2011-07-13 12:04:00
Марин Орачев няма да остави "железничарите" в "двукопитната лига" повече от сезон
Презареждане, морален катарзис и или просто нов старт. Нещо подобно ще се случи на доскорошния член на "В" АФГ Локомотив (Септември), чието ръководство взе решение да преотстъпи лиценза си на новия ОФК Хебър 2011.
Сега в Септември недоволните от това решение са сигурно много. По иронията на съдбата точно те обаче го предизвикаха с поведение и приказки по време на отминалия сезон. Защото сега в Локомотив се случи това, което същите тези недоволни фенове си пожелаваха през годината.
Местни или чужди – вечният въпрос
Дали в един отбор от малко селце или провинциално градче да играят местните първенци или да се търсят подкрепления "отвън", винаги е била дилема от сорта "Да бъда или да не бъда", макар и на много по-примитивно ниво. След като Локомотив оцеля в "А" ОФГ през пролетта на 2009-та, пред ръководството стоеше въпросът каква да бъде следващата цел – живуркане в 4-та лига (нещо, с което феновете на Локо бяха свикнали през последните 15 години) или атака на "В" група.
Марин Рачев и колегите му от УС тогава решиха да пробват второто, което доведе и до тотално обновяване на отбора. И още на следващото лято Локомотив влезе през парадния вход във група "В", естествено най-вече заради силните игри на "легионерите". Някой тогава попита ли каква е цената за това? А въобще замисли ли се? По скоро – не.
После започна ремонтът на стадион "Локомотив". За цената отново никой не се поинтересува. Когато Локо "спука гума" след мача с Чепинец, месеци по-късно всички бяха обявени за продажници. Като се почне от чистачката и се стигне до…. президента. Тогава на всички взе да им прави впечатление, какви били заплатите и премиите, колко калпав бил техническият директор Петър Стоянов и защо трябвало да се плаща по 2 лева за входни билети.
От малък знам една приказка – когато си пожелаваш нещо много силно, често се сбъдва. В тази връзка ще кажа, че феновете в Септември през тази пролет много силно си пожелаваха поне 3 събития – на стадиона да го няма Петьо Стоянов, да се махат "продажните" външни футболисти и да се сложи край на тази напаст с входните билети. И когато това стана факт всички вкупом изтърпнаха – ами сега какво ще правим в "Б" ОФГ?
Наистина от високо се пада лесно и много боли. Знаят го най-добре феновете на футбола в Пазарджик. През лятото на 2001-ва в една топла юнска вечер те си легнаха като ултраси на отбора в "А" ПФГ и се събудиха като фенове на тим в "А" окръжна. Кофти тръпка, но и факт, който имаше своята причина за да се случи.
Та и Хебър не беше играл в Окръжаната, но му се случи и после стана първи, за да триумфира месеци по-късно на входа на трета лига. Горе-долу в същата позиция е сега Локомотив. Да, наистина, по-надолу от "Б" ОФГ не може, но пък и там се играе футбол, нали. А когато знаеш, че ще бъде за една година се преглъща по-лесно. Защото Марин Рачев май не смята да остави отбора в "двукопитната група" за повече от 12 месеца.
Ето сега е времето на местните. В пета лига няма да има нужда и от технически директор, няма да се плащат и входни билети, така, че… В крайна сметка сега Локомотив е всичко това, което местните искаха с една единствена разлика – че няма да е член на "В" група. Уви, обаче в този живот пълно щастие няма. Поне така си мисля. Тази реалност има и друго измерение. Нека бъдем честни – може ли към днешна дата Локомотив да играе във "В" група само със септемврийци. Отговорът е категорчно не. Един ден, може би…
Източник: pzsport.info