2011-03-28 10:34:00
Футболист от А група не може да играе в големите първенства, признава футболният мениджър
За Лъчезар Танев тайни във футбола никога не е имало. Нито като футболист, нито след това като мениджър. Неслучайно първият ни футболен импресарио е единственото неопетнено име на футболния преход. Донякъде го спаси и това, че рано-рано усети как в нашата джунгла всеки подлежи на изяждане. Затова от доста време е установен в Барселона. С Танев е винаги интересно да се говори. Просто е друго ниво, личи си, че когато другите са решавали кръстословици с отговорите под тях, той е чел книги. От дебелите. И сега благодарение на това, не му е трудно да говори за всичко. Просто се е научил кога се прави този изпреварващ ход, отличаващ успелите от гонещите успеха. Първи се захвана с мениджърството, първи заговори за реклама във футбола, сега първи иска неща, които утре може би ще са задължителни. Тъжното е, че тези, от които зависи съдбата на родния футбол, не обичат успелите. Може би защото винаги казват каквото мислят. Както в това интервю на Танев за "7 дни спорт".
– Господин Танев, вие сте в непрекъснат контакт с клубните президенти. Защо тези хора не могат да проумеят, че не инвестират ли в юношеските школи, няма как след време да имат футболисти за милиони евро? Нали тези деца трябва да ги научи някой да играят футбол, да има къде да се подготвят?
– За мен обяснението е, че повечето собственици на клубове влизат във футбола, за да си напазаруват известност. И преди това те са имали пари, но не са били по първите страници на вестниците, новините не са започвали с тях. Да, всеки е свободен да харчи собствените си пари както иска, но футболът е нещо друго. В него трябва да влезеш и със спортна, и с бизнес стратегия. ОК, търсиш бързия резултат. Наливаш пари в такава идея, постигаш някакъв успех и след това? Немислимо е да имаш бъдеще, ако поне една десета от клубния бюджет не е предвидена за детско-юношеската школа. Вместо това днес някои от водещите ни клубове директно говорят за закриване на школите си! Това е лудост. Не може децата да тренират по сгурии и площадки и да искаме утре да са конкурентоспособни в Европа. Какво е това лицензиране, какъв отбор от "А" група си, когато нямаш поне два терена за подрастващите? Аз съм водил доста българчета и в школата на Барселона, и в други отбори. Разликата е ужасяваща. Няма бързина на движението, на мисленето, няма динамика. Затова и няма да спра да тормозя Борислав Михайлов за едно нещо – да внесем отвън специалисти, които да работят с подрастващите. Моите хора, които следят юношеските групи, ми казват, че с децата се работи по методиката, с която се е действало още по наше време. Тава е скандално невежество. Предложил съм му на Боби да вземем чужденци, които да работят с националните отбори по нов модел. Така както е модерно в Европа. Имам готов испански екип, но той струва пари. Не е задължително обаче да са испанци, може немци, холандци. Важното е тези хора да работят по една система. И още нещо – всеки месец се организира семинар с тези хора в дадена област. Да идват треньорите от нея да се учат, да се развиват. Така БФС ще внесе ноу-хау, което за клубните треньори чрез тези семинари ще е безплатно.
– Добре, но когато клубните босове не искат да инвестират в юношите, това не може ли да стане под някаква форма държавна политика?
– Естествено, че може. Бойко Борисов е първият премиер толкова отворен към спорта. Виждате, че удари рамо и на ските, и на шахмата, чудо е за колко време се вдигна спортна зала. Едно игрище е 500 000 лева. Ние имаме във футбола президенти, които са изхарчили двеста пъти повече пари, но нямат зад гърба си половин площадка. На такива клубове държавата няма как, а и не трябва да помага. За какво му е държавата, да речем, на Кирил Домусчиев в Разград? Приятели сме, разпитва ме за разни неща. Сега си има и стратегия, няма да набляга на чужденци, ще разработи силна детско-юношеска школа и нещата ще тръгнат, защото къщата ще има основи. Смешно е с народна пара да се прави терен на ЦСКА, Левски или Литекс, където всеки месец харчат стотици хиляди левове за заплати. Но на по-малките клубове може да се подаде ръка. 20 игрища на година са 10 милиона лева. Това не са хич много пари за държавата, когато ще се гарантира спортът на младите. За пет години правим сто терена и готово. Повече не ни трябват. Това е напълно достатъчно за малка България, за да стъпи детско-юношеският футбол на сериозна основа. Но трябва някой да подготви нещата, да ги представи на Бойко Борисов. Проектът да е на БФС, да се одобри от спортното министерство, правителството да даде пари и да контролира изразходването им. Така се прави навсякъде. Ние няма какво да измислим, просто трябва да вземем ноу-хауто на успелите страни. Но за да погледне държавата добре на футбола, трябва да изчистим и имиджа му. И тук идва вече и ролята на вас, журналистите. Дайте малко позитивизъм, погледнете и с добро око на играта.
– Хубаво, ще го направим. Но къде да го видим доброто, когато завършва кръгът и президентите започват един-друг да се надплюват – този мач е уреден, онзи съдия е пробит и т.н. и т.н.
– Да, така е, те също носят огромна, да не кажа главната вина за състоянието на футбола. Обичайните заподозрени за ниското ниво са играчите и съдиите. За мен обаче, както казах, клубните началници и техните управи "помагат" наравно с всички за ниския рейтинг на футбола. Какво е това, играят Левски и ЦСКА, а шефове се хулят един друг, унижават съперника. Това те унижава теб като отбор, принизява успеха ти. Когато кажеш, че този, който си победил, също е бил добър състав, държал се е на ниво, показал е класа, и твоето удоволствие от победата е далеч по-голямо. Вместо това какво гледаме у нас? Да сте видели двама президенти да седнат да изгледат един мач заедно, да си стиснат след това ръцете? Не, само плюене, нападане. Клубните управници се правят на клоуни, говорят простотии по адрес на конкурентите си, за да се харесат на 150-200 лумпена в тяхната агитка, които да не ги освиркват след мач. Това ли ни е нивото? Слушам, че в клубовете имало мениджърски звена, не знам какви си директори. Ами те половината, да не кажа по-тежка цифра, не знаят какво е това мърчандайзинг. Не може клубове в "А" група да продават по 8-10 фенски фланелки на година. На президентите се гледа като на някакви каси за източване и дотам. Никой не си прави труда да вкара един лев, да доведе един рекламодател.
– Няма ли нещата да се урегулират дори финансово, ако въведем железни лицензионни права. Защо според вас БФС няма воля за такова нещо?
– Сигурен съм, че Борислав Михайлов не го е страх да остави този или онзи без лиценз. Всъщност такъв с малко условности са в състояние днес да вземат не повече от 5-6 отбора. Само те ли обаче да си играят помежду си? Ето това знаят малките, те разбират, че без тях първенството е невъзможно, и лежат на тази кълка.Рано или късно обаче трябва да почнем да спазваме законите. Не само футболните – всичките. Няма как държавата да я кара така, няма как всеки да живее по свои си закони. Аз самият се хващам, че като се върна от Испания, на втория, на третия ден вече паркирам там, където не трябва, минавам на бледорозово. Но така правят всички, трябва и ти да си в този поток, иначе потокът минава през теб. Ето този поток на беззаконието трябва да спрем.
– Не ви ли дразни това, че днес има много по-слаби футболисти, които са далеч по-презадоволени от тези от вашето време?
– Не бива да се сравняват така елементарно нещата. Да, навремето първенството ни беше по-интересно, но и ние бяхме по-различни хора. Нашето поколение е едно от последните издънки с възпитание от онзи строй. Ние бяхме дисциплинирани, уважавахме авторитетите, носехме в себе си някакви неща, поизчерпани днес като клубна лоялност, желание за самодоказване и т.н. Може би и затова всички успяхме да се реализираме, кой повече, кой по-малко. Докато днес ценностите са други. Не съм чул млад футболист да каже нещо хубаво за легенда на клуба, в който играе. Това означава, че тези момчета не знаят къде са попаднали, приоритетите им са други.
– Всъщност има ли въобще база, на която да се стъпи, когато седнем да сравняваме например поколението на Стоичков с това на Бербатов?
– База винаги ще се намери. Класата и преди сто години, и сега е класа. Вижте онзи отбор какъв беше. Ние тогава имахме футболист, който беше в Топ 10 на света – Стоичков. Още няколко като Костадинов, Балъков и Лечков, които се намираха в челните 150 състезатели. Разполагахме с футболисти от много добра европейска класа като Наско Сираков, Боби Михайлов, Трифон Иванов и още няколко. Имахме гръбнак от 14-15 футболисти. Това прави един отбор голям. Не звездата сама като такава е важна, а какво има около нея. Много хора в последните години разпъват на кръст Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Аз не съм съгласен. Дайте да видим те с какви хора играят на терена. Един ми дайте от европейска класа.Днес какво е. Имаме трима футболисти от такъв калибър – Николай Михайлов, Ивелин Попов и Манолев. Някой от другите може и да стане, но все още не е. Затова и отборът ни не е конкурентоспособен.
– Показателно ли е за нивото на "А" група, че топзвездата и от миналия шампионат – Ивелин Попов, премина в отбор, който по онова време бе девети в Турция?
– Мисля, че тук говорим за частен случай. Доколкото разбрах, желанието на самия Попов е било на всяка цена да премине в чуждестранен отбор. И просто Литекс е търсил начин да задоволи това желание. Ивелин беше пред трансфер в Еркулес. Хората го искаха много, треньорът го желаеше на сто процента. Испанците обаче взеха под наем Дренте от Реал, ангажираха се с цялата му заплата и нямаха финансовия ресурс за подобен трансфер, въпреки че Гриша Ганчев реагира много гъвкаво при преговорите по условията. Аз обаче не смятам, че Ивелин ще се задържи дълго време в Турция.
– Като гледате сега националния отбор, колко играчи от него могат да преминат в състав от топпървенствата на Европа?
– Може да ми е болно, но от тези от "А" група нито един няма как да се появи във Франция, Холандия, Германия, Испания, Италия или Англия. С много шанс, късмет и още нещо някой може да пробие да речем в 12-ия или 13-ия, но дотам. Първенството ни е на такова ниво, мачовете се играят на такава скорост, че няма как да заблудиш някой чужденец. Но пак се връщам към онова, което казах. Футболистите най-малко са виновни. Те не са имали базата, не са били в подходящата среда, за да станат сериозна класа. Ето този процес трябва да спрем. И изходът е в превръщането на детско-юношеския футбол в приоритет. Разберете, колкото и да си богат, не можеш да си вдигнеш къща, ако нямаш основи.
„7 дни спорт”
Заб. Заглавието е на Bgfootball.com