2012-09-25 16:03:00
Гъргоров намери своята съблекалня и върна усмивката и насладата си от играта
Какъв е този? Заради него всеки ден трябва да косиме тревата на игрището», така е посрещнал наставникът на Байерн Мюнхен Златко Чайковски бъдещата звезда на тима Герд Мюлер на първата му тренировка… Със сигурност след това сърбинът много се е срамувал от думите си… Би трябвало да се срамуват и онези, които някога са подхождали с недоверие и към един друг «късак» – Емил Гъргоров. Юношата на Локо София, който стана три пъти шампион на България с ЦСКА и един път с Лудогорец.
За футболните му умения едва ли има смисъл да говорим. Той е от онези футболисти, които имат периоди на незаслужено оплюване, но винаги те карат да се наслаждаваш на играта. И е така, защото самият той се забавлява на терена, а всичко, което прави, го прави с любов.
Той не обича тактическото надиграване и окопаването в собствената половина. Той не робува на мисълта за «задължителните точки». Той няма да се хвърли безумно в краката на противник и никога няма да си позволи да изполва «мръсни» номерца. Често това му поведение му е носило глоби в съда на общественото мнение, но за него продължаваше да бъде водеща романтиката в играта.
Именно този романтик е липсващата брънка в много български отбори. Преди той да влезе в някоя съблекалня, тя е просто една стая, където влизат и излизат едни хора с еднакви екипи. Неговата поява сякаш действа като наркотик. Заразната му усмивка залива всички, а постепенно съблекалнята се превръща в колектив.
Беше лятото на 2002-ра. Бадема се появи в селекцията на Стойчо Младенов. В ЦСКА бяха събрани едни от най-добрите футболисти у нас, но той донесе и тръпката. И го направи с лекота, без напрежение. То му идва отвътре.
Покрай него дори Гай стана футболист. Преди това Ибрахима бе един сенегалски дългуч, на който мнозина се смееха за некоординираните действия. Гъргоров го взе под крилото си. Подаде му ръка. Приобщи го към останалите. Бе нужна само седмица и защитникът с развален български посрещаше Светльо Петров: «Къде си бе, добрицки селянин».
Щастлив бе и Макдоналд Мукаси. Бързоногият южноафриканец, който доскоро ядеше шамари в съблекалнята на Локо София, намери един истински приятел, а двамата с Бадема можеха да покорят дансинга на всяко столично заведение. Да, Гъргоров не пуши, алкохол почти не близва, но обича танците със страстта на бразилец. Но не самба. Той обожава родните фолк-ритми. И не се срамува. Напротив. Ако отиде някъде да купонясва и до 30 минути не се е качил я на масата, я на бара, значи има проблем.
Проблемът за Бадема дойде през 2004-та. Тогава начело на армейците застана Ферарио Спасов и забрани чалгата в съблекалнята. «Ако искате музика, ще слушате Пърпъл», разпореди той. Гъргоров бе като ударен от мокър парцал. Скоро обаче намери изход и от тази ситуация. Уредбата в съблекалнята мълчеше, но пееше той. А неизменен другар му бе Стойко Сакалиев. Двамата бяха кошмарът за останалите. В добрия смисъл на думата. Именно те свиха ключовете от служебнта кола на Гай и я «откраднаха», карайки я на паркинга на близката бензиностанция. Именно те спукаха от бъзик Стоян Колев, след като му бяха направили «скрита камера». Именно Бадема играеше «отцепката», докато Сакалиев мажеше на някой гащетата със загряващия крем «Бен Гей».
И ЦСКА вървеше. А Бадема бе обичан от всички. Дори от шефовете. И точно това му навлече най-големите неприятности. Именно слабостта на Стефан Орманджиев към халфа, роди параноичните съмнения, че Гъргоров е «продал» титлата. Генерала обяви негласна война на футболиста. В пресата се появиха информации за заплатата, която той получава, а на няколко пъти бе подхвърляно, че Гъргоров не идвал на тренировки, защото се е успал след пиянски запой в компанията на платени гърли.
А тези публикации бяха толкова верни, колкото отговаря на истината, че Барак Обама е родом от Свищов. Добре, че поне приятелката на Бадема – Ина знаеше истината и не се върза на спекулациите. Тя приемаше всичко с усмивка, защото няма как Емил да е бил някъде, докато е спал в леглото до нея. И затова през 2008-ма двамата застанаха заедно пред олтара и тя каза съдбовното «Да». А на тържеството пя, разбира се Преслава.
Не е ясно дали в предбрачните споразумения е имало обаче условието той да се научи да кара кола. Едва ли. През годините нито тя се оплака, че й тежи да му бъде шофьор, нито той прояви афинитет към автомобилите.
За жалост интригите, които не помрачиха семейното им щастие, промениха отношението на феновете. Те повярваха. И това нанесе сериозен удар върху Гъргоров, който вече не бе същия. При нито един от следващите си престои на «Армията». Недоверието на хората му тежеше и той не бе щастлив, а това влияеше на играта му. Затова и престоите бяха мимолетни. Като онова в Страсбург. В североизточния френски град Бадема попадна в обстановка, която не е «неговата». Нямаше усмивки, нямаше песни, нямаше приятели, а само един бурсук насреща в лицето на Жан Пиер Папен, който тогава правеше несполучливия си треньорски опит. Бивия голаджия не искаше импровизация и финес от подопечните си. А това тежеше на Бадема, който скоро показа на наставника си, че не е щастлив и не иска да си седи кротко, само и само, за да получава заплатата си. Той стана жертва на една неособено оправдана арогантност. И си тръгна, за да запази у себе си онзи чар, който го определя като представител на “футболната интелигенция”.
Мнозина решиха, че Гъргоров е свършил за футбола.
Той обаче опроверга скептиците и критиците си. Намери своята съблекалня. Върна усмивката си и насладата от играта. Радват се и хората, които не вярват в задкулисни игри, а знаят, че Гъргоров винаги ще си бъде Бадемчето…
Явор Пиргов/direktiva.net
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на Лудогорец във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––