Мистер, никога не бяхме японци

2014-02-02 20:50:00

Цяла Испания заплака и се преклони пред бившия национален футболен селекционер Луис Арагонес, който почина рано сутринта в събота в мадридската клиника Семтро от усложнена левкëмия и рак на 75 години.

 

Мъдрецът, както бе наричан, изигра 360 мача като футболист, повечето за Атлетико Мадрид, с 160 отбелязани гола и 3 спечелени шампионата на страната през 70-те години на 20-и век, след което бе треньор на "колчонерите", Бетис, Овиедо, Майорка, Севия, Валенсия и Барселона, където сдаде поста на Йохан Кройф. Арагонес пое националния тим през 2004, направи обновление и спечели европейското през 2008, след което пое турския Фенербахче.

 

Много хора посветиха нежни думи в памет на Арагонес вчера, сред тях Флорентино Перес, Карло Анчелоти, Икер Касияс, Серхио Рамос, Анхел Виляр, Диего Симеоне, президента на Атлетико Сересо. Днес бе погребението в Мадрид с присъствието на десетки хора от испанския футбол, националите Чави и Иниеста.

 

Атлетико Мадрид излизат с черни ленти в мача си с Реал Сосиедад от 18 ч, както направи вчера Барселона срещу Валенсия. Изнанадващо каталунците се издъниха с 2:3, слаба защита и грешки на вратаря Валдес, може би именно афектирани от тъжната новина.

 

Националът от Барса Чави Ернандес пусна емоционална изповед за Луис, публикувана от в-к "Ел Паис":

 

"Вие не сте японец, разбирате ме, нали? – ми каза една вечер. Ще ми липсва. Много. Защото обичах много Луис Арагонес. И си говорехме много. Той е треньора, с който най-много съм говорел за футбол. Идваше в стаята ми и говорихме с часове в стил „това е ключът, Чави, да знаем как искаме да играем". Знаех, че има здравословни проблеми, но не предполагах такава сериозна болест, че ще си отиде толкова рано и по този начин, казваше ми че е добре.

 

"Вие и аз знаем, че топката тича по-бързо от съперника. И че ние я ритаме по-добре", ми казваше, за важността да играят най-добрите и да не се страхуваме от никой от другите отбори. Винаги имаше право.

 

Той идваше лице в лице. Гледа те на тренировка, идва и ти казва: "Роден сте шмекер, дошъл ста да тренирате, а не Ви виждам. Не ми харесват скатавките.”, и се отдалечава. Никога не лъжеше: "Не играеш, защото беше трагичен през седмицата", "Уморен ли си или какво?", "Днес бе фантастичен, тази седмица ще го заковеш", "Мислите че си смуча пръста, че съм глупак, нали?" – това бе Луис, близък, директен.

 

Когато ме повика за първи път в националния, беше септември и за първия мач не ме бе извикал. Чакаше ме с думите: "Мислехте, че дъртия кучи син няма да Ви повика, а?", докато аз вцепенен отвръщах "Не, Мистер, никога не съм го помислял". Луис добави: "Да, да, мен ще лъжеш. Хайде, влизай нагоре и ще говорим". Говорихме този ден и още хиляди часове.

 

Луис е фундаментален в мойта кариера и тази на Ла Роха, без него нищо нямаше да е същото, невъзможно. Той започна всичко, събра ни от малки Иниеста, Касорла, Сеск, Силва, Вия… С Луис направихме революция, сменихме фурията с топка и показахме на света, че може да се печели с красив футбол. Без еврокупата, нямаше да спечелим световното, въпреки че за него фундаментален бе Дел Боске, друг феномен.

 

Луис обаче показа пътя за Испания, изгради стила, който имаме днес, той видя какво имаме и заложе на ниските играчи: "Ще сложа добрите, защото са толкова добри, че ще спечелим еврокупата" – каза, така и стана. Беше интелигентен и много смел.

 

В личен план ми помогна, когато самочувствието ми бе смачкано на земята, давайки ми водеща роля в националния, каквато нямах и в Барселона: "Тук Вие сте шефа, нека ме критикуват мен.”, ми каза. Реших да му върна доверието на терена, заслугата за избирането ми за най-добър на европейското е негова, макар да отричаше. Направи незабравими жестове за мен – чакаше ме в Германия, въпреки че не бях много добре, идваше да ме види в Барселона, загрижен за коляното ми, при възстановителните процедури все ми звънеше "Натискайте Чави, не заспивайте, чакам Ви!".

 

В речника до думата футбол трябва да има снимка на Луис Арагонес. Той е футболът като човек, и като характер.

 

Завинаги, Мистер, благодаря за всичко! И да знаете: Вие и аз никога не бяхме японци."

Златка Замова/кореспондент на BGfootball.com в Мадрид         

Вашият коментар