2014-09-07 14:01:00
След няколко дни националният отбор на България по задължение ще започне поредната си кампания в квалификационната група. Този път целта са финалите на европейското първенство през 2016 година, а режимът за издаване на визи е по-облекчен спрямо предишния път.
Лошото обаче е, че вече се натрупаха пет поредни неуспешни опита за летене и оптимизмът трудно може да бъде възроден. А и това, което гледахме преди няколко месеца в Бразилия, ни убеди, че България просто не е за там. Точната диагноза за състоянието на националния ни отбор даде не някой друг, а самият селекционер Любослав Пенев.
В няколко проникновени изречения той състави възможно най-цялостния и детайлен анализ на подопечните си. Макар и да отлепи ютията от дъното, Любо Пенев като отявлен реалист остава напълно наясно с качеството на материала, който му е поверен. Наясно е и с картинката, че няма как да се родят и създадат големи футболисти в тази конфигурация.
Последната квалификация за световно първенство бе върхът на сегашната генерация. Изиграха няколко силни мача, спечелиха точки от по-добри от тях, но накрая пак останаха на четвърто място, далеч от реален шанс за класиране. Но в онази група напред продължаваха само два, а по ирония на съдбата се оказа, че е само един. Сега резервираните места са две, третият отива на бараж. Това рязко увеличава шансовете на България да се класира във Франция през 2016 година. И това не е толкова невъзможно, ако приемем, че последователността на събитията е правилна.
Отборът наистина напредна и ще е в реда на нещата цикълът да завърши с едно голямо първенство.
В групата има два изявени фаворита –Италия и Хърватска, а останалите три съперника – Норвегия, Азербайджан и Малта, изглеждат напълно преодолими препятствия. Ще трябва да носим от пет реки вода, за да намерим някакви достойнства на трите отбора. Видимо тази кампания плюс условието, че и третият продължава напред, е далеч по-възможна спрямо предишните неуспешни опити. Естествено, нищо не може да бъде сигурно, защото средният по класа тим на България може да се спъне и на неочаквани места, но пък може и да спечели нещичко там, където е смятан за предварително обречен.
Битката в групата
Дори евентуален успех обаче не може да прикрие, че стратегически нещата не стоят добре за нашия национален отбор. Това, че не е на дъното, както бе преди две години, е добра новина, но перспективите за нещо повече са мъгляви.
България стартира в европейските квалификации без грам добавени качество и класа. И с много сериозни проблеми, що се отнася до позициите на терена. След напускането на Бербатов и Мартин Петров продължаваме да изпитваме дефицит от играчи, които могат често да ритат топката в противниковата врата. Сред настоящите има много с най-различни качества, но в повечето пъти те стигат само за да се противопоставят на противника. В план да се направи голово положение и то да се вкара, нещата въобще не стоят добре. Това е причината Любослав Пенев да кани играчи от втора китайска дивизия, чийто срок на годност отдавна е изтекъл. Но истината е, че няма по-добри.
Като че ли целият наличен потенциал на българския футбол в последните години бе изграждан за позициите в полузащитата. Там притежаваме огромно разнообразие на видовете – Гаджев, Дяков, Златински, Миланов, Славчев, Манолев, Попов. Абсурдното е, че и двамата най-добри от младия резерв също играят на тези позиции. Става дума за Никола Колев и Антонио Вутов. Това обаче са играчи, за които отбелязването на голове е пожелателно. Ако я уцелят добре – може един път на десет мача да вкарат. Такива, които го правят в два от три случая, няма.
Няма ги и в клубовете. В прехваления Лудогорец имат само един българин в нападение и той е крило, а не централен нападател. В Литекс положението е същото. В ЦСКА единственият офанзивен българин е Карачанаков, но той става само за преки свободни удари. В Левски има повечко български материал, но той е от типа "майка плаче". И това е причината абсолютно средният отвсякъде Венцислав Христов да е единственият сносен нападател подръка. В добавка Мицански, който си е типичен играч за слабак от Втора Бундеслига.
Отново много трудно ще се вкарват голове. Но този път може да има и проблеми със защитата. Кампанията стартира без някои от лидерите. Иван Иванов, който е ключовата фигура за защитата, е в процес на някакво безкрайно възстановяване. Двойката с Бодуров е разбита, а новият играч на Фулъм и без това е по-слабият елемент в нея. Ясно е, че в момента България страда от липсата на добри бекове, след като двамата близнаци Миневи – на по 34 години – все още са в националния отбор. За капак и вратарят Михайлов, който изглеждаше бетониран за мястото в следващите 10 години, пропусна цял сезон.
Едва ли всичко ще е благополучно с националния отбор при това развитие на нещата. Нищо чудно трудностите да започнат още при първото гостуване в Азербайджан.
Но основният проблем, който кара Любо Пенев да бъде умерен оптимист, е липсата на развитие у неговите футболисти. Нямаме играчи в големи първенства и големи отбори, а това да даде елемент на самочувствие. Тук-там някой ще участва в европейските турнири през есента, но като цяло нивото е средно и малко нагоре, както го окачестви Пенев. Колко много разочарования се случиха през последната година! Ники Михайлов, който минаваше за един от петте най-обещаващи вратари в света, се оказа недостоен за вратата на италианския средняк Верона. Тонев тотално разочарова в Астън Вила. В Майнц 05 се чудят въобще какво да правят с Тошко Неделев, там се очертава вариантът Гара Дембеле, с други думи – пари на вятъра. На Симеон Славчев ще му трябва много време за да се адаптира в Лисабон, а Краси Балъков навремето направи същото за две седмици.
Миланов все още не е незаменима единица на ЦСКА Москва. Попов и Манолев го карат на чист гурбетлък. Имаме и двама във втория от втора дивизия на Китай. Е, откъде да дойде самочувствието?! Поне един да имахме, който идва от велик, световен клуб. Чието шкафче в съблекалнята да е до това на Роналдо, Меси, Руни или Робен. Как тези средни футболисти ще излязат след месец-два срещу Модрич, Ракитич, Манджукич и ще ги победят. Това може да се случи само с невероятен късмет.
Квалификациите започват и вайканията ще останат настрани. Дано трупането на точки върви по план и независимо от средното равнище накрая целта да бъде изпълнена. Сиромахът и на малко е доволен!
Жаклин Михайлов/Тема Спорт