2020-04-13 12:08:00
Виктор Гецов/Тема Спорт
Крайният бранител на Берое Крум Стоянов (28 г.) даде интервю за "Тема Спорт", в което разказа интересни детайли около кариерата си. Той говори подробно и за ситуацията в Беларус, където имаше договор с Динамо Минск през пролетта на 2018-а, макар и да не записа официално участие. Именно тамошното е едно от малкото първенства, които все още се играят. Стоянов беше привлечен под Аязмото в началото на тази година от Димитър Димитров-Херо, който му беше треньор и в Черноморец Бс.
– Круме, как се справяш с настоящата ситуация, по какъв начин поддържаш форма?
– Ситуацията е доста обтегната за цяла България. Направо е пагубна за народа, защото има много хора, които работят за скромни заплати и когато не ги получат, става изключително тежко за тях. Правя упражнения вкъщи, старая се да спазвам програмата си и да поддържам тонус и добра кондиция.
– Одобряваш ли предложените мерки – да се стартират мачовете 3 седмици след падането на извънредното положение и да се играе на празни трибуни?
– Нека да видим кога ще падне извънредното положение. Виждаме какво става – постоянно излизат нови и нови изисквания и мерки. Нека правителството да вземе окончателно решение и тогава ще го мислим. С две-три седмици тренировки можем да влезем горе-долу във форма и после вече да започнат мачовете.
– От БФС настояват сезонът да завърши изцяло. Това обаче означава да изиграете доста срещи в сгъстен цикъл, и то точно през лятото…
– Жегата наистина ще е фактор. Тук температурите може и 40 градуса да стигнат. Аз съм играл в Пловдив и там особено може да е страшно горещо през лятото. Но така или иначе условията ще са еднакви за всички отбори. Най-правилното решение е сезонът да продължи и да се излъчи шампион, както и носител на купата. Но преди всичко трябва да мислим за здравето.
– Доколко тази пауза се отразява физически на играчите? Изцяло ли се загуби зимната подготовка вече?
– Има спад във формата, още повече че над 20 дни нямаме игрова практика. Индивидуално можеш да тренираш интензивно, но не е същото, както когато се готвиш с отбора. Аз лично водя занимания по около два часа. Иначе си стоя вкъщи с жена ми и детето, гледам на тях да им обръщам внимание. Играем си по цял ден с дъщеричката ми. Преди нямах възможност да прекарвам толкова време с тях, така че всяко лошо нещо си има и добрите страни. Събрал съм се с цялото ми семейство в родния Сливен, което е най-хубавото.
– Сигурно не е било трудно да избереш Берое, след като Димитър Димитров-Херо стана треньор?
– Още в края на есенния дял имах няколко варианта, които обмислях. Но пък от доста време симпатизирам на Берое и след привличането на г-н Димитров вече окончателно натежаха везните. Аз съм работил три години и половина с него, той ми даде старт в професионалната кариера и това беше решително. Знам как се работи и какво се практикува при него, което помага. Смятам, че той е един от най-добрите български специалисти.
– Стартирахте пролетта с 3 победи и загуба от ЦСКА, при която не бяхте надиграни. Какви са ти впечатленията от играта и обстановката в Берое?
– Наистина направихме доста добър старт на пролетта. С оглед на показаното не заслужавахме да загубим и на Армията, но ни излъгаха от един фаул и оттам вече мачът можеше да тръгне във всякаква посока. Те ни вкараха още веднъж, което беше решителното. Но с оглед на това, че имаме близо 10 нови човека в отбора, смятам, че работим доста добре и показахме хубави игри. С извънредното положение малко се объркаха нещата, иначе вече щяхме да сме се сработили още по-добре. Надявам се след паузата Берое да заеме мястото, което заслужава. Целта е да сме в шестицата, а през следващия сезон ще гоним по-високо място.
Имаме потенциала и амбициите и защо да не се качим осезаемо по-напред…
– През пролетта на 2018-а беше част от Динамо Минск, а в момента Беларус е една от малкото страни, където се играе футбол. Изненадва ли те това?
– Изобщо не ме изненадва, защото в Беларус още е комунизъм. Не мисля, че ще го спрат, а и те имат полза от това, защото си правят реклама. Шампионатът не беше много развит, но пък сега го дават по цял свят. Футболът там не е много атрактивен, но първенството е доста интересно.
– Как беше животът в Беларус? За Лукашенко се говори, че е като диктатор…
– Абсолютно, точно така е. Лукашенко си е като диктатор. Минск си е като европейски град, но това е изключение. Навсякъде другаде ми е трудно да опиша какво беше. За мен беше изключително труден период, защото точно тогава се роди дъщеря ми. От там обаче не ми позволиха да се прибера в България и няколко месеца не я бях виждал. Друг проблем е, че с моята приятелка нямахме брак и съответно тя не можеше да остане за постоянно при мен. Трябваше да се вадят визи, обаче те пък позволяваха да дойде само за месец, и ей такива работи.
В Беларус ми бяха едни от най-трудните моменти, нямах търпение да се върна в България. След като това стана, избрах Етър и Краси Балъков, защото знам как работи и смятам, че е сред най-добрите у нас. Благодарен съм му, че ми помогна в онзи момент, и изобщо благодаря много на Етър за всичко, което направиха за мен. Предполагам, че им се отблагодарих по най-добрия начин с изявите си. А и стигнах до националния отбор (б.р. – беше повикан за евроквалификациите с Чехия и Косово през юни 2019 г.).
– А защо напусна Етър?
– Имах нужда от смяна на обстановката. В един момент футболистите стигат до лимита си. Изключително благодарен съм на всички в Етър. Имах много хубави моменти там. Позволиха ми да покажа своя потенциал.
– Имал ли си оферти от ЦСКА или Левски?
– Имаше един момент, преди да премина в Ботев Пловдив (б.р. – лятото на 2016-а), когато ЦСКА ме искаше. Тогава обаче в отбора беше Антон Недялков и бях наясно, че ако отида, трудно ще се преборя с него. Той е сред най-добрите футболисти в България, имаше доста опит, беше сработен с част от момчетата в отбора и отказах. Пък и бях дал дума на Ботев.
– Ти беше част и от Локо Пловдив (2015/16)…
– Да, в интерес на истината имам много хубави спомени и от двата клуба. За мен е чест, че съм играл за Ботев и Локо.
И на двете места ми дадоха много във футбола.
– Как гледаш като цяло на ситуацията в българското първенство? Може ли да се промени скоро статуквото?
– Фактите са такива, че Лудогорец е сред топотборите на Балканите. Нивото им е доста високо и ЦСКА и Левски трябва доста да работят, за да ги стигнат. Лудогорец е по-комплектуваният отбор, с по-класните играчи. Аз се надявам извънредното положение да се окаже от полза на българския футбол и да доведе до налагането на повече местни момчета. Има доста чужденци, които само заемат мястото на нашите играчи. Колкото повече българи са в елитните отбори, толкова по-добре. И в ЦСКА, и в Левски има много чужденци, но не съм съвсем убеден, че те определят класата на отборите. Това се вижда в евротурнирите – Лудогорец стига до групите на Лига Европа, даже излиза от там, а другите ни отбори отпадат максимум в 3-я квалификационен кръг. Аз си спомням в Ботев, че бяхме почти само български момчета и имахме страхотен колектив. Не случайно пробихме до 3-я кръг на Лига Европа, а Бейтар Йерусалим направо ги сгазихме (4:0 в Бургас), нищо че техният бюджет беше 30 милиона, а нашият около два-три милиона. Отпаднахме от Маритимо, но показахме, че и с български момчета можеш да постигнеш нещо значимо.