Кой има място в Левски

На Левски сякаш остана да се стовари само още една футболна горест, след като шансът за Европа вече е едва 30-ина процента. Става въпрос клубът – началници, футболисти, привърженици – да се лиши от усещането за гранд. Както се случи напоследък с Ливърпул. Това означава да имаш малки мечти, да свикнеш с пораженията и местата под челото, да страдаш по-малко от провали, да наричаш една купа спасяване на сезона. И да гледаш предимно към историята, защото ни настоящето, ни бъдещето ги имаш – не ти носят радост. Накратко – да си спокоен и когато не си най-големият.

 

На 31 юли стават 3 години без купа, а до завършека на следващия сезон ще наближат 4. Всеки колос преживява подобни катаклизми, но над 3 ялови сезона е прекалено. Особено щом надеждата за бъдещето засега е предимно на думи и закани.

А десетки и стотици “сини ръководители” десетилетия наред се кълняха: “Всяко второ място е провал.” Днес третото място е мечта на мечтите.

 

Колко страдаха и ругаха “сините” сърца за бронза преди 2 години. Днес сякаш надделява безразличието. Онова безстрастие, което душата понякога налага в тежки периоди, за да се спаси от непоносима болка.

 

А това е най-успелият български клуб на ХХI век, сочат фактите и цифрите. Левски иззе ролята на №1 от диктатора на ХХ век ЦСКА. “Сините” са най-печелившият клуб и в 8-те години власт на Тодор Батков, колкото и феновете да обичат да винят адвоката. Вярно, ако станат шампиони, армейците ще изравнят баланса (по 3 титли, 2 купи и 3 суперкупи). Но за “Герена” ще остане предимството от 4 влизания в групи в Европа срещу 3.

А ето и актуалните цифри. В последните 8 мача Левски има 2 победи, 2 ремита и 4 загуби. Всъщност “триумф” с превъзходство се видя само при 4:1 над “Калиакра”. ЦСКА бе покорен, но не бе надигран. Това е балансът за месец и половина, броено от 0:1 с Миньор на 25 март. Левски стигна до серия от 3 двубоя без успех на “Г. Аспарухов”, където години наред нижеше само победи дори в Европа. А в петък на “Герена” срещу Берое няма да има и 500 човека.

 

 

Кой разруши Левски за няма и два месеца? Избуяват трупани с години фактори или гилотината пада от актуални антигерои?

Търсенето на вина е фетиш за националния характер. Най-лесно е да обявим 12 май и за ден под наслов “Да изчистим Левски от боклуците”. Специално при “сините” публиката е свръхпретенциозна, а началствата – свръхчестолюбиви. И ставааа… Обвиняемите се докачат, обвинителите се цупят, хаосът расте. Вместо простичкото: “Всички сме виновни.” Дори публиката, защото ако така лесно обръщаме гръб на своята любов, по света любов няма да има. Тя обаче няма кого да обича, на кого да вярва. За това само победи не стигат, но когато и тях ги няма, става страшно. Така не бива. Това означава, че в Левски няма достатъчно личности.

 

Да, Тодор Батков е личност, Георги Иванов – също, Иво Тонев е характер и половина, Константин Баждеков стана институция в административно-финансовата дейност. Но в Левски (почти) всеки трябва да е личност.

 

Няма обяснение фактът, че се изредиха толкова “сиви” треньори. Нито, че се налага директорът да поема функциите. Нито, че общо 5 пъти за година Левски не успява да се договори с двете доказани величини за “сините” – Димитър Димитров и Станимир Стоилов.

 

И тук грехът не е на Гонзо или Тонев. А на отсъствието на споен и градивен колектив от личности, прокарващи решения. И че все някакви персонални или странични интереси се месят.

Голямата мъка на Гонзо се оказа, че не си намери “футболна половинка”. Било за директор, било за треньор. Когато няма достатъчно личности, пати личността. Трябва ли да споменаваме как работеха дуетите Андрей Желязков-Георги Василев и Наско Сираков-Станимир Стоилов?

 

А сега Левски пак не откри вдъхновяващ треньор, ни Тонев (засега) вдъхновява, ни Дончо Донев. След месец Илиан Илиев половината агитка ще го гледа скептично, останалите – с надеждичка. Но не с вяра. На Левски липсват най-много не купите, а футболисти и началници, на които хората да вярват. Личности. Не една или две. Трябват много хора от тези, дето като влязат, “пълнят стаята”. А те си отиват огорчени. Или не идват.

Само че щеше ли Мъри да стане треньор, без Наско да го отгледа за ролята още от играч? И щеше ли Сираков да стане толкова печеливш директор без Стоилов? Гонзо нямаше кой да го отгледа.

А има ли кой да отгледа новите герои?

 

 

Грандът си личи и по отношението към доказаните величини. А 3 мача преди края на сезона за Христо Йовов не се знае дали ще продължи да играе, какъв пост ще му предложат евентуално. Друг въпрос е, че колосите често държат големите дори само за да “пълнят съблекалнята” – примери безброй. Бижутера е голмайстор №19 в историята на “А” група, бивш капитан и има потенциал като ум и характер и за директор, и за треньор. Но не го отглеждат. Дори не се знае бъдещето му. Така Мъри нямаше да стане Мъри. И нямаше Стоилов после на свой ред да отглежда и гордо да повтаря: “Успяхме, защото имах умни и амбициозни футболисти.” А сега е видно от години – Левски просто няма 11, достойни за титуляри. Няма юмрук от личности на терена. Дори диви и със скромен интелект като Гара Дембеле и Юсеф Рабех да се окажат. Те са луди и защото са талантливи и победоносни. А кой ви изпъква сега? Кой се откроява? Кой е този мъжкар и пич, пред когото цесекарите да побледнеят още докато излизат на терена като навремето? Е, затова напоследък балансът във вечното дерби е равен. Личности са Христо Йовов и Иван Цветков, но надхвърлиха 30-те. Затова Бижутера игра деветка с ЦСКА – защото от него може да ги е страх. Няма от кого друг. Именно поради вакуума откъм наложени в клубната йерархия пичове се наложи 20-годишен вратар да става капитан. Уважения към класата на Пламен Илиев, но и той си знае, че му е рано.

Е, личат готини играчи като перфектния Нуно Пинто, константата Дъстли Мюлдер, чешита Кристовао Рамос. Но изглеждат прекалено културни и професионални за “лавина”. Сиреч – наемници. А уж обречените за лидери Дарко Тасевски и Владимир Гаджев (защо неи Сержиньо Грийн) година след година играеха все по-зле и си отиват.

 

Толкова ли е обезцветен родният футбол – а и световният – та не се намират хора? Може би. Геноцидът срещу школите секна притока на таланти. А за десетина хиляди евро заплата трудно ще привлечеш читав легионер. Обаче обстоятелствата не събарят големия. Левски няма право да е като другите. И да изостава толкова от другите. И да се налага десетки пъти да слушаме “Не заслужават да носят фланелката…”, “Много хора ще си отидат…”

Лесно се говори кой няма място в управата или отбора. Трудно и вече решаващо е да се каже кой има място в Левски. Грешки нататък може да лишат клуба от духа на гранд.

 

На "Герена" пробваха 67 играчи за 3 години

 

Висша оценка за отбор е да бъде наречен диктатор. От “Реал” (Мадрид) на Алфредо Ди Стефано до “Барселона” на Лионел Меси.

За подобни генерации, символ на добрата работа, е особено характерно едно. Фенът и докато диво прасе го гони, може да изреди титулярите. Без значение дали е “Левски” на Станимир Стоилов или ЦСКА на Аспарух Никодимов. И подобни поколения имат гиганти за лидери. Без значение Раул ли е или Христо Стоичков, Божидар Искренов или Георги Димитров. Апропо, имат си и треньори.

А в “Левски” за 3 години се изредиха 8 треньори, като се броят двама по за 1 мач, иде девети. В добавка Георги Иванов води тима 3 пъти, а Антони Здравков (формално) и Ясен Петров – по два. За констатацията, че тимът няма лидери пък не си струва да се хаби клавиатурата.

И още – за “Левски” в последните 3 години играха общо 67 футболисти. На всеки полусезон, буквално на всеки 6 месеца, се правеше нов титулярен отбор наполовина. Сега ще се прави нов титулярен отбор на 2/3 или 3/4.

Естествено, липсата на купи провокира раздели и трансфери. Но и обратното влияе.

През настоящия сезон играха 30 човека, като шестима бяха натирени още през зимата. А около половината от останалите 24 ще си ходят до месец. От 30-те, записали мачове от юли насам, 13 са новаци, като се броят и юношите.

Миналия сезон на терена излязоха 35 души, а 14 бяха новодошли. От тези 35 само 17 записаха мач и сега. А през сезон 2009/2010 г. играха 39 футболисти, като 21 от тях не облякоха синята фланелка през следващия.

Хаос, граничещ с разруха.

От използваните по-миналия сезон имат някакъв шанс да останат през лятото само Стефан Станчев, Йордан Милиев и Христо Йовов. Но е реална раздяла и с тримата. Тази ротация става за 3 години.

През сезона “Левски” не падна само от 7-ия, 9-ия, 11-ия и т. н. до 16-ия в “А” група. И в хаоса и мъката почна да забравя, че целта всъщност не е титлата, а да бъде диктатор.

 

Ростислав Русев/в. Труд