2012-04-01 14:42:00
Българинът може да бъде сравняван с Кантона заради стила, но му липсва онова сърце, което направи французина Невероятната седмица
През септември 2008 г. Манчестър Юнайтед подписа с Димитър Бербатов и сър Алекс Фергюсън каза: “Неговите качества и възможности ще дадат различна перспектива на отбора”. В очакване за нещо подобно много фенове и журналисти нарекоха нападателя “новия Ерик Кантона”. Защото двамата играеха със сходен стил и подхождаха еднакво към мачовете. Но престоят на българина в клуба е меко казано, доста противоречив. Имаше чудесни изпълнения като онзи хеттрик срещу Ливърпул и 5-те гола срещу Блекбърн. Има обаче и моменти като сегашния, когато той е едва четвърти избор при нападателите. И няма гол в 20 мача от Шампионската лига.
Сър Алекс обяви, че идва краят на кариерата му в Манчестър. Защо момчето, наречено “новия крал”, така и не седна в трона на “Олд Трафорд”?
Превземане
Когато Кантона дойде през ноември 1992 г., Юнайтед не бе отборът, който е днес. Нямаха титла от 1967 г. Това се оказа решаващо за Кантона, който получи чудесна възможност да влезе в историята. Титлата през 1993 г. стартира тоталната доминация на отбора във Висшата лига, а Ерик просто задаваше скоростта на машината.
При Бербатов бе точно обратното. Отборът бе европейски и английски шампион и толкова силен във вътрешното първенство, че не му остана много възможност да направи сериозна промяна.
Главният?
Когато Кантона дойде в Юнайтед, на отбора му трябваше талисман. Нападателите Брайън Макклеър и Марк Хюз бяха в отчайваща форма, а Дион Дъблин бе аут за 6 месеца със счупен крак. Така сцената бе отворена за французина да стане главният на “Олд Трафорд”. Кантона се привърна в събирателна точка на нападението и диригент за оркестъра на Юнайтед. Всичко минаваше през него и той се отплати с куп голове и пасове.
Бербатов пристигна при грамадна конкуренция. Той трябваше да се изправи срещу таланта на Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес, за да получи главната роля в “Театъра на мечтите”. Отборът бе конструиран около Роналдо и щом той бе продаден, Руни просто пое палката.
В бившия клуб на Бербатов Тотнъм той бе звездата и отборът на “шпорите” бе изграден около него и партньора му Роби Кийн. Това обаче нямаше как да се случи в Юнайтед и той трябваше да се примири с поддържащата си роля.
Всичко, което правиш, аз го правя по-добре
Когато Кантона дойде, в Юнайтед нямаше играч с неговия стил. Това го направи голяма сила в атака. Точно то се оказа нещастието за Бербатов. Българинът обича да поеме топката някъде между защитата и халфовете и да решава какво да прави по-нататък. Проблемът дойде от факта, че и Уейн Руни прави същото. И то доста добре, ако не и по-добре.
Руни не само може да навлиза в свободната зона, но има умее да играе рамо в рамо с последния защитник. Той има погледа да започва атаките, както и невероятния хъс да ги завършва. Уейн показва и доста повече в защита, което го прави незаменим от тактическа гледна точка. Освен това играта му е с огромна ефективност. И макар Бербатов да е 189 см, а Руни е само 176, когато Луис Антонио Валенсия нахлува по дясното крило и центрира в пеналта, всички предпочитат англичанина да е насреща.
Присъдата
Никой не може да отрече таланта на Бербатов. Но качествата, които го направиха крал на “Уайт Харт Лейн”, са достатъчни само за принц на “Олд Трафорд”. Той може да бъде сравняван с Кантона заради стила, но му липсва онова сърце, което направи французина Невероятната седмица. И го короняса като господар в Манчестър.
Себ Коуън
Материалът е публикуван във в. "24 часа"