2012-12-30 21:21:00
Кариерата Георги Миланов се развива повече от блестящо
Град Левски не е най-доброто място, откъдето може да се започне голяма кариера. Населението я има, я няма десетина хиляди, повечето от боята. Щъкат навсякъде, най-вече на гарата. Неслучайно навремето кондукторите в бързия влак от София за Варна предупреждаваха: "Гара Левски – пазете багажа!"
Ако си работяга, най-много да станеш шлосер в тамошните цехове за машиностроене или да те вземат за стрелочник на гарата. Във футбола пък положението е направо трагично – местният тим Левски от 30 години крета между трета лига и селските дивизии. Точно от това неприветливо място обаче е тръгнала кариерата на Георги Миланов – 20-годишния талант, който онази вечер беше обявен за футболист №1 на годината в България.
На 19 февруари 1992 година в дома на Венцислав Миланов проплакват две отрочета, след като булката му го дарява с близнаци. Кръщават по-големия Илия, той се ражда 5 минути по-рано. На по-малкия слагат името Георги.
На гара Левски няма много забавления, особено за хлапетиите. По онова време киното отдавна е затворено, градското читалище "Георги Парцалев" едва живурка, а за увеселителни паркове като "Патиланци" по тези земи не са и чували. За братята Миланови остава само едно.
"Яж футбол, пий футбол, сънувай футбол"
Още повече, че футболът е в кръвта им – баща им и вуйчото навремето са играли в областната дивизия.
Като малки или ритат в двора на училището, или гледат по телевизията мачове на любимия им отбор Барселона. Никой не предполага, че един ден ще станта любимци на звездата на каталунците Христо Стоичков.
Записват ги на футбол още в първи клас. Понеже ням агрупа за първолаци, се налага да ритат с по-големите. По 4-5 часа на ден препускат след топката. Без да искат, усъвършенстват техниката си още ненавършили 10 години. На гара Левски се играе много джитбол – това е футбол с волейболни правила и мрежа на метър над игрището. Учи те как да спреш и да отиграеш топката. Георги е много добър, но все пада от брат си Илия.
По-важното обаче е, че се намира кадърен треньор да им покаже това-онова. Някой си Динко Атанасов – местен спец и ентусиаст, ги учи как да я подават, как да избират позиция на игрището, как да бият.
Щастието им се усмихва, когато са в трети клас. Дечурлигата от гарата трябва да играят срещу връстниците си от Ловеч.
Георги и Илия направо развинтват надувките
от областния център. Така имената им попадат в дебелия тефтер н атогавашния шеф на школата в Ловеч Ферарио Спасов.
По онова време хората на Гриша Ганчев тъкмо са сформирали академият аза обещаващи таланти в Ловеч. Почват да кандърдисват родителите им: "Аман-заман, дайте да ги вземем". Близнаците обаче са много малки. Чак в пети клас заминават за Литекс. Връчват ги на треньора Митко Маринов. Пробват ги на един турнир в Тетевен – стават! Водят ги на турнир в Германия – бият и там. "В тези момчета има много хляб", мъдро прогнозира Гришата.
Тъкмо когато са навършили 17 години, треньор на първия отбор на Литекс става Станимир Стоилов. На "Герена" Мъри вече е показал, че умее да дава път на кадърни тийнейджъри като Валери Домовчийски. Една сутрин отива в школата и нарежда: "Вие двамата – от днес с мъжете!".
Точно тогава Георги Миланов е подложен на изключително изтощителен сезон. През сезон 2008/2009 изиграва убийствените 75 мача! Имал е седмици с по три участия – едно в юношеския национален тим на България, където е капитан, второ за тима до 17 години на Литекс и трето за мъжете на Мъри.
Всеки пишман професионалист ще ревне, ако го напъват да играе толкова. Вместо това Георги и брат му Илия издържат геройски чак до 28 юни 2009 година. Тогава е мачът за шампионската титла на юношите от Ловеч срещу Левски. "Сините" са се настървили да спечелят всички възможни титли – в "А" група, дублиращата дивизия и трите юношески групи. Само че Георги Миланов и компания мислят иначе. На финала в Правец
Георги направо разпердушинва "сините"
вкарва и един от головете за победата с 4:2. Друго от попаденията е на брат му Илия с изстрел от 30 метра.
Доволен, Стоилов взима близнаците в първия отбор за лятната подготовка, където Георги Миланов се разписва срещу холандците от АДО (Ден Хааг). Същата есен вкарва и първия си гол в "А" група при победата с 5:0 в Мездра. Така през 2010-а и 2011-а година близнаците печелят първите си две шампионски титли с мъжете на Литекс. Георги осигурява втората с гола си срещу Черно море в решаващия мач във Варна. След час игра двубоят върви без голове, а варненци налитат като оси. Точно тогава Георги се откъсва от защитата, получава топката и носи победата за Литекс с 1:0.
Миланов сам признава, че не е сбъркал, когато отказва примамливите предложения от ЦСКА и Левски. На "Армията" от неукия Дуци ли щеше да научи нещо? Или от Стойчо, който като чуе зя юноши, и бяга като дявол от тамян. На "Герена" пък миналата година смениха петима треньри, всеки с неговите си изисквания.
Ловеч не е София, но за сметка на това там Георги Миланов попада на едни хора, които са се учили на футбол в Испания – Любо Пенев и Христо Стоичков. На терена и той е "куче" като тях. На всичкото отгоре Миланов играе по-добре с левия крак, също като другите двама.
"Те са големи личности, големи футболисти, но първо са много добри хора. Характерът им ми допада, харесва ми да работим заедно. Показаха ми много неща не само във футбола, но и в живота. Взел съм доста от тях и всеки ден се уча, защото Христо
Стоичков и Пенев са велики хора,
каза наскоро младият ас на Литекс. И двамата го оценяват подобаващо. Ицо лично му дойде на крака на церемонията онази вечер, когато го награждаваха за №1 за 2012 година. Любо пък го направи твърд титуляр в националния отбор. И двамата казват, че Георги е човек, на когото може да се разчита. А когато Ицо и Любо кажат такова нещо, значи е вярно.
Днес кариерата на Георги Миланов се развива повече от блестящо. Гол срещу Италия за равенството 2:2, най-млад "Футболист на годината" и едва втори от провинциален отбор след Христо Бонев, оферти за по 2 и 3 милиона евро от куп европейски клубове…
Дали не е дошло времето да се раздели с брат си Илия? "Нямаме клауза да преминем заедно в друг клуб. Някой ден ще се разделим, това е ясно. Живот и здраве, дано и двамата да сме в добри европейски отбори. Най-добрият вариант ще бъде да играем заедно в Европа. Досега не сме се разделяли, но явно вече е време", казва с малко тъга в гласа си Георги Миланов.
Станил Йотов/в. Всеки ден
––
––