19 май 2017 г. бе първия ми и единствен досег на живо с Никола Спасов – Адмирала. Мачът бе Етър – Царско село и бе предпоследен кръг от Втора лига. И двата отбора имаха шанс за промоция в елита, но “вилоетовите” бяха с едни гърди напред. Двубоят бе на стадион Ивайло във Велико Търново, а аз бях на трибуните.
Крайния резултат беше 0:0, но за разлика от случващото се на терена, сред феновете бе по-интерсено и весело. Спасов през целия мач подвикваше и даваше указания на своите футболисти. Това поизнерви феновете на Етър и много скоро започнаха да се чуват следните подмятания от трибуните:
– Сядай бе, Мастика!
– Върви пий един облак, стига си крещял тука!
– Една двойна мастика, моля!
Разбира се, Спасов чу всичките подхвърляния, но стоически не отговори по никакъв начин. Още тогава ми направи впечатление спокойствието му, високата осанка и желанието, с което гореше в мача.
За съжаление се разбра, че този човек вече не е сред живите, след като е изгубил битката с коронавируса. Загубата му е голяма трагедия за българския футбол.
Никола Спасов е роден на 15 декември 1958 г. в София. Футболната си кариера започва в Локомотив София, минал е през Дунав Русе, Черно море, Спартак Варна и няколко португалски отбора.
Най-голяма следа като футболист (а по-късно и като треньор) оставя в Черно море, където в 98 мача вкарва 50 гола. С Локомотив София пък става шампион през сезон 1977-1978 г., също с тях е и бронзов медалист година по-късно.
После като треньор преминава през доста клубове, но най-успешния му период е в Черно море, където след паметната победа над Левски през 2015 г. на финала за купата с 2:1, “моряците” печелят трофея.
Няколко месеца по-късно печели и суперкупата на България след победа над Лудогорец с 1:0 и така записва името си със златни букви в историята на варненския тим. Победата над разградчани в Бургас му печели прякора адмирала.
Като футболист се е отличавал с голов нюх и непримиримост, 9 години по терените в Португалия си казват думата.
Като треньор бай Кольо се отличаваше с висок интелект, добри познания за футболната игра и като че ли беше малко недооценен. На него се дължи възхода на Царско село от средата на таблицата във втора лига до промоция в първа лига. Феновете на Черно море пък ще му бъдат винаги признателни за един от най-големите им футболни успехи.
Почивай в мир, Адмирале!