Маламов: Следващата ми цел е титлата

2016-05-27 16:48:00

Двама от играчите на ЦСКА, взели участие във финала за купата срещу Монтана (1:0) – Станислав Маламов и Божидар Чорбаджийски, бяха гости в предаването "А група токшоу" по Диема Спорт. Те говориха за триумфа в надпреварата и сподели­ха любопитни подробности около подготовката им за решителния сблъсък.

– Как се чувствате след триумфа?
С. М. – Аз си легнах 6-7 сутринта и станах в 10 и бях свеж. Емоциите все още са доста големи.
Б. Ч. – Еуфорията е огромна и още не сме осъзнали какво се е случило.

– Осъзнавате ли вече какво постигнахте?
С. М. – Все още само се радваме, мисля, че наистина не осъзнаваме какво сме постигнали и ще го разберем с времето.

– Какво не знаем за Божидар Чорбаджийски?
С. М. – Много е сърцат. Смело сърце като Мел Гибсън (смее се).

– Какво не знаем за Станис­лав Маламов?
Б.Ч. – В съблекалнята прякорът на Маламчето е Белия бразилец. Заради техниката, която притежава, и прословутото минаване между краката на Зехиров в Стара Загора срещу Берое (смее се).

– Какво минаваше през главите ви в минутите преди началото на финала?
С. М. – Опитвахме се да бъдем спокойни, но напрежението си оказа влияние и си пролича в мача. Не стана много красив двубой.
Б. Ч. – Когато излезеш на терена пред толкова много хора, няма дума, която да опише емоцията. Доколкото успях да се държа на положение – успях. Коментирах с близки, че не съм изглеждал кой знае колко притеснен. Но вътрешно няма как да не си напрегнат и да няма емоция.

– Голът ви беше от заучено положение, нали?
С. М. – Да. През сезона сме го правили, получавало се е и друг път. Тренирали сме го и е хубаво, че стана точно в този момент.

– Притесняваше ли ви, че бяхте сочени за фаворит срещу Монтана?
Б. Ч. – Имаше малко напрежение точно от гледна точка, че сме фаворити. Но бяхме концентрирани, защото опитните футболисти като Галчев, Стоян Колев и Коце Хазуров сваляха напрежението.

– С какво го спечелихте то­зи мач?
С. М. – Треньорът го каза в съблекалнята – със сърце и воля. Както и с нашия 12-и играч – публиката. Те ни дадоха доста голяма увереност. И Боби Галчев го говореше цяла седмица – че финала вече сме го спечелили с начина, по който сме работили през годината. Беше ясно, че трудът ни ще бъде възнаграден. Треньорите разучаваха съперниците с месеци и ни доставяха необходимата информация.

– Чух, че треньорите са изгледали десетки мачове на Монтана. Разкажете малко повече за подготовката за тази среща?
Б. Ч. – Да започна оттам, че Ицо Янев наистина отдаде всичко на този финал и проучваше съперниците денонощно. Всички играчи сме в постоянна връзка с него, по едно време наистина не спеше, постоянно разучаваше Монтана. Обърна голямо внимание на контраатаките им, защото имат опитни футболисти като Иван Стоянов.

– Станиславе, точно в края на турнира ти изигра най-добрите си мачове за ЦСКА – полуфиналите срещу Берое и накрая вкара на Монтана. Как успя да бъдеш във върхова форма за най-важните срещи?
С. М. – Реално погледнато, есенния полусезон го изпуснах. Не изиграх нито една среща за купата преди Берое. Бях със счупена костица на стъпалото. Зимата, докато бяхме в почивка, гледах да тренирам повече, за да се изравня с другите. И подготовката окончателно ме вкара във форма.

– В трите последни мача за Купата вкарахте ранни голове. Сякаш ЦСКА е по-силен в началото на срещите?
С. М. – Има нещо такова, но ние и в първенството търсим ранен гол. Явно ни се е оформило като рефлекс да удряме първи. Хубаво е, че се получи с Берое и с Монтана, а след това гледахме да задържим резултата.

– Имаше ли много поздравления и шеги на темата "Маламов срещу Зехиров"? Онова прокарване на топката между краката му породи доста голям шум…
С. М. – Постоянно имаше, да. На всеки може да се случи и гледах да съм no-умерен. И на втория мач имах едно наум да се пазя. Не исках да предизвиквам съдбата.
Б. Ч. – На мен ми се случи на тренировка – Маламов ми прокара топката по подобен начин.
С. М. – Обаче няма да се повтори, защото пък Божката ми остави белези после. И вече съм по-внимателен с него, гледам да отигравам по-бързо, като ме доближи (смее се).

– В последните 15 минути на финала сякаш изглеждахте по-слаби физически и психически?
Б. Ч. – Точно тук идва ролята на опита. Аз си обяснявам отпускането в края заради липсата на такъв сред повечето от нас. Имахме доста възможности да затворим мача по-рано, но… Явно така е било писано. А може би и малко по-рано от необходимото се дръпнахме назад.

– Изпитахте ли притеснение в края на мача? Имахте ли сили за продължения?
С. М. – С тази публика щяхме да ги изиграем. Наистина имаше някои пo-напечени ситуации. В 86-та минута Монтана получи един фаул и Иван Минчев тръгна да изпълнява, а той за малко да ни вкара точно от такава ситуация в края на първото полувреме. И накрая се чудех накъде да се обърна, да не го гледам как изпълнява. Щеше да ми се пръсне сърцето.

– Кога започнахте да си мис­лите, че можете да спечелите купата?
Б. Ч. – Ние винаги сме мечтали. Първоначално нямахме амбиции в този турнир, използвахме го да натрупаме опит в по-важни мачове. И в един момент, в който се видя, че няма интрига във В група, решихме, че това ще са срещите, в които ще концентрираме всичките си уси­лия.
С. М. – След мача с Нефтохимик (3:1) си повярвахме. Надиграхме ги тотално и знаехме, че сме добър отбор. И треньорът ни накара да вярваме, че можем да постигнем нещо велико, което да влезе в историята.

– Какво ви каза Христо Янев след края на финала в центъра на игрището? Всички бяхте седнали и той ви говореше?
С. М. – Това ни го повтаря­ше през цялата година – каза ни, че сме направили нещо велико, което ще го разберем с течение на времето. Поздрави ни и другото не си го спомням заради голямата емоция.
Б. Ч. – Думите му бяха "Гордея се с вас", това е първото, което ми идва в съзнанието.

– Коментирате ли какво ще стане с ЦСКА сега? Разсейваше ли ви тази тема по време на сезона? Доколко ви повлияя?
Б. Ч. – Подсъзнателно дразни и играе лоша роля спрямо психиката. Но се стараехме да не мислим за това. Нека първо си починем, да се отърсим от целия стрес и емоция, след което да мислим какво ще стане. Надяваме се да останем в ЦСКА и развитието на клуба да е положително. Мястото ни е в А група.

– Чувствахте ли се все едно сте в професионален клуб?
С. М. – Абсолютно, всичко бе подредено и ясно. Аз лично не съм бил в по-добре уреден клуб. Като се започне от храненето u лагерите, през отношението към целия процес… Всичко е важно.

– Притеснява ли ви, че не се знае в коя група ще играете от новия сезон?
С. М. – Нямаше как да не се влияем от различните публикации по този въпрос. Четяхме през цялата година, но наистина гледахме да се абстрахираме и да мислим по спортната част. Ако мислиш за други глупости, на терена ще се получава едно нищо, защото ще си затормозен.

– Каква ви е мечтата във футболен план?
Б. Ч.-Аз симпатизирам на Арсенал и си мечтая някой ден да играя в този отбор.

– Станиславе, ти изпадна с Хасково от А група през миналия сезон, а сега вкара гола, с който ЦСКА вдигна купата… Мечтаеше ли, че нещо такова може да ти се случи?
– Разбира се, че съм мечтал. Нагледал съм се на доста неща във футбола – единия ден си долу, на другия си горе. Така че съм вярвал, че мога да постигна такова нещо. Сега искам да стана шампион на България с ЦСКА. А иначе си мечтая да бъда в Реал Мадрид. Ама само си мечтая де (смее се).

– До каква степен имахте комуникация със собственика Гриша Ганчев? Той срещал ли се е с вас?
С. М. – Преките ни впечатления са, че е коректен човек. Каквото е обещал, това се е изпълнило. Кореспонденцията с него вървеше през треньора.

– Честити ли ви Ганчев Купата?
Б. Ч. – Поздрави целия отбор чрез Христо Янев. Безкрайно доволен е, разбира се.

Вашият коментар