2015-06-27 18:35:00
Последните няколко дни в Лудогорец са много бурни. Шампионите явно взеха пример от ЦСКА и Левски, и понеже не обичат да изостават в нищо решиха, че и там е време за драми. Подготовката тепърва започва, до първия мач в евротурнирите има-няма 20 дни, но пък от Разград решиха, че това е точното време да махат футболисти.
След като петима от основните играчи от миналия сезон вече ги няма (Кайшара, Барт, Ешпиньо, Абало и Безяк), сега още двама са напът да си стегнат багажа – Христо Златински и Юнес Хамза. Първият отдавна е "гласен", като го нарочиха след първия плейоф със Стяуа в Шампионската лига. Хамза обаче беше считан за звезда, след като Лудогорец обърна земята с него, за да се пребори да го вземе под носа на Стяуа. Фактите обаче са такива, че след точно година Юнес Хамза е натирен през задната врата с нулев принос за успехите на Лудогорец. Единствената му запомняща се проява беше асистенцията към Дани Абало на Анфийлд за първия гол на тима в Шампионската лига. Крайно недостатъчно за човек, който дойде с реномето на голова машина и претенциите да бъде основен футболист.
Случаи като Юнес Хамза обаче ясно показват как се работи в Лудогорец. Ако до този момент добрите спортно-технически резултати бяха витрина и прикриваха стелещата се некомпетентност на ръководството, то сега истината лъсна. В момента е актуален въпросът за трансфера на Жуниор Кайшара. Бразилецът наистина беше феномен, играч, който се намира много трудно, но донесе огромна печалба за клуба. Тези почти 6 млн. евро, които плати Шалке, са феноменална сума за България. Но е редно да се обърне внимание и на нещо друго, а то е колко загуби Лудогорец до този момент
Защото няма как трансферът на Кайсара да избие абсолютно всичко, което беше инвестирано в последните 2 години. Казваме именно последните 24 месеца, защото от тогава лека-полека започна да се сменя властта и да се дават все по-големи суми. За този период трансферната политика премина изцяло в ръцете на бившия главен скаут, а сега спортен директор Методи Томанов.
Цифрите са категорични, след като само вчера изгоненият Юнес Хамза е струвал на отбора почти 1 млн. евро. Той пристигна преди 1 година от Ботев Пловдив за сумата от 500 хил. евро (400 хил. веднага, плюс още 100 за влизане в групите на Шампионската лига). Заплатата на Хамза беше в рамките на 25 хил. евро на месец, една от най-високите в отбора, а за този период той прибра и солидни премии (100 хил. евро за влизане в групите, още 10 за победата над Базел и 5 за равенството с Ливърпул).
Премии в А група в "Лудогорец" почти нямаше, след като в голяма част разградчани бяха на второ място, но съвсем скоро от тима трябва да му се издължат с бонуса за шампионската титла. Грубо сметките дотук показват 915 хил. евро, пръснати по Юнес Хамза. И всичко това, за да може той да изиграе 26 мача и да вкара 5 гола. Това значи, че всеки гол на Хамза струва по 200 хил. евро
В последните 2 трансферни прозореца Лудогорец направи толкова глупости и толкова съмнителни сделки, че няма как хората да не се запитат какво се случва?
Отборът, който няколко години беше за пример със свършеното на трансферния пазар, в момента заприлича повече на битак, където идват някакви скъпоплатени звезди и си тръгват. А какво да кажем за вечно контузения Браян Ангуло, купен за 1,3 млн. евро. И след като го купиха за един чувал пари, от Разград дори не разбраха, че колумбиецът е с пирон в крака и проблемите му в коляното не са никак маловажни. На съвестта на Томанов лежат още "откритията" Вандерсон, Себастиан Ернаднес, Абел Анисе, Йерун Луму.
А какво да кажем за Митчел Бургзорг? Рапърът не се запомни с нищо в България. А, не, пардон, хората си спомнят, че Бургзорг получи покана от Мишо Шамара за дует и с един автогол на Герена, който за малко да откаже Кирил Домусчиев от футбола. Ако сега босът на шампионите седне в офиса си и тегли чертата, ще види, че главният му скаут е профукал над 4 млн. евро за футболисти и още към половин милион да кръстоса света, а е довел само един добър играч – Върджил Мисиджан.
Всичко това повдига много въпроси, а те вече чакат отговор. Защото с трансфери като този на Хамза, Лудогорец изглежда като отбор, който се източва. Лесно е да се гледа винаги в паницата на Стойчо Младенов. Да не забравяме обаче кой беше в най-близкото обкръжение на Екзекутора, кой беше негов помощник и кога се прекъсна връзката помежду им.
Следващите играчи чакат на вратата и са готови да се пробват в Лудогорец. Шампионите продължават да са атрактивна дестинация, ако не за топ футболистите, то поне за тези, които търсят много пари. Това е много хубаво, но при тази финансова стратегия сметките в Лудогорец излизат само при влизане в групите на евротурнирите. А и при сегашните продажби за сериозни пари няма как да се случи. Така че да не стане след година Кирил Домусчиев да стои и да гледа снимката на Кайшара и разписката за 6 млн. евро и да се чуди кой му бърка толкова дълбоко в джоба.
Симеон Кичуков/7 дни спорт