Кано и Наско развалят 53-годишна бяла прокоба

2013-07-29 21:24:00

 

Крилатите фрази са пикантна подправка на българския футбол, а „Господ е българин” и „Айн-цу цвай-цу-дрън” са само част от фолклора, роден на стадиона. Сезон 1995/96 г. ще се запомни не само с развалянето на една прокоба, продължила цели 53 години, но и с два духовити лафа. „Добре дошли, купени шампиони”, това гласи плакат на стадиона в Кюстендил по време на срещата от 28-ия кръг между местния Велбъжд (тогава под името Левски) и лидера в класирането Славия, останала в историята като кървавото дерби на борческите групировки. Новакът минава за по-малък брат на Левски от столицата, преследващ четвърта поредна титла, но изоставащ с 2 точки от белите, и се хвърля здраво на кандидат шампиона, за който се твърди, че не подбира средства в преследване на целта си. Мачът е своеобразно премерване на силите на ВИС-2 и СИК, които в онези времена се борят за влияние и във футбола ни. Сикаджиите поемат най-стария столичен клуб още в хода на миналия сезон, когато президент става Младен Михалев-Маджо, заменил банкера Валентин Моллов. Начело с висаджия №1 Георги Илиев кюстендилци изживяват най-хубавите дни в своята история. С 0:0 домакините, от чийто състав са извадени всички титуляри със склонност към пари и хазарт, лишават белите от 2 ценни точки, но в същото време Левски, след 42 месеца и 9 поредни победи над ЦСКА, се дъни с 0:1 във вечното дерби. На пейката на победителите е бившият син предводител Георги Василев, а към съдията на двубоя Веско Богданов полита… жива змия. Страстите са нагорещени до червено и в Кюстендил, където замерят изгонения бранител на белите Мариус Уруков с кутия бира, а босът на домакините Валери Ненов чупи видеокамерата на белите, заснела този момент и гони от пистата колата на националното радио и всички фоторепортери. Халфът на Славия Цветозар Дерменджиев, син на Чико, легендата на Ботев Пд, пък въобще не припарва до стадиона, след като е обвинен, че се е опитал да уреди мача с тима, в който е играл през есента.

 

В тази взривоопасна атмосфера бракът на добрата стара Славия със силните на деня от СИК носи на белите трофей, жадуван от привържениците на тима още от 1943-а, годината, в която умира цар Борис III. В онзи дълъг сушав период запалянковският фолклор разнася от уста на уста приказката, че Славия ще стане отново шампион, когато почине следващият владетел на България. По ирония на съдбата броени дни след бялата титла, лелеяна цели 53 години, за първи път след изгнание в чужбина триумфално се завръща Симеон II. Жив и здрав.

 

„По-добре втори с Левски, отколкото първи със Славия”, пък процежда през зъби звездата на сините по онова време Мариян Христов, който точно преди шампионския сезон на белите извървява пътя от „Овча купел” до „Герена”. Преминаването на сина на баскетболната легенда Георги Христов-Сапуна в Левски срещу 250 000 долара е най-скъпият вътрешен трансфер в българския футбол за времето си. Треньорът на Славия Стоян Коцев е човекът с огромна заслуга за израстването на русолявия гигант. През лятото на 1995 г. той подава ръка на някогашния юноша на Левски, отпращан отвсякъде с думите да ходи да играе баскетбол при баща си. Кано го докарва почти насила от родния му Ботевград и дори го премира с лични пари при първите му добри изяви с бялата фланелка. И без Мариян обаче на „Овча купел” съмва, защото Кано, на когото след време благодарните слависти поставят паметна плоча на клубния стадион, сполучливо инвестира парите на Маджо в печеливш футболен проект. За начало селектира тим от играчи, които вече са били шампиони с други клубове като Стефан Колев, известен като Доктор Менгеле, Антон Димитров-Пирожката, Кирил Качаманов, Кирил Метков, а на вратата залага на Здравко Здравков-Фози. Изграден е здрав защитен вал, като неизменната желязна четворка отзад Владо Иванов, Ацаров, Колев и Качаманов е допълвана от опорния халф Мариус Уруков, който всъщност си е чист бранител. В резултат Славия допуска едва 14 гола за цял сезон.

 

Белите започват своя поход към върха от десетото място, което заемат след третия кръг – в самото начало натрупват 2 загуби и са на цели 6 точки от изненадващия лидер Нефтохимик. След деветия кръг вече са трети, но само на точка от бургазлии и Левски, а в десетия за първи път от 54 месеца излизат начело в подреждането, но се задържат там само ден, защото сините ги изпреварват. Тимът от „Овча купел” общо 4 пъти през сезона оглавява таблицата, но след първия дял едва ли някой оценява като реалистични шансовете му за титла – зимува трети на цели 5 точки от Левски и на две от Нефтохимик. В добавка плеймейкърът Владко Шаламанов, който вкарва 9 гола през есента, поема към турския Алтай.

 

„Тогава бате Кано направи мащабна селекция – спомня си капитанът Стефан Колев. – Освободи няколко човека, а взе сърбина Ристич, Диян Ангелов, Митко Тотев, който през есента с екипа на Раковски ни вкара гол, Цецо Дерменджиев. Но на полусезона никой от нас не е мислил за титла, после се получиха нещата”. През пролетта започва гонитбата с Левски, както и атаките от страна на синия президент Томас Лафчис, че белите печелят срещите си с извънфутболни средства. Когато в навечерието на предпоследния кръг битката изглежда окончателно загубена за отбора от „Герена”, Лафчис повежда от Руски паметник към стадиона в „Овча купел”, където Левски играе с Локо Сф, сини фенове на мирно шествие в знак на протест срещу корупцията и насилието във футбола ни. Поражението от червено-черните с 0:1 прави белите недостижими на върха. „Легендите за футболисти, возени от сикаджии в багажници, за да спечели Славия титлата бяха пълни глупости – категоричен е Колев, който става шампион с трети пореден клуб след титлите му с Левски и ЦСКА. – Започнаха да ги измислят като видяха, че се намесваме в борбата за първото място, до полусезона всичко бе мирно и тихо. Опитаха се да омаловажат успехите ни“.
Пролетните победи съвпадат с развихрянето на Наско Сираков, който се разписва в 8 последователни срещи на белите, включително и за стратегическото 1:1 с Левски. 14 минути преди края той е точен с глава, след като Христо Йовов е извел съперника напред в резултата. В крайна сметка синята легенда вкарва цели 15 попадения през втория полусезон и дълголетните мечти стават реалност. Веруюто на Коцев е здрава защита, среден ръст на отбора над 180 см и тежък нападател, тип таран. Намира го чак преди деветия кръг и той идва от пловдивския Ботев, където не отбелязва нито един гол от началото на сезона. „Как ще го взимаме тоя, бе, ще отрови съблекалнята”, казва на Кано изпълнителният директор Любомир Василев, един от доверените хора на Маджо. Кано обаче отива при Маджо и смело отстоява виждането си: „Ти искаш ли Славия да стане шампион? Тогава трябва да вземем Сираков”.

Очаквайте: Как Гочето прави кълбета на пистата на „Армията“ след победа над Нефтохимик на Херо

Вашият коментар