Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Край, мандалото лопна! 37 дни след сълзите и сополите на Могилката футболен клуб Левски е там, където постоянно пребивава в последно време. В батака! И е време тези, които говорят в качеството си на собственици от името на Левски, да кажат истината. Ама цялата истина в пълния й блясък. Защото времето на недоизказаните приказки отмина. Времето на гаврата с милионите сини фенове приключи.
Собственикът може и да е изключително ограничен по отношение на оперативните възможности, но е напълно неограничен да говори истината.
Без недомлъвки, без манипулация. Цялата истина, колкото и грозна да е тя. За начало да каже истината за Джоузеф Диксън. Сътвори ли втора „Казанска афера““ в стократно по-голям мащаб!? Имаше ли Левски взимане с човек, който е със сериозни психологически проблеми. Човек, който влиза в някакви роли и си сменя идентичността. Науката познава такива случаи, в един мой любим сериал героят сменя по пет-шест самоличности на ден. Дори и да е било така, може ли зрял човек с огромен житейски опит да допусне подобно лице да го върти на пръста си, и то дълго време?!
Истината и само истината! Не с такива протоколни увъртания от сорта на „благодарим за демонстрирания интерес“, които стават за общото събрание на ООН, но не и за изправен до стената футболен клуб. Какъв демонстриран интерес, цялата левскарска общност живееше 37 дни в сладката омая на едни от 100 до 250 милиона долара. Имаше ли ги въобще тези долари. Да се каже ясно и точно – направихме проверка и разбрахме, че всичко е фикция на въображението на господина, който демонстрира интерес. Какви декларирани действия?Да се извади декларация да видим какво пише в нея!
Какви последвали действия, някакви прекопирани чертежи на съществуващи магазини и стадиони. Всеки може да го направи с едно натискане на клавиша в Интернет. Убедителните гаранции са, че обещаните на старта 3,4 или 10 милиона долара никога не пристигнаха. И ето за това трябва да се поеме отговорност, не за изхвърлянето на Могилката. Защо времето се проточи от две седмици на пет седмици? През това време можеше да се работи по отбора. Да се привлекат десетина безхаберници и Левски да започне първенството. Защото това в момента въобще не е сигурно.
Ако не се каже истината, Диксън може да говори всякакви небивалици и те ще хващат дикиш. Човек с много развито въображение може да измисли всякакви неща. Защо да не пошуми още някой друг ден? А за Левски е важно тази страница с най-тъпата от всички авантюри да бъде затворена. Футболен клуб Левски трябва да се върне в реалността, от която може би съзнателно бе изкаран. Защото докато си преговаряхме месеци наред с Диксън и летяхме в облаците, всъщност се спуснахме в тъмната бездна. И пак цялата истина трябва да излезе наяве. Левски притежава дълги дългове и кратки дългове. По дългите да се излезе и да се каже – към НАП толкова и толкова, плащаме или не плащаме.
Нека този дълг в пълната му версия излезе наяве. Защото преди година феновете събираха по около 140 хиляди лева на месец, а сега се оказа, че вноската е станала 270 хиляди. А обяснението, че се натрупват и текущи, въобще е доста спорно. При намалени в пъти разходи дължимото към НАП трябва да падне на 50 хиляди лева месечно. Но и това трябва да се обясни, защото иначе този НАП става някаква митична величина. Заробването от страна на Божков с 14 милиона лева също трябва да бъде изяснено. Божков твърди, че нищо не иска, но дългът си стои неоформен. Поне да е ясно дали Божков казва истината, или просто търси предизборни дивиденти на гърба на Левски.
Огромен проблем и той трябва да бъде изваден от под тезгяха, са ликвидните, месечни неплащания на заплати. Това вече е порочен кръг. На мен ми прилича като началото на 90-те години, когато социалистическите фабрики и заводи работеха, държавните банки им даваха кредити, а хората не си взимаха заплатите. Това с – ние се правим, че работим, а те се правят, че ни плащат, нещо ми се струва крайно безумно за 2021 година в едно частно акционерно дружество. Дори в едно дружество с ограничена отговорност си правят сметката на всяка стотинка. И като дойдат непредвидени затруднения, съкращенията започват. Не виждам в Левски да са съкратили някой от безкрайните отдели. Дори май има назначени някакви съветници на собственика! В един фалирал клуб като Левски трябва да останат на работа санитарен минимум служители. Другото е мъка за хората, които всеки ден ходят на работа и си изпълняват задълженията, доколкото такива са им вменени. Чудя се как още разните профсъюзи не са се намесили. Те нали денонощно бдят за правата на работника. Футболистите и те са работници, а не получават заплати и това е крайно несправедливо.
Всички тези проблеми са наследени, но това не означава, че трябва да останат нерешени и заметени под черджето. Този вариант – с ще дойдат едни пари, или по-точно ще ни изпратят едни пари, е убийствен. Всеки собственик го знае и там, където все още има нещо, приличащо на професионален футбол в България, са точни на секундата. Първата индикация за добра работа в един клуб е, когато служителите си получават парите на деня и часа. Това сблагодарим за разбирането да се преустанови един път завинаги.
Истината трябва да се каже и затова какви цели си поставя отборът за следващия сезон. Не като миналата година с най-добрата експертиза. Видя се, че такава няма, дори обратното. Най-честно ще бъде да се каже, че Левски ще се бори за оцеляване. Избягването на изпадането е една трудна, но възможна цел. Ландшафтът е много разнебитен от последните политически процеси. Макар и не толкова видими, подобни процеси с ликвидни проблеми съществуват в поне още 5 отбора от Първа лига. Левски и с наличното може да се спаси.
И най-важната истина, върху която трябва да се строят процесите: Честно отношение с феновете! Видя се, че разните Диксънови миражи стоят на хоризонта месец–два, но феновете са вечна даденост. В лошото винаги има и нещо хубаво. Организационно и морално привържениците на Левски в последните 7-8 години преминаха на едно друго ниво. На други места критиката стига до – защо продавате играчи и защо сте втори.
В Подуяне феновете са готови да упражнят във всеки един момент достойно управление. И вечната мантра, че не дават пари и гонят всеки собственик, е една лъжа. А истината, която трябва да излезе наяве, е, че феновете искат и могат да бъдат коректив на управлението. Това, което не правят така наречените надзорни и управителни съвети. Днешните фенове на Левски не само могат да ходят на мачове, те могат спокойно да излъчат свой изпълнителен директор, свой управителен съвет и дори свой мениджър по спортните дела. И този модел ще работи много по-добре от този със собственик, който няма пари да издържа отбора.