Как Левски навреди на ЦСКА и защо Стойчо (този път) май не е виновен

Начало » Как Левски навреди на ЦСКА и защо Стойчо (този път) май не е виновен

---

Новините от последните дни са две – Левски отпадна в Европа и доказа, че „си е Левски“, а Стойчо Младенов се присъедини към ЦСКА 1948. Две събития, които лашнаха на двата полюса феновете на ЦСКА. Но това е само на повърхността

Левски взе трофей, за малко не продължи в Европа, но най-важната победа е че не позволи с клуба да се случи това, което стана с ЦСКА преди няколко години. Несъстоятелност и взимане на чужд лиценз. Това обедини феновете и след като дълги години ЦСКА беше клубът с най-много публика на стадиона, днес това е вечният съперник.

Но пътят към абсолютното оцеляване направи и нещо друго. Докато през 2016 г. стотици хиляди фенове на ЦСКА приветсваха Гриша Ганчев и документалното преобразяване и го приемаха като неизбежна стъпка, днес това, което се случи с Левски показа, че нещата сякаш е можело да са по-различни.

ЦСКА разбира се не е Литекс. Историята с емблемата и погасяването на старите дългове доказват това, както доказват, че явно можеше да се мине без всичко това.

От 2016 година насам ЦСКА е „абониран“ за второто място, Купата (от 20/21) е малка утеха, а вечната тема „Нов стадион“ както се оказва, вече няма ефект. Случайно или не, доста хора „преминаха в другия лагер“, някои от които истински легенди. Поне двама от тях – Любослав Пенев и Стойчо Младенов, със сигурност не са в ЦСКА и заради личните си отношения с ръководството.

А то така и не успя да осъзнае че да водиш успешно провинциален клуб не е същото като да водиш успешно един от двата родни гранда. Аргументите за това са десетки, но не им е мястото тук.

Пенев на първо четене можеше да бъде обвиняван в предаване на „червената идея“, но ако се замислим, преди това той направи едно завръщане, въпреки че и при предишната раздяла не си тръгна по най-добрия начин. Това показва, че обича клуба, феновете, историята… Стойчо Младенов (както и Пенев) е бил треньор в Литекс преди години, но се върна в ЦСКА, въпреки че знае с какво се захваща. Начинът, по който си тръгна, му спечели още повече фенове, макар че работата му не впечатли особено.

Твърде възможно е сега да отива в Бистрица или там където е позициониран 1948, воден основно от идеята за реванш и създаване на точно това напрежение, което всъщност се получи. И на база фактите и резултатите, изглежа този път не трябва да е виновен, макар че ще бъде обвинен от мнозина.

И нека да оставим настрана професионализма и зле разбирания морал по отношение на клубна принадлежност.

ЦСКА загуби и качествени млади треньори като Христо Янев (в Миньор), Владимир Манчев (Хебър), Даниел Моралес (също в 1948 в момента) и така и не убеди някои от „предалите“ преди време червената идея, че е време да се поправят. Започва да губи и публиката.

Нещата се повтарят почти всяка година. „Страхотна“ селекция, прилично начало, един-два силни мач в Европа, които класират ЦСКА в групите и толкова, през зимата приоритет става титлата, а още през март, въпреки чудесната подготовка и отличните резултати в нея, нещо „се случва“ и „армейците“ изостават. Някъде там се появява стадионът. С нов проект и нови надежди.

Резултатът – Сектор Г е празен, останалите също, защото стадионът си стои някъде в 90-те. Играта не носи радост. Някой от време на време се възмущава от лош резултат, вие срещу чужденците, които „задължително“ не знаят къде се намират, напира да реже гредите.

А Левски пак ще има няколко на следващия мач, ЦСКА ще чака ново правителство за стадиона, а легенди като Стойчо и Любо ще показват отношението си така както умеят. С характер – понякога виновни, понякога не толкова.