2020-04-13 10:44:00
Желю Станков/Тема Спорт
Тези дни пак констатираме, че на върха в държавата отново не се разбират. А и едва ли скоро ще се разберат. Така са устроени демократичните общества.
Лошото е, че в България така е в много области, а напоследък крещящи противоречия има и в медицината. Единият лагер иска да ходим с маски, другият е за стратегия без предпазни маски. Има настроения "за" и "против" тестовете за коронавируса. Специалистите са като Левски и ЦСКА, въпреки че става дума за съвсем различен аспект от спортния. Дори и днес някои медицински светила считат, че моделът на най-страдащите от коронавируса държави е правилен и това щяло да си проличи в бъдеще.
Дори и в математиката не са на едно мнение. Зависи кой, как и от каква гледна точка чете числата.
А какво остава за футбола?! Едни не искат да играят, сякаш нещо зависи от тях, а други са категорично за довършване на сезона, като и от тях също нищо не зависи. И няма какво да кажеш нито на едните, нито на другите. Всеки си е прав от неговата камбанария. Както в България, така и в глобалния футболен свят.
Така е и с парите. Едни си ги намаляват, други не искат да чуят и дума за коригиране на възнагражденията. Някои арогантни типове като че ли държат да разберем, че са преди всичко професионалисти, а след това хора. Не че някога сме се съмнявали, че някои от тях са изтъкани от меркантилност. Дори и в тези времена, когато трябва да сме по-сдържани, пак ни заливат с проценти и числа.
На този етап трудно можеш да прочетеш някакви категорични прогнози от специалисти за по-нататъшен развой на спортната индустрия. Което показва колко случайни хора попадат във футболния водовъртеж, независимо от техния статут, възраст, положение и финанси. Като че ли не само в България, но особено тук има в повечко специалисти по преместване на финансови потоци от едно място на друго. Наместват едни лесни пари и си мислят, че правят футбол. И сега, когато трябва да се говори за футбола с други думи и термини, нямат идея къде са и как да продължат напред.
Хората говорят за философия, идеи, глобална промяна, ползват терминология, сякаш вече са живели в следпандемния период, а тук пак се говори като на селски панаир.
Но, за да говориш за футбол, е много важно да можеш да конструираш правилно смислено изречение. А след това да гледаш напред, не само мач за мач и "да покажем една добра игра".
Примерно в туризма вече имат по няколко плана за бизнеса след пандемията. С оглед на "увредените" мозъци и стреса в хората се очаква поне в най-близкото бъдеще да липсват ол инклузив пакетите. Дистанцията между туристите няма как да бъде ограничена, но самите те вече ще имат не едно, а повече от две наум как да не ядат от общи огромни тави и чинии в ресторантите с блокмаса.
Във футбола като че ли се действа много предпазливо и се усеща липса на смелост за чертаене на планове. Особено в България.
Никой като че ли не отчита, че оттук насетне човешките индивиди няма да имат същия апетит към парите като цяло, а ще помислят за някои други добродетели, които досега не са им просветвали. На преден план ще са семейството и сигурността. Много е вероятно поне в следващите 2-3-4 години световният футбол и спорт като цяло да продължи да действа без такова темпо на миграция от клуб в клуб, или трансферите ще са предимно в рамките на собствената държава. Това няма да е вечно, но ще се мине през един вид рестарт на системата. Разбира се, че в един момент, когато акулите изгладнеят и преподредят стратегиите си, инстинктът за още и още неминуемо ще произведе нови печеливши формули за финансов и имиджов успех, а също и сладостта на футболните постижения.
У нас съвсем естествено ще се ослушваме и ще се оглеждаме. Ще черпим опит, както бе модерно да се казва. Посоката ще се задава пак от тези, които я задаваха и досега, но мащабите и обемите ще са различни.
Тук е моментът да направим уточнението, че всичко това са сметки без кръчмаря Covid-19. Защото на този етап прогнозите за пик на пандемията, както и евентуален край са много предпазливи и некатегорични.
В България много малко се говори и пише, да не кажем изобщо, за ролята на футбола, който оттук насетне все повече ще се явява психотерапевт на голяма част от обществото. Представете си само какво ще е на първите мачове с публика. Хората ще се прегръщат като след освободителна война.
Много от арените напоследък пустееха, което би трябвало да е обидно за собственици, директори и футболисти. За сравнение – киносалоните и особено театрите и концертните зали преди пандемията бяха пълни. Вероятно ще са пълни и след като паднат ограниченията и животът започне да се нормализира. Но актьорската гилдия не напълни медиите с претенции и неуместни сметки и пазарлъци. Актьори, режисьори и сценаристи също губят пари.
Публиката по стадионите у нас и по света ще даде голям тласък на индустрията с присъствие и ентусиазъм. Целта вече ще е да се прави по-рационален футбол с цялата дълбочина на това понятие. Хората ще очакват от новото време по-нормален футбол.
На българския пазар ще е необходима нова регулация и като заплати, и като трансфери, и като договори за телевизионни права. Отваряме скоба – настоящият държател на правата все още не е казал как ще компенсира тв аудиторията за недоставената услуга.
Целият процес тук е изкривен. Вътрешният пазар на практика едва креташе. А би трябвало големите да купуват от малките и така да им наливат гориво. Би трябвало и тук всичко да е легално и по правилата. Забелязвате ли, че нито един футболист в българското първенство не говори за това, че от намалените им заплати ще отидат по-малко данъци в хазната. В Англия това е голяма тема сега, защото там налозите стигат и до 40 процента от възнаграждението. Но всичко е на масата, черно на бяло. А тук какво?
Цял свят спазва правилата, ние – не. В цял свят се строят и надстрояват стадиони, ние тук имаме един нов в Разград и една нова трибуна на „Герена“, без козирка.
БФС трябва да е като футболно правителство. Нужен е футболен щаб, който всеки понеделник да дава брифинг и да бъде подлаган на бомбардировки от въпроси. А не да е както досега, футболната централа да е като държава в държавата.
Щабове трябва да има във всеки клуб. Веднъж седмично да има открит диалог с аудиторията. Да се задават въпроси, да се търсят отговори. Защото се вижда, че и извън шабовете има знаещи хора, с потенциал и капацитет. Важно е да се намери баланс и допирателните да стават повече и повече.