? Международно ли?! Представяте ли си как инспекторите от спортното министерство, които оправиха целия ни спорт, плъзват по света и разплитат мрежата на футболното черно тото! Щеше да е смешно, ако не беше тъжно!

От скандала в Анталия пострада цяла България. И БФС включително. Но вместо да се обвиняваме взаимно, не е ли по-добре да се обединим и да направим така, че подобни неща да не ни се случват повече. Да мислим как да бием Швейцария, как да имаме член на Изпълкома на УЕФА и т. н. Все позитивни цели, някак си. По-добре е, естествено. Но трябва да не си достигнал нивото си на некомпетентност и да не обслужваш интереси. А това вече не е толкова лесно.

 

Павел Колев, пресаташе на БФС

Вашият коментар