Лудогорец и правилата

2016-04-24 15:48:00

Вече няколко път в BGfootball.com сме доказвали, защо правило като това за задължителното участие на младеж до 21 години в стартовите състави на мач от А група е лишено от всякаква логика. Най-елементарният аргумент е, че Уейн Рууни или Лионел Меси станаха звезди много преди да затворят второто си десетилетие и те не са станали такива благодарение на изнасилени правила.

В случая обаче има едно голямо "НО". И то е, че щом в крайна сметка го има правилото, то трябва да се спазва. Разбира се както всичко друго сътворено от гробокопача на българския футбол в последните десет години – БФС на Михайлов, Лечков, Костадионов и сие, и това изискване е половинчато и недомислено.

Дали забравиха или леко се разсеяха при изпипването на изискванията? И двете версии са възможни, когато става дума за титани на футболната организационна мисъл. Но добро или лошо, него го има. И е въпрос на чест и морал да се спазва.

Особено, когато претендираме да сме европейци. Намерението емблема на Лудогорец, към което рядко някой в Разград се придържа. Там станаха шампиони освен с най-много точки, но и с вариантите как да заобиколят правилата. То не бяха търкаляния и контузии, не бяха тактически трансформации… На мача с Левски на Герена снощи, Дерменджиев просто си смени младия играч без тарикатлъци. Без капка морал и притеснение.

И ако беше замълчал след двубоя – иди дойди. Но след казаното от него няма как да не се вземе отношение. По неговите думи излиза, че след пет години усилена работа по школата на Лудогорец, безброй "интересни" трансфери на невръстни играчи, основно от ЦСКА, привличане на доказали се майстори в работата с подрастващите и всичките тези финансови възможности, Лудогорец все още няма играч под 21 години, който да изкара цял мач в А група.

Това едва ли е точно така, но дори и да беше, е срамно да се признава. Увъртането значи пак си го има, дали по време на мача, дали след него.

Да не забравяме и втория отбор, чието съществуване може и да има смисъл за някого в Разград, но за всеки един от младите играчи, появили се с екипа му той е просто загуба на време. Затова и доста от тях се спасиха навреме.

Спрямо Венцислав Керчев пък е най-нечестно. Защото той на тази възраст става и си ляга с мисълта, че е досадна кръпка. И с някаква тиха благодарност, че все пак е в състава на шампионите. Да си го кажем честно – той е аут от първите 11 веднага след като навърши годините, аут е от първите 18 след още десетина мача. "Чудесен" старт на кариерата му, която няма бъдеще в клуб, който явно показва, че не го уважава. Същата е историята и с момчетата от Берое. Стивън Петков и Емин Ахмед със сигурност осъзнават същото. Колко "случайно" първият изпадна от състава на заралии точно, когато възрастта му "напредна". След няколко дни става на 21 и… (не) се знае.

Лудогорец имаше шанса да извлече много морални дивиденти, спазвайки правилата. По-голямата част от тях никога не са съвършени, а обективността през различните очи винаги е различна. Най-малкото защото най-богатият клуб у нас с най-балансираният и обигран състав просто няма нужда от хитрини. Лудогорец обаче пак показа, че няма никакво намерение да участва в развитието на българския футбол. Чието лице всъщност е в последните 2-3 сезона. Защото, и това сме казвали многоктратно, този клуб е зависим от успехите и само от успехите. Те носят пари от наградни фондове – единственият източник на свежи финанси за петкратния (засега) шампион. Трансферите все още не са такъв.

А успехи с млади играчи разбира се са възможни. Само че на някои други места, явно не и в Разград.

Вашият коментар