Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Реал отново е на финал и отново е на един мач от неговата си купа. До този логичен и естествен завършек на полуфиналния сблъсък срещу Байерн се стигна след вулкан от страст, емоция и най-вече незабравима късна драма.
Твърди се, че историята се повтаря като фарс, но не вярвах, че 25 години по-късно отново на испанска земя, баварският колос ще преживее ужасен римейк на случилото се на „Камп Ноу“ срещу Манчестър Юнайтед. И точно такова е усещането за пълно дежавю.
Байерн държеше всички перспективи за нов финален мач срещу Борусия Дортмунд в своите ръце, но съдбата, Тухел и Нойер определиха да се случи повторение на трагедията. Този път в обувките на Солскяр и Шерингам, влезе невзрачния Хоселу. За някакви си 144 секунди трансферното недоразумение на Реал се превърна в Белия лебед на триумфа. А всичко до детинската грешка на Мануел Нойер вървеше по план.
Но това е футболът и той затова е толкова прекрасен. Най-слабата селекция на Байерн с уволнен още преди три месеца треньор бе на малка крачка от нов финал на „Уембли“. Бяха на път да го постигнат със съвършено избран от Тухел прагматичен план с правилните изпълнители. И героите, в това число и капитана Нойер, изпълниха на сто процента вижданията на треньора си за мача. Но във футбола всичко може да се преобърне за един миг и това сме го виждали много пъти. Точно по този начин се случват великите мачове, за които после се носят легенди и се помнят с десетилетия.
Реал го направи без правилен план и точна стратегия на Анчелоти. На крачка от фаталното спиране, великият Карло започна да прави хаотични смени вече с ирационалното намерение да избегне надвисналата трагедия над „Бернабеу“.
И както добре се знае – победителите не ги съдят за нищо. Реал отново е на финал и по-важното отново е на първата страница на историята. Заради начина по-който отстрани последователно Лайпциг, Манчестър Сити и Байерн. Мнозина обективни наблюдатели ще отчетат фактът, че в нито един от тези три сблъсъка белия балет не е бил по-добрият отбор на терена. След години за този победен ход на Лос Бланкос ще се пише, че винаги са били на ръба. Но тумбестата купа с ушите си иска своето – нейното място е в музея на „Сантяго Бернабеу“. Звучи обезсърчаващо за претендентите, но трябва да се примирят. И само каква ирония на съдбата – Реал никога не е играл в Меката на футбола – „Уембли“, Лондон!
Но дан за зрелището се полага и на загубилите. Компрометираният Тухел отиваше на трети финал с трети различен тим в ШЛ, а това го качваше на пиедестал, на който не са били нито Гуардиола, нито Анчелоти, нито дори роденият специално за такива подвизи Мауриньо. Наистина бяхме на прага на нещо много специално, което обаче не се състоя. И причините основно са в споменатия Тухел. В 75-а минута той не само извърши две смени, но и смени изцяло вида на подопечния си тим. Ако двубоя бе завършил 0:1, Тухел щеше да бъде обявен и признат за тактически гений. При 2:1 той е само един обикновен неудачник, за да не напиша глупак.
Преди точно 6 години Реал отстрани Байерн на „Бернабеу“ и се класира за финал, който спечели срещу Ливърпул на „Стад дьо Франс“ с 3:1. В онзи мач добре познатият ни унгарски рефер Касай или Кашай закла ритуално немците. Същата роля по същото време и на същия етап през 2024 година изигра поляка Марчиняк. Не може да се намери разумно обяснение, защо в 105-ата минута на мача бе отменен изравнителния гол на Де Лихт. И освен с всички останали великолепия, този велик мач ще бъде запомнен и с една явна несправедливост към загубилите.