Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Диего Армандо Марадона имаше уникален живот. Накрая обаче очакваното се оказа неочаквано. Отиде си твърде млад, само месец след като навърши 60 години. Живя по ръба на бръснача, десетки пъти изправяше на нокти своите милиони почитатели, но някак всички бяха убедени, че Ел Диес е толкова близо до Бог, че никога няма да отиде при него. Че ще бъде на Земята завинаги.
Оказа се обаче, че Вечността го притегли неумолимо. За да премине от едно състояние на живот в друго. Защото името Марадона ще се помни в следващите хиляда, а и милион години. Светът може да изчезне в сегашния си вид, планетата ни може да се пресели на друго място в космоса, но паметта за Диего ще бъде пренесена от последната оцеляла жива форма. На всяка планета и във всяка галактика митът за Диего Марадона ще се носи като едно от най-съществените неща, създадени от човешкия род.
Исус Христос и Диего Марадона са двете най-важни личности, пребивавали сред човешкия род. Единият ни опрощава собствените ни бесове и грехове вече 2000 години. Другият ни бе пратен, за да изпитаме най-върховната радост и емоция. Да усетим щастието в най-чистия му вид. Диего изпитваше много вътрешни противоречия, но значението му за футбола, не може да предизвиква никакви противоречия. За футбола той бе самото съвършенство. И заради това съвършенство хората гледат на него като на божествено създание.
Диего Марадона игра около 20 години футбол и през всичките тези години бе център на внимание. Никой никога не постави под съмнение неговия необятен талант. И все пак годината, в която геният заяви себе си в пълна степен, бе 1986-а. Марадона не бе само капитанът, лидерът, водачът на Аржентина. Той бе всичко за родината си. Никога в историята отбор-шампион не е бил толкова много зависим от един футболист. Същото значение имаше и за Наполи. След това се появи Меси, но дори и той не можа да вземе ореола на Диего. И никой няма да сложи короната и да седне на трона за да му заеме мястото. Защото мястото в сърцата на феновете е само за един и той се нарича Марадона.
Преди година и нещо в Росарио му изкараха един огромен трон и като треньор на Химнасия той през цялото време на мача седеше на него. Сега възседна вечния, божествен трон. Приживе милиарди мечтаеха да се докоснат до него, да го видят на живо, да дишат въздуха с него, да усетят невероятната му аура. Навсякъде появата му предизвикваше неописуема радост и веселие.
Той не бе светец, често взимаше неправилните решения, но кой би се наел да съди човек, носещ името Марадона? Човек, орисан да създава любов. С любовта, която ни е дал, трябва да го запомним и да го носим в сърцата си. И това ще правим до сетния си миг.