2012-10-15 08:33:00
Никола Котков се превръща в емблема на Локомотив и истински феномен в българския футбол – може да гуляе до късна доба, а часове по-късно, още не напълно изтрезнял, да бележи хеттрикове
Поредният шампионат на България през 1958 г. започва с поредната реорганизация – съветският формат на провеждане на мачовете от март до ноември се оказва непригоден за нашите условия и футболните началници взимат резонното решение да се приобщим към повсеместната европейска практика – системата „есен-пролет“. Вместо обаче да направим така, както сториха наскоро в Русия – дълъг шампионат с три полусезона, за да започне следващият през август, се организира минипървенство от един полусезон, в който отборите играят само по веднъж помежду си, а кръговете са едва 11. Няма изпадащи и влизащи в групата, излъчват се шампион и медалисти.
Тези 11 мига от пролетта са чудесна възможност за прекъсване на червената хегемония, защото евентуалното отпускане на фаворита не може да бъде компенсирано в следваща дълга серия от двубои. Още повече че армейците все по-сериозно гледат към изявите си не у нас, а на международния терен. За първи път в своята история от март до декември те изиграват цели 20 международни срещи, гостуват на Челси на митичния „Стамфорд Бридж“ (1:1) и после бият с 2:1 при визитата на лондончани в София, като допускат само 2 загуби – от мадридския Атлетико за КЕШ. За сметка на това едва се спасяват от поражение във втория кръг срещу Спартак в Пловдив – след като губят с 0:2 до 70-ата минута (два гола на Тодор Диев), стигат до 2:2, а в четвъртия кръг правят 1:1 с големия си конкурент през миналия сезон Локо Сф.
От това се възползва вечният съперник Левски, който под предводителството на Георги Пачеджиев-Чугуна стартира с 5 поредни победи „на нула“, голова разлика 10-0 и повежда в класирането с 2 точки аванс пред шампионите. Тук обаче идва „черната неделя“ 20 април 1958 г. Щатният голмайстор на тима Христо Илиев–Патрата пропуска дузпа, пада и първият гол във вратата на Иван Дервентски за крайното 0:1. Вкарва го нападателят на столичния Локомотив Христо Такев, който обаче се контузва и е сменен от ученика в столичния транспортен техникум Никола Котков, изиграл първия си мач в елита преди по-малко от месец – на 22 март срещу Берое. По-нататък мнозина бъркат двамата – и Такев, и Котков са технични и изобретателни на терена, русоляви и със сходно телосложение. Затрудняват се дори статистиците, които в началото приписват голове на единия в сметката на другия и обратното. Постепенно обаче Такев потъва в забвение, а Котето се превръща в емблема на Локомотив и истински феномен в българския футбол – може да гуляе до късна доба, а часове по-късно, още не напълно изтрезнял, да бележи хеттрикове във вратата на съперника. Трагичната му гибел с Гунди на Витиня пък бе шок за цяла една нация.
В седмия кръг идва варненското крушение на илюзиите за два от фаворитите в първенството. На 26 април край морето последният във временното класиране Черно море побеждава сините с 1:0, а на следващия ден червено-черните са пометени с 6:2 от Спартак Вн, след като до 40-ата минута водят с 2:1. Поражението типично по български се преекспонира и в близо двумесечната пауза до следващия мач на железничарите клубното ръководство предприема чистка в отбора. Въпреки промените вицешампионите, които играят в още три турнира – за националната, Дунавската и Балканската купа, финишират извън призовата тройка.
В същия кръг ЦСКА побеждава Ботев в Пловдив с 1:0 и поема водачеството, за да не го изпусне до края на сезона. Парадоксално, но червените помагат на вечния си съперник да стигне до сребърните медали. Загубата с 0:2 от новака Берое в Стара Загора в предпоследния кръг не само че зачерква всякакви теоретични шансове на Левски за титлата, но поставя пред голяма въпросителна и второто място на тима. На 6 юли сините се нуждаят от скъпоценно реми, за да изпреварят по голово съотношение плевенския Спартак, приключил отдавна своите срещи. 2:2 във вечното дерби идва като нечакан дар от новия стар шампион, но и с любезното съдействие на съдията. Първо той признава гол от засада на Димитър Йорданов (после се оправдава, че в мелето видял рикошет в играч на ЦСКА, а не в тялото на Христо Илиев), а за капак отсъжда дузпа за второто изравнително попадение на Патрата. До края остава почти цяло полувреме, но армейците така и не изпращат съперника си в нокаут.
Епилогът на първенството обаче е два дни по-късно с друга интрига – за голмайсторската корона през сезона. На националния стадион Славия посреща варненския Спартак, а нападателят на гостите Георги Арнаудов идва в столицата с два гола аванс пред единствения останал претендент за приза – бившия му съотборник Добромир Ташков. Мирко обаче набързо прави обрат на върха с хеттрик до 69-ата минута, а Аллаха е принуден от обстоятелствата отново да играе като ляв бек вместо на обичайния си пост на левия фланг на атаката. Пет минути преди края на двубоя при 5:1 за белите реферът обаче отсъжда дузпа за гостите и от бялата точка Арнаудов с топовен шут над главата на вратаря изравнява везните в спора – 9 срещу 9 гола. Тогава, за разлика от сега, връчват купа на голмайстора на първенството и по спешност правят още една.
Късият сезон остава паметен в историята на плевенския футбол. Спартаковци, под ръководството на Константин Господинов-Крушата, съвсем не са боксова круша за фаворитите. Доказва го престижното равенство 2:2 с червените в столицата в предпоследния кръг въпреки автогола, който си отбелязват. Якият бетон не се пропуква и при гостуването на Локо Сф – 1:1, в арсенала влизат твърдите, на моменти дори груби действия, изкуствените засади и бързите контраатаки, а голкипърът Никола Пърчанов просто има нещастието да играе в провинцията и точно по времето на големия Жоро Найденов. Той остава в историята с трудно постижим вратарски рекорд – през сезон 1959/60 г. спасява всичките 7 дузпи, които бият срещу него.
Очаквайте: Как една невероятна мистификация оставя Миньор в групата за сметка на излъганите старозагорци
––