Завръщането на Шампионската лига

2018-10-03 14:10:00

Последните 3 седмици гледах само български футбол. Затова вторник вечер си влязох у нас, излегнах се на дивана и си пуснах за сефте новите канали в очакване на Интер – Тотнъм. Малко неща са по-кофти от това да чуеш, че мачът ти се коментира от Борето Касабов. И едно от тях е да го коментира Борето Касабов с хрема. Не издържах, спрях го и се върнах за Ливърпул – ПСЖ. Затова нека анализираме него…

Първото полувреме
Мениджърът на ПСЖ, Томас Тухел, се намира в малко неловка ситуация, тъй като за пръв път през кариерата си е начело на тим, който преди това не е бил воден от Юрген Клоп (преди това го наследи в Майнц и Дортмунд последователно). За сметка на това пък сблъсъците между двамата винаги са любопитни, като донякъде напомнят на срещите Клоп – Гуардиола. Разбирайте, че Тухел обича всичко в отбора му да тик-така по предварително начертани схеми и модели, докато Клоп обича да превръща такива мачове в организиран хаос, изкарвайки ги от релси.

Кадрово и в двата лагера имаше важни отсъстващи. За Ливърпул Роберто Фирмино не започна като титуляр (Вертонген му бръкна неприятно в окото). Неговото място зае… Дани Стъридж, който още е жив и футболист. Освен това в сърцето на халфовата линия се завръща Джордан Хендерсън, а пред него Милнър и Вайналдум бяха предпочетени пред Наби Кейта, който остава на резервната скамейка.

За ПСЖ пък на пръв поглед липсват Марко Верати и Дани Алвеш. Вероятно и още някой, но кой наистина гледа френското, че да може да каже?

Предварителните очаквания бяха за бурно темпо и бързи атаки към двете врати, обаче двата тима подходиха доста по-обрано и може би дори предпазливо към мача.

Ако трябва да отличим някакъв по-ключов елемент в срещата нека бъде този – висока и агресивна преса почти нямаше от нито една от двете страни. Вместо това при загуба на топката се разчиташе на бързо прибиране в избраната за срещата дефанзивна подредба.

За Ливърпул това бе високо и компактно 433. Най-кратко казано мърсисайдци разположиха един блок от 6 човека в централната зона на терена с намерението да пресират всяка една топка, която попадне във вътрешността му.

Гостите от ПСЖ очакваха подобно нещо и подходиха доста предпазливо към ситуацията. Парижани много внимаваха да не си подават топката “вътре” в тези челюсти на Ливърпул. Вместо това заложиха на продължително разиграване отзад и търпеливо изчакване на възможността да намерят директно Мбапе/Неймар с подаване.

Тази стратегия така и не доведе до много от тези въпросни възможности и в течение на мача парижани решиха да разнообразят с още един вариант. Все по-често Маркиньос се прибираше от позицията си на опорен халф и влизаше между централните защитници, оформяйки тройка отзад. Идеята бе да се потърсят по-нестандартни ъгли за пасовете напред, но…. абе, не стана много.

Така опасности липсваха и нека по-добре видим какво ставаше, когато топката бе у домакините.

Може да се каже, че до известна степен ПСЖ “изкопираха” станалият марков подход на Ливърпул. В смисълът, че парижани също предпочетоха подобно 433 в защита, което да затваря централната част от терена.

Имаше обаче две ключови разлики.

На първо място, блокът на гостите бе разположен доооста по-дълбоко от този на Ливърпул. При мърсисайдци “защитаването” се случваше малко след централната линия, а при парижани – 15тина метра зад нея.

На второ място, триото в атака за ПСЖ (Мбапе, Кавани, Неймар) бе забележимо по-пасивно от това на Ливърпул. Суперзвездите на гостите изглеждаха доста по-статични и не затваряха толкова динамично коридорите за пасове на противника.

Комбинацията от тези 2 фактора направи достъпа до фланговете доста по-лесен за Ливърпул. Или с простички думи – Ливърпул по-лесно намираха свои играчи по крилата. Особено силен мач и добро впечатление направи младока от дясната страна Трент Алекзандър-Арнолд. Така атаките на домакините повечето пъти се развиваха именно от там.

Макар да не валяха кой знае колко положения пред двете врати все пак има 2 неща, с които да се похвалим в срещата.

Първото бе периодът 4та – 9та минута, в който Ливърпул изпълни поредица от корнери. Чудно за пича от рекламата, който влиза и пита “Абе, тва 15ти корнер ли беше?”.

И второ – макар и да нямаше много положения… почти всички такива влизаха и в двете врати. Съперниците наказаха дори най-малките си грешки и първото полувреме видя цели три попадения. Първо Ливърпул нанесе два бързи удара чрез Стъридж (’29, след центриране) и Милнър (’34, дузпа) а после и Муние върна едно попадение (’39).

Второто полувреме
Вторите 45 минути бяха доста по-скучни.

Мбапе, Неймар и Кавани станаха още по-незаинтересовани от играта в защита и тази лежерност сякаш се предаде и на съотборниците им. ПСЖ просто изглеждаше като отбор, който се влачи по терена и чака да види какво ще направи противника му. Всичко това бе маркирано от вбесените крясъци и размахвания на Тухел от страничната линия.

В същото време Ливърпул заряза съвсем опитите да играе през центъра и се фокусира изцяло върху фланговете. Мърсисайдци примамваха играчите на ПСЖ да се скупчат в центъра преди да ударят диагоналка към някой от високо позиционираните си бекове.

Халфовете и защитниците на Ливърпул примамват халфовете на ПСЖ към центъра, след което удрят диагонален пас към свободното пространство по фланговете…. повторете по 50 и получаваме второто полувреме in a nutshell.

Особено активен остана отдясно Трент-Алекзандър Арнолд или както е по-познат – ТАА.

Въпреки, че наглед на терена не се случваше много някакси все пак успяха да се случат доста събития и през това полувреме… сякаш за да се подиграят с определението ми за “по-скучно”.

Изглежда драмата бе запазена за края на срещата, когато паднаха 2 бързи гола и в двете посоки. Първо Мбапе изравни резултата за 2:2 в ′82-ата минута след открадната топка в половината на Ливърпул, а в самото продължение на срещата влезлият като резерва Роберто Фирмино донесе драматичните 3 точки за домакините.

Заключение
Двата тима излязоха доста по-предпазливо и обрано от очакваното, като вместо на висока преса заложиха на дисциплина без топката. Макар подходите им да си приличаха донякъде, Ливърпул бяха тези, които изпълниха плана си доста по-добре и взеха игровия превес в срещата. Това си пролича още повече през второто полувреме, когато гостите от ПСЖ изглеждаха странно лежерни, въпреки че изоставаха само с едно попадение. В самия край на мача малко щастливо попадение им даде надежда, че ще се доберат до точка но в добавеното време Фирмино възстанови равновесието във Вселената и донесе победата за мърсисайдци с 3:2.

Забележка: Във втория кръг ПСЖ победи с 6:1 Црвена звезда, а Ливърпул загуби с 0:1 от Наполи.

Източник: https://bendtnerfan.wordpress.com