2014-09-02 14:16:00
Лудогорец успя да влезе в групите на Шампионската лига от третия опит. Първата година не знаеше какво го чака, втората не беше готов, третата… като че ли същото, въпреки че изглеждаше, че ще му е най-лесно. Всичко обаче е добре, когато свършва добре и поне в първите дни след триумфа, никой няма право да съди победителите.
Повече от сигурно е, че немалко от феновете на отбора бяха загнездили в себе си зрънцето на съмнението след първия мач със Стяуа, когато Лудогорец се измъкна с минимална загуба и след наистина неубедителна игра. Шампионите обаче се възползваха от редица събития, случили се едновременно на точното място в точния момент и успяха да осъществят мечтата на собственика и играчите си.
Надменен и в същото време поотслабен кадрово съперник. Странен съдия, който колкото и грехове да има към "орлите", без никакво съмнение има своето място в триумфа им. Чудесен избор за смяна в лицето на Вандерсон, добър вратар, който спаси две, но много важни положения (избиването в гредата и фаула за червения картон) и разбира се "хванат на кеф" полеви игач, който нямаше нищо против да покаже на вратаря си "как се пази". И ако това се случи веднъж, може би щяхме да го определим като случайност, но ситуацията е различна. Лудогорец просто извървя пътя дотук.
Направи го в абсурдна държава, на моменти абсурдно първенство, за абсурден срок. Умишлено не споменах Разград като сбъднал мечтата си с влизането Шампионската лига, тъй като е абсурдно дори това – някой там да си е мечтал нещо подобно.
Нещо любопитно – Лудогорец влезе в компанията на най-големите точно в сезона, в който даван често за положителен пример за развитие на футболен клуб като Манчестър Юнайтед отсъства от тази групичка.
Сега е времето на похвалите. Но е и време да се погледне трезво на случващите се събития. И без да си вътре в отбора, само от изказванията на ръководните фактори си личи притеснението им, че надграждането спрямо миналия сезон или е съвсем минимално или го няма. Освен качествата и добрата игра, Лудогорец използва и част от инерцията, натрупана от миналия сезон. Това не е минус, дори е задължително. Същото направи и Левски през 2006 г.
Дали обаче новите играчи ще вдигнат нивото? Ако Лудогорец беше отпаднал, никой нямаше да помни Вандерсон и прекрасния му гол, а по-скоро безумно изпълнената дузпа, която изпусна. Този гол му вдигна акциите, въпреки че очакванията към него бяха далеч по-големи. Както и да играе обаче, той няма как да вдигне рязко класата.
Ангуло е скъпа загадка, но краен защитник принципно не е синоним на разлика в спортно-техническо отношение между два отбора.
Анисе и Хамза… И двамата не са плод на задълбочен трансферен анализ, а взети в Разград, заради отворилата се възможност и лекото притеснение, че някой друг у нас може да ги привлече. Другите два трансфера са някакъв вид поглед към бъдещето, но и те са малко странни на фона на амбицията да се гради сериозна футболна академия.
Това, което обаче задължително трябва да признаем на ръководството, на спортно-техническия щаб, а и на играчите е, че всички заедно направиха нещо, което рядко се случва у нас – отбор, в който няма резерви и титуляри. Медии и фенове някак по навик определят този и онзи в Лудогорец като резерва, но истината е, че такива са единици. В днешния отбор това определение приляга основно на Мантула, Барт и Ернандес.
Друго положително е умението да се поправят грешките. А такива в Лудогорец има от ден първи. В началото бяха скандали с напуснали играчи, които никога не се превръщаха в христоматийни примери за конфликт между бивши работодател и служител, както в един ЦСКА например. После бяха тези, свързани с растежа – трансферните. Специално този сезон бяха оправени две много важни – първо бе върнат от ДЮШ Георги Дерменджиев. Все още е спорно какво ще направи като първи треньор, но работата му далеч от прожекторите даваше резултат в последните три години. Твърде вероятно е, проблемите на отбора, които видяхме до момента (в Хасково, в Надежда и Букурещ) да бъдат отстранени постепенно с решителни и категорични действия от негова страна.
Другата беше Луму. Този играч така и не разбрахме какви са точно качествата му. Шумът обаче беше основно при идването и заминаването. И един гол срещу ЦСКА – нещо което се обезценява с всяка изиграна между двата тима среща. Отстоянието от избухването на скандала с него до освобождаването му беше броени дни. Нещо, което по обясними причини не могат да си позволят повечето отбори у нас. Става дума както за липсата на медиен шум, така и за бързата реакция.
В четвъртък Лудогорец получи добри новини от Монако, където бе изтеглен жребият за груповата фаза. Каквото и да ви говорят – Реал Мадрид и Ливърпул са подарък от Господ за всеки дебютант, който няма какво да губи. А какво е Базел? Шанс за поправителен естествено. Преди година "орлите" не бяха готови за предизвикателството, но днес точките, по които отстъпват на швейцарците са далеч по-малко. А Лудогорец показа, че знае как да се възползва от подобни възможности. Справка – Динамо Загреб.
Kакво значи това? Двоен шанс за шампионите. Елитен футбол до нова година и реален шанс да играят отново в Европа напролет. Всъщност сбърках – имат още няколко шанса. Да станат първият български клуб с точка от този етап в турнира, първият с победа и първият с повече от един отбелязан гол.
И разбира се все по-повече сбъднати мечти.