Какъвто футболът, такава и наградата

2016-02-07 16:43:00

Ивелин Попов беше избран за футболист на годината в България за 2015 година, в почти никаква конкуренция. За най-добър треньор бе обявен Мъри Стоилов, а за най-добър млад футболист Божидар Краев.

 Попето определено за момента е най-конвертируемият български футболист,  състезава се за Спартак Москва, където премина през лятото от Кубан Крансодар. Това определено е стъпка напред, но тайничко имахме по-големи надежди за него.  Само може да съжаляваме, че преди години той нямаше достатъчно мачове за националния и това провали трансфера му в английския Блекбърн.

Самата награда за поредна година губи все повече стойността си. Носили са я велики футболисти като  Георги Аспарухов – Гунди, Димитър Пенев, Христо Стоичков, Атанас Михайлов, Стойчо Младенов, Краси Балъков, Димитър Бербатов и т.н. В последните 4-5 години обаче, я печелят играчи, които само могат да носят обувките на горе споменатите, особено татин Ники, който имаше някой проблясъци в кариерата си, но никога не излезе от сянката на баща си и дядо си.

Навремето, приза е носел уважение и гордост, а последните години и особено тази БФС я организират, колкото да се каже, че е имало такова събитие. Дори последната церемония от доста време насам се провежда след нова година, тъй като според някои информации, от футболния съюз са мислели да не я проведат, а само една малка пресконференция, където да обявят победителя. Ако е вярно, не се знае кой и какво е променило решението им.  Ако не беше организирана,  щеше да се  да наруши 69 годишна традиция

Новината, че няма да се предава по никоя телевизия, а по интернет беше потресаваща, но има известна логика, едва ли фарсът ще си струва изгубеното време и едва ли щеше да събере много зрители.

Дали изобщо трябва да продължава да има такава класация, след като нямаме футбол? А дали изобщо трябва да продължаваме да мъчим тази игра у нас? Има един анекдот, който описва най добре всичко: "Футболът е роден в Англия, израснал в Бразилия и умрял в България", щеше да е смешно, ако не беше трагично.

Всяка година си мислим, че сме ударили дъното, но Боби и Ко ни изненадват и показват, че може да се копае и още надолу. В последните години всичко свързано с футбола ни губи ценност: смешен национален отбор, срещу когото вече и  футболните джуджета искат да играят; жалки отбори, с жалки футболисти от все повече намаляващата А група; непрестанни скандали свързани с корупция, съдийство, бази лицензи, школи и много др. Оставаше и анкетата за футболист на годината да е наред, няма как при толкова проблеми за разрешаване да има нещо нормално. Да, може да излезе някой нов Стоичков, или поне нов Бербатов, но с това само ще се залъгваме за пореден път, че сме "добре". А през това време Албания, Уелс и Исландия ще се класират на големи форуми, а ние ще ги гледаме по телевизията, може и по интернет…

Вашият коментар