Представяте ли си ситуация, в която любимият ви отбор губи мястото си в елита след мач с най-големия си конкурент или съперник, или дори враг? Без съмнение е ужас, който ще се помни дълго. А феновете на великия Ковънтри още не могат да го забравят…
5 май 2001 г. е лоша дата в историята на клуба. Ковънтри изминават около 40 км на северозапад, за да отидат в Бърмингам, за среща с отбора, с който враждува на регионален принцип – Астън Вила. Вторият по големина град в Англия е дразнител, както и с останалите два отбора – едноименният и Уест Бромич, но при тях нещата не са толкова сериозни. Вила обаче е друго. А когато трябва да се срещнеш с него в този важен мач, вече се пише история.
Ковънтри играят слаб сезон. Причината не е че имат слаби играчи, а че начело е доказан некадърник като Гордън Стракън. Среден играч и потресаващ мениджър. Абсолютен безхаберник, който има пет трофея със Селтик – постижение, което може да постигнат дори български „легенди“ в треньорската професия като Тони Велков или Наско Джамбазки.
Стракън обаче е пет години начело на Ковънтри и въпреки че разполага с великани като Стийв Огризович, Гари МакАлисър, Питър Н’Длову, Магнус Хедман, Дарън Хакърби, Роланд Нилсон, Крис Къркланд, Мустафа Хаджи, Джон Хартсън, Бари Куин, Маркъс Хол, Лий Карсли и Роби Кийн, не успява да го качи по-високо от 11-то място.
За да се стигне то 5 май, когато Ковънтри повежда с два гола на Хаджи до 26-та минута, но след почивката за 25 минути Вила обръща до 3:2. След това започва мъката…
Следващото дъно – изпадане в Лига 1 не е далеч. Отборът започва да се задъхва финансово, новите собственици от SISU са най-мразените хора в цял Мидланд, а призиви за тяхното напускане идват от цял свят (дори от Слънчев бряг и Приморско). Клубът получава забрана за трансфери, всеки малко по-читав играч бяга или без пари или на цена далеч от реалната му. Точно по това време трябва да дойде радостта от новия стадион – „Рико Арена“, заменил легендарния „Хайфийлд“, но там нещата са още по-оплетени. Повече от година Ковънтри се лашкаше до Нортхемптън за домакинските си мачове, след като влезе в сериозен спор за Арената с други местни величия – силоваците от УАСПС.
Случайно или не обаче началото на края на кошмара идва с пристигането на българския национал Владимир Гаджев. Трансферът му шокира мнозина. Години преди него за Ковънтри се спрягаха Здравко Здравков и Трифон Иванов, но Влади беше първият, който заигра. И за да не си помисли някой че е направил нещо кой знае какво – съвсем не. През 2016 г. го взе Тони Моубри, но симпатичният мениджър си тръгна след девет поредни мача без победа в началото на новия шампионат, а докато дойде ТОЙ – Марк Робинс, начело се извъртяха още няколко местни, по-скоро ментета. За съжаление Гаджев не се разбра с Робинс, който не го пускаше често, но още същия сезон изведе Ковънтри до трофея Чектрейд през близо 80 000 на Уембли, 50 от които правоверни фенове на небесносините. Гаджев също вдигна купа, но малко след това си тръгна, а Ковънтри изпадна в Лига 2 – дъното на дъната в професионалния английски футбол.
За щастие за много кратко. Тимът заигра футбол, с който, бъдете уверени, в България щеше да се бори минимум за участие в Лига Европа. Да не забравя да отбележа – за пореден път с почти нов отбор, след като отново продаде най-добрите си играчи. Но съдбата си знае работата и година след триумфа на „Уембли“, дойде нов – на финала на плейофа срещу Екзитър. Сити се върна в Лига 1, поемайки глътка въздух. С нов отбор почти стигна плейофите, а преди година започна новия си поход, към новия връх. Да, отново с нови играчи.
Но този път нещата бяха различни. Марк Робинс направи супер удар със словенеца Марко Мароси от Донкастър, който така „захапа“ след напускането на Лий Бърг, че нямаше пускане. Заедно с него се появи още Майкъл Роус от Еър, а останалите трима които заслужават внимание просто няма как да бъдат степенувани. Първо е Мати Годън от Питърбро, който стана голмайстор на тима, веднага след това трябва да се отбележи взетият под наем от Астън Вила Калъм О’Хеър, който блесна с невероятни изяви, а топ на топа безпорно е Фанкати Дабо, който няма равен по целия десен фланг от защита до нападение. Добавяме и завръщането на Макс Биаму след дълга контузия и на все по-напиращият отново след здравословни проблеми Джоди Джоунс.
С тях и останалите, Ковънтри беше с класа над съперниците и само факта, че шампионатът беше спрян на 34-я кръг ги спаси от огромна разлика до първото място в крайното класиране. Но по-важното е друго – Ковънтри Сити се върна там, където в момента трябва да бъде. Уточнение – „в момента“, защото все още не е готов за елитния футбол. И как ще е иначе, след като отново няма стадион, на който да се събират хилядите му верни фенове?
Но всички те знаят, че „черният“ период е към края си. Надушиха го от момента, в който Сити елиминира Уикъмб на полуфинала за Чектрейд в началото на 2017 г. и започнаха битката за едва 50 000 места на Уембли. А когато не спряха да пеят „Let’s all sing together“, дори когато Оксфорд натисна в последните минути и авторът на този текст беше изправен пред угрозата да изтърве самолета за България, ако се беше стигнало до продължения и дузпи, всички вече знаеха, че „най-доброто предстои“.
А неговото продължение в Чемпиъншип продължава с добрата новина за постоянния трансфер на Калъм О’Хеър, който разбра, че Вила няма как да е негово бъдеще, след като се е докоснал до магията около статуята на лейди Годайва.
Другите нови са любопитни имена, които тепърва ще се доказват. Марсел Хиршнер е играл във Вердер и е бивш национал до 19 г. на Германия. За последно е бил в Падерборн. Густаво Хамер до момента е приеман с най-голям възторг след едногодишен престой в Цволе. Ритал е и във Фейенорд. Жулиен Дакоста преминава от Ниор след три пълни сезона в Лига 2 на Франция.
Най-големият актив на клуба обаче е треньорът Марк Робинс. Това е негов втори период начело, като предишния път напусна Ковънтри заради развитие на по-високо място. Днес обаче нещата са различни, а самият Робинс едва ли вижда по-добро място за развитието си от това, на което е днес.
Всъщност той е моторът, а активът са феновете, които не оставят тима и в най-трудните моменти. Да оставим онези над 40 000 на Уембли през 2017 и над 30 000 на следващата – Ковънтри събира по около 10 000 на мач. A домакинската му посещаемост на „Рико“ надвишаваше някои мачове от Шампионската лига. Тези хора знаят как да подкрепят и това, което днес се случва с Ковънтри е големият подарък за тяхната всеотдайност.
Тази година е добра за английския футбол. Проклятието над Ливърпул падна и зарадва милиони по света, Лийдс се завърна във Висшата лига, а Ковънтри премина през чистилището и диша все по-леко в разредения въздух на висините на местната футболна йерархия.
В неделя ще има важен мач, който може да донесе радост за едни и мъка за други. В Ковънтри го чакат с нетърпение, защото той може да им осигури голямо дерби, с което пътят към Висшата лига може да бъде отново открит, точно както същият този отбор го затвори навремето. Във футбола е така – радост и тъга рамо до рамо. Дори да не е догодина, реваншът все пак ще дойде. Винаги идва…