Майкъл Чорни обещал премия от по 150 хил. лева в Левски за победа над Галатасарай

2011-12-16 12:04:00

Майкъл Чорни обещал премия от по 150 хил. лева в Левски за победа над
Галатасарай

BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните
футболисти, подвизавали се на терена през последните години – Светослав
Бърканичков. Следващата отново е за периода му в Левски.

Никога няма да забравя епичните мачове на Левски с Галатасарай за
влизане в Шампионската лига през лятото на 2001 година. Тогава Майкъл Чорни
вече беше вече офицален собственик на "сините" и парите бяха
страхотни за българските стандарти. Станахме шампиони и заповедта на Чорни
беше ясна и категорична – "Влезте в Шампионската лига и ще ви
позлатя!". По принцип бизнесменът беше много запален по Левски и по
футбола. Идваше на почти всички мачове. Не пропускаше гостуване в чужбина.
Освен, че наливаше страшно много пари, Майкъл Чорни никога не се е месил в
работата на треньорите и на ръководителите на отбора. Той се интересуваше
единствено Левски да побеждава.

През 2001 година стартирахме успешно в
предварителните кръгове на Шампионската лига и отстранихме Железничар (Сараево)
и Бран (Берген). В решителния трети предварителен кръг ни се падна турския
гранд Галатасарай. Спомням си, че в Истанбул бяхме настанени в един огромен хотел. С много басейни, ресторанти, подземни гаражи – цяла чудесия.
Вечерта преди двубоя се разхождахме покрай Босфора. Феновете на Бешикташ, които много се мразят с тези на Галатасарай,
ни познаха и започнаха да ни аплодират. Обещаха, че ще викат за нас и против
враговете си.

В първия мач на 8 август загубихме нещастно с 2:1 на "Али
Сами Йен". На стадиона беше толкова шумно, че от рева на публиката почти
не се чувахме на терена. Турската публика може да побърка и най-опитните
футболисти и това не е тайна за никого. На нас обаче не ни пукаше особено, но в
първите минути си бяхме малко "гипсирани". Юмит Каран и Юмит Давала
ни вкараха два глупави гола, а Гонзо се разписа за нас. Тогава Станислав Генчев
изпусна невероятно положение за гол, което може би ни лиши от нещо по-голямо.
На 22 август ни предстоеше реванш.

Еуфорията в София беше невероятна. Билетите
за срещата бяха изкупени дни преди двубоя. Всички очакваха да отстраним турците
и да влезем в Шампионската лига. Преди мача в съблекалнята ни посети лично
Майкъл Чорни и обяви, че ще ни даде по 150 хил. лева, ако спечелим и влезем в
групите на Лигата. Това беше умопомрачителна премия за онези години. То и в
днешно време си е същото. Никога не съм виждал толкова пари накуп и сигурно
никога няма да видя. Дали защото премията беше рекордна, дали защото имаше
прекалено много напрежение у нас, но на "Герена" не играхме добре и
завършихме 1:1. Турците ни водеха до 77 минута и тогава Миодраг Пантелич
изравни. 30 хил. полудяха на "Герена". В останалите минути направихме
всичко възможно да вкараме втори гол. В последните секунди Пантелич изпусна
страхотно положение и… отпаднахме. След мача не съжалявахме толкова много, че
сме изпуснали по 150 бона, а че не успяхме да влезем в Шампионската лига и да
зарадваме феновете в България. За съжаление никога през живота си няма да играя
в най-комерсиалния футболен турнир, но пък си остава споменът за епичните битки
с Галатасарай.