Милен Радуканов: Аз ритах Костадинов, той ме удряше с лакът

2011-02-15 16:30:00

Ако ида на лятна почивка и още съм треньор на ЦСКА, ще съм изпълнил целите си

 

Червен телефон на ЦСКА и червен компютър "Ферари". Милен Радуканов не се разделя с двете емблеми. Преди година бившият футболист се завърна в ЦСКА като помощник и преводач на румънския треньор Йоан Андоне. След 9 месеца стана старши, макар да го водят главен мениджър заради липсата на лиценз "Про". Няма друг подобен случай в историята на най-успелия български клуб.

Първият пролетен изпит на Радуканов като предводител на ЦСКА е срещу Левски. На “Герена” армейците не са побеждавали от 1985 г. Но той има мисия да върне успехите на големия "червен" тим отпреди четвърт век и да подкара днешния ЦСКА със скоростта на "Ферари".

 

– Точно преди година се завърнахте в ЦСКА. Очаквахте ли, че след 13 месеца вие ще готвите отбора за вечно дерби?

– Искрено ви казвам – не. Така се развиха събитията. Според мен бързо и положително. Работя с цялата си енергия за мача срещу “Левски”.

 

– Ако той беше утре, щяхте ли да имате колебания за състава?

– Имам леки колебания, но предполагам, че с всеки би било така. Ако трябва след един час да излезем срещу “Левски”, готов съм.

 

– На този етап от подготовката къде виждате още проблеми за ЦСКА?

– Трябва да се избистрят игрови моменти. Но това е нормално за подготвителни мачове. Доволен съм, че имам конкуренция на постовете. Това кара всеки да се бори за мястото си непрекъснато.

 

– Оптимална ли е селекцията?

– Длъжен съм да работя с тези футболисти, с които разполагам. Убеден съм в качествата им и знам, че няма да ме подведат. В една селекция винаги може да се търси още и още. Но се съобразявам с реалностите. Не сме “Реал” (Мадрид) да си купим Кристиано Роналдо.

 

– Не е ли прекалено млад отборът?

– Безспорен факт. Половината от футболистите са на възраст до 21 години. Това е бъдещето на ЦСКА. Наред с отбора за пролетта градим основата на един тим, който може години напред да е гръбнакът. Искам всички да бъдем в един екип. Само с общи усилия нещата ще се получат.

 

– Колко от новите футболисти са показали, че имат място сред 11-те за мача с “Левски”?

– Има още две седмици дотогава. Следователно те разполагат с време да се борят. Аз знам, че ако пусна някого от новите, няма да ме подведе. Млади момчета са, учат се на обстановката в ЦСКА. Разчитам на тях.

 

– Освен Галин Иванов от “Славия” и Светослав Дяков от “Локомотив” (Сф), колко футболисти поискахте, а не успяхте да вземете?

– Преговаряхме за още двама-трима играчи от българското първенство. Не можахме обаче да ги привлечем. Това е положението. Съобразявам се с него.

 

– Имате ли подкрепата на ръководството?

– Нямам никакви проблеми. С ръководството комуникираме, обменяме мнения. Шефовете са ни оставили да работим. И ние го правим.

 

– След шестте треньорски смени в ЦСКА през 2010 година страхувате ли се да не “изгорите” още съвсем в началото на работата си?

– Ще цитирам Жозе Моуриньо, макар че нямам нищо общо с него, както се пише из медиите. Той казва така: “Ако те е страх, по-добре да не излизаш. Иначе ще загубиш.”

 

– Има ли още проблеми между българи и чужденци в ЦСКА?

– Аз не бих говорил за проблеми. Нормално е да има различия. Все пак са събрани хора от различни националности, континенти. Всеки има свой начин на живот, разбирания. Опитвам се да убедя момчетата, че сме отбор с обща цел. Само ако сме сплотен колектив, ще я постигнем.

 

– Като човек от щаба през лятото на 2010 г. къде видяхте, че се появиха проблемите?

– Много чужденци дойдоха накуп през лятото. И трябваше за дни да се адаптират и опознаят. Затова се получи известно напрежение. Всеки иска да е титуляр, но местата са само единайсет.

 

– Страхувате ли се от загуба на “Герена”?

– Не.

 

– Мач с “Левски” е променял съдби на футболисти и треньори. Подготвен ли сте психически за първото си вечно дерби като треньор?

– Чувствам се напълно подготвен. Очаквам да изживея една тръпка, за която всеки треньор мечтае. Като футболист съм участвал във вечното дерби. Печелил съм, губил съм. Но сега съм от другата страна на барикадата. Нямам търпение мачът да започне.

 

– Всички фенове на ЦСКА помнят гола ви срещу “Ювентус”. Как реагирахте в отбора, когато присъдиха служебна загуба?

– Казахме си, че когато “Ювентус” е бил на терена, не е знаел, че ще спечели служебно. Това беше най-важното – ЦСКА надигра един велик отбор, който след две години стана европейски шампион. Когато излезе решението за служебната загуба, реакция на практика не е имало. Само разочарование. За статистиката резултатът може да е 3:0 за “Ювентус”, но за историята е 3:2 за ЦСКА.

 

– Кой е най-силният ви мач за ЦСКА срещу “Левски” и за “Левски” срещу ЦСКА?

– През есента на 1992-ра победихме “Левски” с 3:1. Много силен мач беше. А с екипа на “Левски” най-силният ми двубой бе 2:0 през 1998 г., като резултатът можеше да е по-голям.

 

– Помните ли кого пазихте персонално във финала за Купата на България през 1998 година?

– Естествено! Пазих Емил Костадинов. За мен беше чест да играя срещу една от най-ярките легенди на футбола ни. Мъжки сблъсък беше. После сме се шегували доста пъти за мача. Указанията бяха да пазя Емо персонално. Много пъти го ритах. А той се опитваше да ме удари с лакът. Но това си е част от играта.

 

– Като футболист вече сте били в ЦСКА, а след това в “Левски”. Бихте ли водили в друг етап от кариерата си и “сините”?

– Тепърва започвам тази кариера. Преди година, ако ме бяхте попитали кога ще стана треньор на ЦСКА, нямаше да ви кажа: през 2010-а. Как ще се развие кариерата ми, не мога да предричам. Освен това сега съм отдаден изцяло на работата си с ЦСКА. И последното нещо, което мисля, е за други отбори.

 

– Като футболист на “Бдин” за кой от двата гранда стискахте палци?

– Пътувах от Видин, за да гледам всички международни мачове на ЦСКА. Бях на 16 години и настръхвах, когато излезеше онзи голям отбор със Стоичков, Пенев и Костадинов. Помня победите над “Панатинайкос” с 2:0, над “Рода” с 2:1. Родителите ми не са ме спирали. Даваха ми възможност да преследвам мечтата си. И тя се сбъдна – станах футболист на ЦСКА. А сега съм и треньор.

 

– С каква кола си тръгнахте от стадиона след победата над “Ювентус”?

(Замисля се.) Беше “Опел Кадет”.

 

– Едва ли такъв автомобил днес може да се види на паркинга на “Армията”. Не са ли презадоволени днешните футболисти?

– Съгласен съм. На някои много бързо им идват славата и парите.

 

– От какво ще е доволен Милен Радуканов, когато на 1 юни отиде на почивка?

– Ако е старши треньор на ЦСКА. Значи е изпълнил целите си.

Вашият коментар