ЦСКА спечели с 2:0 в Дъблин, а Левски загуби с 1:2 и после след дузпи на своя стадион „Георги Аспарухов. „Червените“ за трети пореден път стигат до плейофна фаза в Европа, а Левски за пореден път слиза безславно от сцената с крайно неприятна за феновете му драма.
Махалото се движи много симетрично през това лято за ЦСКА. В половината мачове тимът играе ужасно лошо, в другите се справя повече от прилично. В Дъблин махалото се размаха в положителна посока, а това пък затвърди вечната традиция ЦСКА да си е ЦСКА, точно когато трябва. А това трябва в болшинството случаи е в Европа. Всичките статистики и тенденции рухнаха като кула от пясък и се оказа, че нито Илич, нито играчите особено се притесняват от онова, което се е случило в поредица от предишни мачове като гост. В Дъблин везните се изравниха скоропостижно, а през второто полувреме с майсторлък си дочакаха звездния миг и избягнаха инфарктните продължения. Но дори да бяха стигнали до дузпи, шансовете им да продължат бяха големи, защото червените за разлика от сините са едни от най-добрите в света, когато се влезе в лотарията.
Саша Илич умее да се учи от грешките си и веднага ги поправя. Стартовият състав в Дъблин бе почти идеалният към момента. А най-доброто му решение бе включването на фалшива девятка в лицето на Морено. И добрите идеи винаги се отплащат. С Турицов и Йомов дясната зона изглежда по съвършено различен начин, а норвежецът Линдсет е завършен футболист за разлика от Шопов. И към щипката амброзия се прибави умението на Гарсес да играе с глава.
Ирландците налитаха като петлета, но по-уверения отбор бяха гостите. То не може и без доза късмет, но Сейнт Патрикс са много дори под средното ниво в Европа. И след като се изконсумираха всички комплименти, съм длъжен да напиша, че досегашните мачове на ЦСКА през сезона бяха като игра на детска площадка. Задава се наистина сериозно изпитание срещу неимоверно по-силен съперник от Гьорче Петров, Сейнт Патрикс и нелепата местна конкуренция. Две години по-късно ще гледаме римейк на ЦСКА-Базел, този път обаче в две части. И тези два мача ще са вече истинското изпитание. Защото както се знае всичката слава е за победителя. И утехата, че армейците са изкачили спрямо вечния си враг с едно стъпало повече ще е твърде мимолетна.
А вечният враг Левски предостави на своите фенове поредния ледено студен душ. Неочакван и вероломен. Но нищо идиотско нямаше в представянето на сините. Играха почти на максималните си възможности, но ред нещастни обстоятелства ги доведоха да злощастно поражение. Но във футбола дори случайностите са логични.
Преди 11 месеца Станимир Стоилов извика по реда на номерата в треньорската стая Валери Божинов, Христофор Хубчев и Симеон Славчев и им обясни, че ги освобождава. А по някакви необясними причини пропусна да покани на последен разговор Николай Михайлов, който според думите на Наско Сираков бил на „гробището на вратарите“. И в най-неподходящия момент Ники Михайлов прати Левски в гробището на резилите. Две фатални негови грешки премазаха мечтите на милиони сини сърца, които вече виждаха Левски в групи, че и по-нататък през пролетта.
И ако Ники беше действал адекватно в двете ситуации, сега щяха да тръпнат в очакване на мачовете с Партизан Белград.
Но както казва самият Мъри Стоилов – компромисите винаги отварят вратата към ада. И определено 20-те хиляди по трибуните се почувстваха точно в ада след четвъртата вкарана дузпа от гостите. Хамрун Спартанс извади късмет, какъвто изключително рядко се вижда във футболен мач.
Но и това е част от особената харизма на Левски. Изпускаш сто процентово голово положение в първата минута, след това правиш още половин дузина опасности и накрая на мача не можеш да устискаш 0:0 срещу отбор, който предварително е приел ролята си на обречен. И буквално му даваш на тепсия неочаквания подарък.
Това е левскарската орисия, която е особен вид мазохизъм. Но си има и много скрити причини, които доведоха дотам, каруцата да се обърне по най-болезнения начин. Животът обаче продължава, а фактите показват, че Мъри Стоилов е преминавал пред доста такива колизии и излизал по-силен от тях. А във футбола както и в живота, малшансът се обръща следващия път в огромен късмет. Съдбата никога не забравя да върне вересиите в обратна посока, защото онази приказка за 50 на 50 е доказано вярна.