corner.dir.bg
„София не е България“ е популярно клише, което се използва винаги с ясното послание да се подчертае превъзходството на столицата пред останалата част от страната – културно, икономически, демографско и т.н. Списъкът с предимствата на София е дълъг, но в една област това не е така. Футболът.
Бърз поглед към класирането в елитната ни група показва тоталното отстъпление на столичните тимове. От общо 16 отбора в Първа лига 6 са софийски. Но от първите 7 в подреждането има само един представител на най-големия ни град – Левски, намиращ се на незавидното 4-то място.
ЦСКА е осми, Славия девети, ЦСКА 1948 – десети, а Септември и Локомотив са на 12-о и 14-о място, борейки се да не изпаднат. Наистина странна ситуация, за която обаче има съвсем логично обяснение.
Поглеждайки назад в историята на българския футбол, столичните тимове са абсолютни хегемони. От общо 96 шампиони те имат 70. И навярно щяха да са много повече, ако не беше явлението Лудогорец.
Именно разградчани са една от основните причини за изместването на футболния фокус извън София. С 13-те си поредни титли проектът на братята Домусчиеви принуди грандовете Левски и ЦСКА да се задоволят само с поддържаща роля в шампионата. Лудогорец превъзхожда сините и червените в почти всяко отношение – финансово, организационно, спортно-техническо, инфраструктурно… С едно голямо изключение – фенската маса.
Покрай „орлите“ пък още тимове от провинцията се възползваха от разклатената доминация на софийските отбори и дръпнаха сериозно. Достатъчно е да се погледне класирането, където основният конкурент (при всичките условности на този термин) за титлата е Ботев Пловдив. В първата шестица са също Черно море, Спартак Варна и Арда, а Берое е седми.
Разбира се, трябва да се направят няколко важни уточнения. Макар Левски да е най-напред от столичните тимове, „сините“ се намират в сериозна игрова криза, заради която преди няколко дни бе уволнен треньорът Станислав Генчев, а това неминуемо ще доведе до нови трусове на Герена. ЦСКА пък стартира по ужасяващ начин първенството под ръководството на Томислав Стипич, а наследникът му Александър Томаш така и не успява да върне „червените“ сред водещите отбори, въпреки колосалния за родните стандарти бюджет.
За останалите 4 столични тима ситуацията също далеч не е цветуща.
Славия по традиция залага предимно на български играчи, но предвид качеството на родната футболна продукция това лимитира отбора максимум до златната среда в класирането. Странният проект ЦСКА 1948 стигна до историческо участие в Европа, но бъдещето му е доста неясно – особено със силно орязания бюджет. Септември на Николай Митов имаше проблясъци през есента, но там основната цел си остава борбата за оставане в Първа лига. Съдба, която има и някога славният Локомотив София, който в последните години дори стигна до второто ниво на футбола, а в момента играе съвсем периферна роля в шампионата.
Или ако трябва да се направи обобщение – футболната карта на България безспорно изглежда странно в настоящия си вид, като няма някакви сериозни изгледи това да се промени – поне не и до края на настоящия сезон. А столичните тимове са принудени да приемат, че макар и да разполагат с най-голямата фенска маса в страната, вече не са законодателите в родния футбол. Просто такива са фактите…