Най-мрачният син Великден

Начало » Най-мрачният син Великден

Сектор А на стадион Георги АспаруховТочно преди една година по Великден започна офанзивата по спасяването на футболен клуб Левски от Тити Папазов и Наско Сираков. Мисия във всяко едно отношение похвална, защото дотогава четири месеца синият клуб бе в пълна безтегловност след оттеглянето на Васил Божков. И никога не трябва да се забравят фактите спрямо май 2020 година. Собственик на ФК Левски бе напълно забравеният днес Георги Попов. Той можеше и въобще да не изпрати акциите от Дубай. И Левски да премине през съвсем други процедури.

Сравнявам плана на Тити и Наско с изтеглянето на британските войски от Дюнкерк през 1940 година. Тогава Уинстън Чърчил изрича знаменитата си фраза, започваща с най-мрачния ден. Пет години по-късно Обединеното Кралство е сред победителите във войната.

За огромно съжаление синя футболна победа не се задава на хоризонта. Най-мрачният син Великден може и ще се повтаря всяка една година, ако не настъпи някаква чудодейна промяна. Нищо обнадеждаващо не се задава на синия хоризонт.

Сигналите, които идват от Подуяне, са кой от кой по-лоши. Затъването продължава в пълна сила, а пътят към небитието е открит. Да не си на мястото на Наско Сираков, който го играе и сам воинът е воин. Всичките там управителни и надзорни съвети с кой от кой по-велики икономисти не струват и пукнат грош. Естествено в основата на всичко са наследените проблеми с колосалните дългове на клуба.

Не Наско Сираков, а дори магьосникът Мерлин не би се справил със ситуация на непрекъснат финансов недоимък, съчетан с дамоклевия меч на съдебните преследвания. Приказките за лиценза и за отиване в аматьорския футбол съвсем не са безпочвени и абсолютно може да се вярва, че са поставени на масата като алтернатива. Това е един нормален и закономерен ход на историята.

Но не бива да се спестява и следващата новина – цялата тази работа ще се случи през обявяване на фалит, а това пък ще постави ребром въпроса с историческата наследственост. Футболен клуб Левски не може да носи дълговете до безкрайност. Не може и да се надява, че ще се появи нов Бащица, който ще се занимае точно с този проблем. Досегашните Бащици натрупаха сегашните дългове. Всичките проблеми в Левски са създадени от тях. От същите, които постоянно приказват колко много са дали и дори чакат благодарности от феновете. А истината е, че те закопаха Левски дълбоко под земята!

Състоянието на футболен клуб Левски не може да се тълкува по друг начин освен като класическа агония, а на моменти тя достига своя апогей като в последния мач с ЦСКА. Трудно ще се намери дори един привърженик на отбора, който да не осъзнава реалната ситуация. И не случайно момчетата се опитаха да нахлуят и да прекратят мача. Това е последният стон на отчаянието и опит за съпротива. Вече няма синя крепост, която да не е превзета, не остана нищо за отбрана. И синята армия не може да стои безучастна.

Преди седмица постоянното оръдие за лъжи от Герена изстреля залп с нова идея за структурата на собствеността. Нищо ново под слънцето, от 30 години във въздуха витае идеята Левски да е с аналогична форма на собственост както Байерн, Реал и Барселона.

С мажоритарен дял при социосите, преведено по нашенски – при феновете. И те на Общо събрание на клуба да избират президент за 4 или 5 години. Идеята безспорно е прекрасна и също толкова утопична. Само за протокола вметвам, че долу-горе това е бил моделът на управление до злокобната за клуба 1944 година. После в период от 45 години Левски е подхвърлян във всякакви ведомствени схеми, а от 1989 година е в плен на превзелите го „бяло-сини“ елементи от милиционерския Спартак.

Един такъв елемент бе президент и собственик в първите години на демокрацията и лично осуети възможността Левски да бъде собственост на своите социоси. И накрая го продаде на следващия собственик, който пък го подари на своя адвокат. И той е основният виновник за днешното безпросветно дередже. Дотолкова самовлюбен в своята непогрешимост, той заличи единствения светъл лъч, наричан и до днес гальовно „Синя приказка“. Тогава, когато Левски печелеше реални футболни пари, можеше да се премине към смяната на модела. Но машинистът обичаше да си кара влака сам.

Но ще е твърде некоректно да се търси само персонална причина това да не случи досега. Самата цялостна трансформация на клубния футбол у нас бе насочена към задължителната фигура на едноличния собственик. И сега водещите отбори, които нямат финансовите проблеми на Левски, всъщност са зависими изцяло от своите собственици. И нищо не им гарантира, че днес цветущото здраве, утре може да се промени в пълна мизерия. За самата идея е добре Наско Сираков да предаде онези прословути тефтери на феновете и те да станат собственици с право на глас при избор на президент. Но това няма да реши екзистенца при синия клуб. Дълговете и спиралата от нови, непосилни тежести не се прекратява. Левски не тръгва на чисто само защото се е променила формата на собствеността. Ще е чудесно феновете да успеят да съберат 30 милиона лева и да изчистят дълговете, но не виждам как това ще се случи. А и защо феновете трябва да плащат за чужди грехове. Нима те са виновни за създалата се ситуация?

Но стои въпросът и с алтернатива на тази утопия, наречена Левски – клуб на феновете. Скептиците могат да отхвърлят този вариант като несъстоятелен, но другият, който те желаят, е още по-пагубен. А нещата някои си ги представят като поява на нов Васил Божков. Човек, който си плаща доброволно данък спокойствие и същевременно издържа футболен клуб – заложник на политически и икономически интереси. И дори това не е най-страшното. Най-фаталното е, че такива хора доказано не могат да създават добър футболен продукт.

И от огромните пари, които дават, не произлиза нищо съществено. И след тях остават още по-големи дългове. Колкото и вопли да се чуват за модела Бащица, трябва да се знае, че той не работи в дългосрочен план. Моделът Бащица довежда една дузина скъпоплатени футболисти със съмнителни качества и осигурява добри заплати на администрацията, но не е способен да създаде работеща и печеливша структура. Парите просто се наливат в каца без дъно и накрая всичко завършва с познатото след мен и потоп.

Разсъжденията, коментарите и анализите няма да направят синия Великден щастлив. Изглежда, че вече нищо не може да го направи такъв. А феновете да се приготвят за неизбежното.