2015-10-11 15:48:00
Дали е добро или лошо управлението на българския футбол точно днес не е основната тема. Общо взето всички страни са се изказали по един или друг начин и над 90% от мненията са в една посока. Няма и спор добър или лош е националният отбор. Отговорът е ясен.
По-слаб не е бил никога и трябва да си безумно наивен (а защо не и нагъл), ако твърдиш нещо по-различно. Всичко това обаче са незначителни подробности пред Факта на фактите.
А той е, че след два дни ни предстои поредният "Мач на годината". Съвсем доскоро това бяха двубои я с Германия, я с Франция, минахме и през такива с Дания и Чехия, за да я докараме до… Азербайджан. При това не за челно класиране, а за това да избегнем по-голямото от двете унижения.
Паднем ли, а това е напълно възможно, оставаме пети, предпоследни. Не загубим ли пък, някой вещ анализатор може и да определи четвъртото място като "задържане" на позициите, след като и в миналата кампания бяхме пак на същото. Положението в световната ранглиста пък отдавна е престанало да бъде тъжно и от сърце му се забавляваме.
Виновни разбира се няма. Или поне одушевени такива. И след трагедията срещу Хърватия, клетниците на Петев, че и самият той, извадиха какви ли не причини, коя от коя по-приказно невероятни. Единият нямал психика, другият пък нямал самочувствие. Трети няма обяснение, сякаш топката не се удря в краката му като в крак на маса. Има и такива, които се лекуват. И такива, за които е по-важно да докопат пак кокала, избори идват. Народът ни е странен, може пък и да ги избере.
Важното е, че "Ще анализираме" и че "Ще си направим изводите". А, и че "Това е пътят". Пътища има много обаче. Едните са към върха, другите към дъното. Да, уважаеми фенове, дъното още е далече, но е много по-близо отколкото си мислите.