2013-01-14 09:37:00
СРС-та, палки и печал – през 1971 г. футболът става политика
През 1971 г. А група сякаш е глава от шпионски роман, в който контраразузнавачи подслушват треньори, докато България е в траур заради две от най-обичните си футболни чеда – Гунди и Котков. Най-драматичните събития през сезона се случват броени дни след края му. На 28 юни 1971 г. сини и червени излизат в поредния си спор за футболно надмощие – двубоят в последния 30-и кръг е фактически финал на първенството, но не съвсем, защото всеки друг изход, освен титла за ЦСКА, граничи с фантастиката. Армейците влизат в дербито с 2 точки повече и с цели 18 попадения по-добра голова разлика. Това означава, че сините трябва да гонят победа с резултати от рода на 9:0 или 10:1. Червените изиграват срещата рутинно и без рискове, а вечните им съперници могат да се чувстват морални шампиони, след като стигат до минималното 1:0.
Сблъсъкът обаче не е лишен от типичните за него страсти, нажежени до червено. В един момент Георги Аспарухов се освобождава от пазача си Пламен Янков и е подкосен отзад. Нервите на Гунди са опънати до скъсване, защото наскоро се е завърнал след лечение на поредната си контузия и отвръща с грубост без топка. Двамата моментално са изгонени. Смутен от проявената невъздържаност, синият централен нападател бърза да се мушне в тунела на стадиона, а на другия ден е наказан от Дисциплинарната комисия за три срещи. Той обаче никога няма да изтърпи санкцията си, защото земният му път свършва на 30 юни в 11 часа на 52 километра от София. Заедно с Никола Котков тръгват за Враца за празненствата по повод 50-годишнината на местния футбол, но край Витиня шофираната от Гунди „Алфа Ромео” се забива в камион и двамата изгарят като факли.
Погребението на двамата събира около 150 000 в центъра на София, а демонстрацията на всенародна печал не на шега уплашва партийните ръководители. Властта не е подготвена за такова многолюдно събитие, а милицията прави поредица от гафове, които довеждат до ексцесии и хулигански прояви. Стълпотворението на столичните гробища изпотъпква гробове и чупи надгробни плочи. По ирония на съдбата в същото време загиват и трима съветски космонавти и съпричастието, което демонстрираме към трагедията в СССР по казионна държавно-партийна линия е капчица в морето на емоциите, породени от неподправената народна скръб по любимците от футболния терен.
Ловът на вещици започва – футболът се оказва не само игра на голове, а и инструмент за разчистване на политически сметки. Разсекретяването на архивите на ЦК на БКП, станало едва наскоро, разкрива потресаващи подробности. Партията си вкарва автоголове, докато посочва с пръст главния виновник. Това е вътрешният министър Ангел Солаков, същият високопоставен фен на Левски, който се измъква на косъм от линч в Стара Загора година по-рано. “Тогава му казах, че не е трябвало да бият спортистите, а него е трябвало да бият. Спортистите не са виновни” – стенограма от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП запечатва тези думи на бившия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, който визира скандалния мач Берое – Левски.
На „аутодафето” на Солаков и първия залп дава една от най-мракобесните фигури в близката ни история Мирчо Спасов, отговорен за лагерите край Ловеч и Скравена. Той разкрива факти за скандално подслушване на треньора на ЦСКА по онова време Манол Манолов-Симолията, възложено от МВР шефа на контраразузнаването. След това по лична заповед на Солаков всички документи от следенето са унищожени. На сбирката на няколко пъти се задава въпросът дали треньорът е враг, но отговорът е, че дори е член на БКП и верен другар. “Това означава, че той (б.р. – Солаков) може да подслушва всеки от нас!”, възкликва Живков.
Тирадата на Първия продължава в друга посока: „Това което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти… Някои твърдят, че такова погребение в България не е имало – 150 хиляди не са участвали в шествието при кончината на Георги Димитров… Такова поклонение не е имало, оттам се е разгърнала манифестация”. Обвиненията продължават: „Другарю Солаков, защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига“. Когато Живков кихне, от грип се разболяват всички надолу по веригата. Милиционери стръвно късат некролозите на Гунди и Котков по софийските улици, а онези които ги лепят, са прибирани в районните управления. Сред арестуваните е дори тъстът на Аспарухов, главният архитект на столицата Борис Марков.
Главата на Солаков пада, но не и преди да чуе и други обвинения – че уговаря мачове, упражнява влиянието си за привличането футболисти в Левски и използва секретни парични фондове на разузнаването, за да плаща по-високи възнаграждения на сините играчи. „Назначаваха се спортисти на щата. В партийната организация на гръцкия (основен разузнавателен) отдел се поставя въпросът защо отделът се състои от 8 души в Центъра и 7 зад граница, докато на щата на МВР има над 300-400 души спортисти”, разкрива шефът на разведката Димитър Кьосев.
Повдига се и въпросът за едно ново явление във футбола ни, което тревожи комунистите – агитките. Ключов фактор на репресивния апарат на ДС – Григор Шопов, обвинява Солаков, че Левски и ЦСКА, с подкрепата на двете министерства, са си организирали хулигански групи, които да ги подкрепят на мачовете. “Видях, видях. Издигат националния флаг и те освиркват”, включва се и Тодор Живков. “Тогава наредих дори с палки да ги разгонят. Палки!”, отвръща Солаков.
Малка плоча с „Балада за Гунди и Котков” се разпространява нелегално от ръка на ръка и феновете скришом ронят сълзи, слушайки я. Тя започва така:
Юни месец беше седумдесет първа,
кога загинаа две големи звезди.
Славната деветка – Георги Аспарухов,
Гунди го викаа навиячите.
И Никола Котков, плавата петорка,
славни футбалери на Левски-Спартак.
Защо е на македонски език? „Патриотите” от БКП искат да изтрият спомена за двамата непартийни кумири, за да „не разсърдят съветските другари”, но те са възпяти от съседна Югославия. Зад граница авторът на баладата Наско Джорлев от Струмица пък е обявен за „бугарин” и също е преследван.
Палки, СРС-та и печал. През 1971 г. футболът остава на заден план…
Очаквайте: Как А група расте до 18 тима, а Катила показва на цяла Варна как се уговаря мач между Черно море и Спартак
––
––
––
* Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!