Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Удивителен клуб е ЦСКА. Очакваш едно, а на терена се случва съвсем друго. И в едната, и в другата посока. Но срещу Осиек червените показаха най-красивото си лице. Онова, което кара милиони да харесват този клуб. И той да се е превърнал в неразривна част от живота им.
ЦСКА изнесе изключителен двубой срещу хърватския Осиек. Като игра, като тактика и естествено като резултат. Няма да се напрягам особеноq за да търся сравнение с близко и по-далечно минало и ще поставя този спектакъл най-отгоре. Естествено съперникът не е от най-великите и успешните в европейските турнири, но е от Хърватия!
И най-малкото сериозно конкурира не някой друг, а Динамо Загреб. Да сравняваш хърватския футбол с нашия е несериозно начинание. Те са уважавани от цял свят, а за нас говорят снизходително от години. А и да се върнем само две лета назад. ЦСКА на Люпко Петрович с кански мъки и ужасен футбол отстрани Осиек след изпълнение на дузпи. Като вкара само един гол в редовното време, и то с голяма доза случайност. Сега попаденията бяха 4, можеха да са и двойно повече. Мачът бе разкошен за гледане, безспорно най-доброто зрелище сред всички останали в турнира на Лигата на конференциите.
Съвсем съзнателно прекосих тези исторически ареали, преди да стигна до най-същественото. Прекрасната гледка в четвъртък вечер има само един архитект и той се нарича Стойчо Младенов. Всички скептици, които смятаха, че Стойчо ще бъде поредният пребиваващ временно на Армията бяха опровергани.
Безспорно е едно – Стойчо не е като другите и резултатът 4:2 говори повече от всякакви разтегливи обяснения и аргументи. Тази игра, този резултат, това настроение на терена и на трибуните не можеха да го доставят Пенев, Акрапович, Белчев. А за дядо Люпко направо е комично дори да се правят сравнения.
И възниква естественият въпрос. С кой треньор ЦСКА върви по своя единствен, автентичен и неповторим път? И отговорът се набива сам на очи. Някои изтънчени и високообразовани специалисти смятат, че Младенов е старомоден и архаичен. Причината е видима – топката не се бави в центъра с безброй напречни подавания, а се изпраща остро напред. Стойчо Младенов е олицетворението на директния футбол. На бързината и динамиката. При него няма смяна на скоростите. Винаги се тича на максимална.
И какво се видя при игра с подчертано директна тактика. Видя се един прероден, креативен и вариативен Греъм Кери. Оказа, се че това момче досега е било използвано на 20 процента от възможностите му. Мислехме си, че има хубав ляв крак, добро центриране и евентуално точно изпълнение на пряк свободни удари. В центъра на терена Кери е много повече от изброеното.
Перфектен тайминг на подаването и великолепна техника. Това са компоненти на играч от Челси и Сити. Смятам, че ще бъде голяма грешка Кери да бъде върнат на крилото за сметка на „пумпала“ Варела. Още един играч произведе покъртително впечатление. Гледах Кайседо в мачовете му с Еквадор. И ми направи впечатление, че с топка в крака той дърпа неудържимо на противниковия играч. И при четвъртия гол срещу Осиек видях онзи Кайседо, който обявих за не по-лош от Соу и Каранга. Това тръгване от центъра беше впечатляващо и заслужава да се гледа няколко пъти!
Но играчите са производни на треньорските указания. Колко ефективни в мача бяха Юга и Жеферсон? А тяхната отговорност беше най-голяма. Ако хърватите бяха овладели центъра, щяхме да гледаме съвсем друг мач. Но Юга и Жеферсон с физика и акъл напълно ги игнорираха. Откровено казано, нямах големи очаквания за нидерландеца Вилдсхут.
Дори смятах, че това е излишен трансфер. Школовката е много важно нещо. Играч като Вилдсхут разбира от една дума какво се иска от него и го изпълнява не на 100, а на 120 процента.
И все пак мачът не завърши 4:0, а 4:2. И този резултат поставя въпроси за реванша. Хърватите вкараха два пъти в София от нищото, могат да го направят и у дома, където и стените помагат. Стойчо Младенов постигна много за броени дни във фаза атака, но почти нищо не е променено във фаза защита. В момента формата на ариергарда е под всякаква критика. А и вратарят Бусато за 3 мача получи 8 гола. Не броя грозните нули с Лиепая. ЦСКА показа много атрактивен и ефикасен футбол в атака, но защитата е като разграден двор. Тук предстои много работа.
И все пак ентусиазмът е подчертан. Два гола преднина са сериозен аванс. А на хоризонта се задава не Виктория Пилзен, а ТНС от Уелс. Има вариант за възможно най-лекия път до груповата фаза. И всички огромни проблеми ще останат в миналото. Защото най-доброто лекарство против главоблъскане са победите. Тази срещу Осиек е знакова. С нея може да започне нов цикъл, който да приключи с очаквана еуфория.