2018-02-27 13:20:00
Броени часове след края на поредните Олимпийски игри баналната фраза е, че "е време за равносметки". В тях обаче представянето на българските олимпийци няма място. Защото нито ни изненадаха приятно, нито ни разочароваха чак толкова много.
Спортистът е видимата част на системата. Онзи, който в рамките на някакви минути или броени часове, особено на състезание от подобен ранг, трябва да сложи венеца на усилията – свои и чужди, с добро представяне.
Какво имаме като успехи от Зимни игри? Олимпийска титла и още няколко медала, зад които стоят едва три спорта – биатлон, ски бягане и шорттрек. Първите два бяха представени много сериозно и в Пьончан – с над 10 състезатели. Което трябва да ни даде насоката на погледа в бъдеще.
Сега всеки да се замисли как гледа състезанията. Като зрител или като фен? Защото разликата е сериозна. През зимата изпращаме състезатели, които не познаваме достатъчно, защото спортът през този сезон у нас се свежда до чакане на опашки за лифт и след това пързаляне със ски. И уж много хора се спускат по пистите, но положението е като в колоезденето – караме, но не можем да изпратим състезател на световно първенство.
В този случай какво можем да очакваме и на какво основание? Красимир Анев и Владимир Илиев имат добри изяви, Антония Григорова покори Ком-Емине, а Радослав Янков и Александра Жекова записват някакви успехи в световните купи. Зографски скача редовно с променлив успех. Но не са звезди от ранга на Григор Димитров, който ангажира вниманието на всички, независимо дали го подкрепят или не. Въпреки че и те като него са кажи речи единствените в България в своя спорт. И в какво точно са виновни, че нямат нормална конкуренция? А конкуренцията има вина – че я няма. Просто няма кой да я създаде.
Прочети материала на BGsprint.com