2015-02-20 10:46:00
Това, което видяха зрителите на церемонията за Футболист на годината в никакъв случай не беше това, което трябваше да видят и причина за това твърдение не е само фактът, че музикалния бенд изпълни една песен два пъти. Може би групата има общо 4 песни и няма как за един час да не повтори едно изпълнение.
Нас обаче това слабо ни вълнува, просто го отбелязваме. Също така трябва да отправим тънка забележка към някои от участниците, най-вече футболистите, че това не е месечно награждаване в Пресклуб България. Тази анкета е друга и те трябваше да бъдат в строго официално облекло, както се бяха изтупали двамата водещи. Дънки, кецове може и някои шаренийки от чалга стайлинга може, но на друго място при други обстоятелства.
И още нещо – някак си не беше редно на такава кратка, сбита и с точно определена цел церемония цялата зала да слуша обясненията на Кирил Домусчиев за това как знайни и незнайни мениджъри мътели главата на неговите футболисти, как трибуна "Моци" ще е готова след месец, колко терена ще направи и т.н. Босът на Лудогорец достатъчно много се отърка в големи футболни босове и би трябвало вече да знае кога какви интервюта се дават и пред каква аудитория на какви теми се говори. То не е само да дърпаш Любо Пенев за сакото в ложата на "Месталя", трябва и друго, като примерно да се изгледа филма "Усещане".
А сега по същество. Важно е, че все пак тази анкета оцеля, макар и проведена през втората половина на февруари следващата година. Преди всичко обаче трябваше да се припомни на участниците забележката, че един футболист не желае да попада в такива класации и учтиво помоли да не гласуваме за него.
Става дума за необикновен футболист, какъвто безспорно е Димитър Бербатов. Защото е някак си конфузничко той да е на трето място. Сега някои ще подскочат, че той не направил нищо с Монако, че еди какво си. Само, че на всеки зрител му е достатъчно няколко пъти през годината да види десетина докосвания на Бербатов, за да му се напълни окото. Не му трябва нито истерията за билети на "Васил Левски", нито Реал, нито Ливърпул. Тази класация е за най-можещия и способния. Бербатов може да е на 12-то място с Монако, но само три паса и два гола, които спират дъха ти, могат да не накарат още през месец май да си пуснеш гласа за него за Футболист на годината.
Той просто е друга планета, макар и не детска като на Крисия. Той е от онази категория гениални мързеливци, които се събуждат за десетина минути в почти всеки мач, но в тези минути ти гледаш футбола с други очи и се радваш, че живееш с него в едно и също време и за мнозина от нас Митко е най-добрия български футболист, който са гледали на живо. Уточняваме: Не най-успелия, а най-добрия. Точно такава е класацията, в която за 2014 година Бербатов не бе първи. Разберете го – Кристиано Роналдо също не взе световна титла през 2014 година, но "Златната топка" беше за него.
Иначе поздравления за всички от Лудогорец, за целия клуб от първия до последния човек. Футболистите през миналата година бяха много добри, като отбор също – може скоро да не видим такива мачове с участието на български тим. И всичко щеше да бъде окей, ако не бе ситуацията с Бербатов, в която е твърде възможно някои журналисти да гласуват напук на всякакви писани и неписани правила.
Или пък най-добре беше да не се съобщата кой е втори и кой е трети. Така или иначе не разбрахме кой е втори най-добър вратар, защитник и т.н.
Желю Станков/Тема Спорт